Решение № 12531 от 14.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12531 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20221110139712 по описа за 2022 година

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 220 КТ.

Ищецът „У.Л“ ЕАД твърди, че ответникът Ж. М. е заемала длъжността „старши счетоводител“ при ищеца, като на 22.07.2021 г. е входирала заявление за прекратяване на трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 26.07.2021 г., и е декларирала своето желание да й бъде определено и изплатено обезщетение, съгласно чл. 222, ал. 2 от КТ. Работодателят „У.Л“ ЕАД издал акт за прекратяване на трудово правоотношение № 43/22.07.2021 г., като е отказал заплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ с довод, че същото се дължи само ако е налице законно прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, каквото в случая не било налице. Ж. М. сезирала Инспекцията по труда, която извършила проверка на работодателя и издала протокол за извършена проверка № ПР2129341 от 29.09.2021 г., с който са дадени предписания на работодателя „У.Л“ ЕАД да изплати на служителката обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест и на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, съгласно чл. 222, ал. 2 от КТ. Сочи се, че работодателят обжалвал тези предписания с жалба, за което е образувано адм.дело № 10166 по описа за 2021 г. на АССГ, 72 състав, но тъй като обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка и под страх от налагане на имуществена санкция, работодателят бил принуден да изплати обезщетението по чл.

222, ал. 2 от КТ в размер на 3640.78 лева, изплатена с платежно нареждане от 29.10.2021 г. Ищецът поддържа, че не е било налице основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като в представеният пред работодателя медицински протокол № 26 от 16.07.2021 г. на ЛКК № 221013400221 към ДКЦ XIV София ЕООД са внесени поправки, а именно – на страница трета в частта „мнение относно временната неработоспособност и степен на увреждането“ е добавен ръкописен текст, който ответникът оспорва да е положен от лицата, издали акта. Освен това навежда доводи за нищожност на медицински протокол № 26 от 16.07.2021 г., тъй 1 като не отговаря на изискванията за съставянето му по чл. 28, ал. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) – не е написан изцяло с печатен текст и след направената ръкописна добавка липсват подписи на лицата, издали акта. Освен това твърди, че в представеното копие на Медицински протокол на ЛКК № 26 от 16.07.2021 г. на ЛКК № 221013400221 не е посочено коя работа се счита за подходяща за конкретната служителка, поради което работодателят е бил в обективна невъзможност да й предложи друга подходяща работа. Предвид изложеното счита, че „У.Л“ ЕАД е заплатило обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ на Ж.

Ципушева, без то да е било дължимо.

Въз основа на изложеното иска ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 3640.78 лева, претендирана като платено с платежно нареждане от 29.10.2021 г. без правно основание обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ от „У.Л“ ЕАД , както и сумата в размер на 1820,38 лева, представляваща дължимо от Ж. М. обезщетение за неспазен срок на едномесечно предизвестие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Твърди се, че искът е погасен по давност, като се навежда приложимост на двумесечния срок по чл. 358, ал.1, т.2 КТ, предвид факта, че настоящият спор включва в себе си спор за законното прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че не е предвидена форма за действителност на оспорения от ищеца медицински протокол, като заявява, че при издаването му е имало срив в електронната система, което е наложило добавянето на ръкописен текст от членовете на комисията. Сочи, че в издадения медицински протокол са посочени медицинските противопоказания, при които няма да може да изпълнява длъжността си, като работодателят преценява дали има подходяща работа, при която трудовите функции не са свързани с противопоказните условията на труд. Твърди, че в настоящия случай за ответницата е подходяща всяка работа, при която няма статично натоварване и пренапрежение, но такава не й е била предложена от работодателя, поради което са налице кумулативните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК и чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в доклада по делото са отделени обстоятелства: ответницата е заемала длъжността „старши счетоводител“ при ищеца, като на 22.07.2021 г. е входирала заявление за прекратяване на трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 26.07.2021 г., за което работодателят е издал акт за прекратяване на трудово правоотношение № 43/22.07.2021 г., както и че на 29.10.2021 г. работодателят е изплатил на Ж. М. обезщетение по чл. 222 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 3640.78 лева.

За установяване на спорните по делото факти е представен медицински протокол на ЛКК № 26/16.07.2021 г. (включително в оригинал на л. 83-85), изготвен от комисия в състав д-р В. В., д-р М. Й. и д-р М. Д.. В същия е отразено състояние вертебрален синдров в шийния отдел, палпаторна болка паравертебрално двустранно, ограничени движения напред и встрани, намалена мускулна сила за дясна ръка, хипестезия за болка и допир по С5-6-7 дерматоми в дясно. В протокола в частта, касаеща мнението относно временна неработоспособност или трайно намалена работоспособност, се съдържа ръкописно изписване на следния текст: „заболяването и произтичащата от него обективна невъзможност за извършване на възложената работа, а именно статично натоварване и пренапрежение, което с голяма вероятност може да влоши 2 здравословното състояние“. Отбелязано е още, че лицето се изплаща на ТЕЛК за преосвидетелстване по повод противопоказни условия на труд.

Приложени са още болнични листи с преписан домашно-амбулаторен режим за периода от 07.06.2021 г. до 10.07.2021 г. /л. 64 и 65/ с диагноза увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия.

По повод оспорване автентичността на приложения медицински протокол в частта на ръкописно изписания текст са допуснати в производството по чл. 193 ГПК гласни доказателства. От показанията на свидетелите д-р М. Д. и д-р В. В. се установява, че текстът е изписан със снанието на комисията, изготвила протокола и под диктовка на членовете . Сочат, че в практиката им често се случва да се дописвало на ръка, преди въвеждане на електронната форма. Констатира се противоречие в показанията на свидетелите относно обстоятелството кое точно лице е изписало ръкописния текст – д-р Стойновска според свидетеля В., или д-р Й. – според свидетеля Д.. Констатираното разминаване съдът намира за несъществено, доколкото и двамата свидетели потвърждават, че текстът е изписан от лекар със знанието на членовете на ЛКК и във връзка с диагностицирането на пациента.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на производството:

В исковата молба са изложени доводи относно наличие на висящо съдебно производство по административно дело № 10166/2021 г. по описа на АССГ, 72 състав, образувано по повод задължително предписание на ИА „Главна инспекция по труда“ на Ж. М. да бъде изплатено от „У.Л“ ЕАД обезщетение по чл. 222 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение. Наличието на висящо съдебно производство с описания предмет не представлява процесуална пречка пред движение на настоящото дело, обуславяща необходимостта от спирането му на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което не са събирани доказателства за установяване етапа, на който се намира същото. Предпоставките за спиране на исково производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК са разяснени в Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 09.07.2019 г., Тълкувателно решение № 2/2014 г., Тълкувателно решение № 8/2013 г. и Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според даденото нормативно тълкуване основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото е налице при наличие на висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство; връзката между делата по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело; наличието на обуславящо дело, без значение от неговия вид (гражданско, административно, наказателно), и от момента на образуването му, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297, чл.

298, чл. 300 и чл. 302 ГПК, съставлява абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.

Произнасянето от административен съд относно законосъобразността на предписание на инспектори от ИА „Главна инспекция по труда“ не се ползва със сила на пресъдено нещо относно материалноправните предпоставки за възникване на задължението на работодателя за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ. От една страна, дължимостта на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ следва при наличие на визираните в конкретната норма предпоставки, без значение дали има издадено 3 предписание за изплащането му или не, или дали същото е влязло в сила или е отменено. От друга страна, в рамките на производството по обжалване на индивидуалния административен акт, съдът дължи извършване на проверка на всички основания, обуславящи незаконосъобразност на акта съгласно чл. 146 АПК – компетентност на органа, спазване на установената форма и на административнопроизводствени правила, съобразяване с материалния закон и целта на закона. Следователно възможно е актът да е отменен на процесуалноправно основание, без това да се отразява на материалноправните предпоставки за възникване на вземането. Не на последно място, при наличие на трудов спор относно дължимостта на обезщетението, както е в конкретния случай, компетентен да се произнесе по същия е именно сезираният в настоящото производство граждански съд, поради което ирелевантни са обстоятелствата относно движението и приключването с краен съдебен акт на административното съдебно производство по обжалване на предписанието.

По основателността на исковете:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил на Ж. М. обезщетение в размер на от 3640.78 лева.

В тежест на ответницата е да докаже валидно правно основание за получаването, което в случая се обуславя от законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, предпоставено от установяване на следните обстоятелства: ответницата да страда от заболяване, довело до трайно влошаване на здравословното състояние, което не позволява да изпълнява възложената работа; заболяването и влошеното здравословно състояние да е установено от здравните органи, като със заключението им се дава предписание и за подходящата работа, която работникът или служителят може да изпълнява; работодателят да не ѝ осигурява предписаната подходяща работа.