Решение № 6469 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6469 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110148083 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно последващо съединяване първоначално предявени искове с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК от И. Н. З.,ЕГН **********,с настоящ адрес гр.С,с пълномощник адв.П. П.,с адрес гр.Хпротив „И“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Г Т и А М,както и против „Ф“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от ПП Д,с искане за прогласяване недействителност на договор за заем № 5009706,сключен с първия ответник и по договор за поръчителство № 5009706,сключен с втория ответник,както и са предявени насрещни искове от „И“АД срещу И. Н. З. с правно основание чл.9 от ЗПК,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника по насрещните искове да заплати сумите от 1456,87 лева главница по договор за заем № 5009706,както и 193,37 лева възнаградителна лихва,а при условията на евентуалност,ако бъде счетено,че договорът за заем е недействителен – ищецът по насрещния иск претендира на основание чл.23 от ЗПК сумата от 1456,87 лева.

В исковата молба по първоначално предявените искове се твърди,че на 15.01.2024 г. ищецът З. е сключил договор за потребителски паричен кредит с „И“АД № 5009706,при което ответникът предал на ищеца сумата от 2000 лева,която ищецът приел да връща на двадесет и шест вноски при приложим годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 41,71 %.

Твърди се,че съгласно чл.4 от сключения договор за заем заемополучателят е длъжен да осигури обезпечение в тридневен срок,при което с оглед осигуряване изпълнението на договора за кредит ищецът сключил договор за поръчителство с „Ф“ЕООД,при което дължи възнаграждение към дружеството гарант. Ищецът излага твърдения,че уговорената договорна лихва противоречи на добрите нрави,сочи се,че чрез сключване на договора за 1 гаранция се достига до грешно посочване размера на ГПР,а заемополучателят е лишен от възможността да разбере общия размер на задължението. Сочи се,че договорът за гаранция е недействителен,защото уговарянето дължимост на парична сума,близка до заемната парична сума противоречи на типичните на неустойката функции,а по този начин се достига до заобикаляне разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК. Ищецът моли съда да уважи исковете.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника „Ф“ЕООД със становище за недопустимост на исковата претенция – твърди се,че ищецът З. е прехвърлил свои вземания на „К“ЕООД,за което ответникът е уведомен на 24.05.2024 г.,ако искът бъде възприет за допустим,то ответникът намира същия за неоснователен,защото договорът е действителен,а възнаграждението е дължимо предвид двустранния характер на договора.

Моли съда да отхвърли исковата претенция.

Ответникът „И“АД в подадения писмен отговор изразява становище за недопустимост на иска,защото е уведомен,че ищецът З. е прехвърлил свои вземания в полза на „К“ЕООД,ако искът бъде възприет за допустим,то ответникът изразява становище,че предявеният иск е неоснователен,защото сключеният договор за заем е действителен и при сключването му не са допуснати нарушения на императивни правни норми. Твърди се,че ГПР се изчислява при сключване на договора и липсват предпоставки да бъдат включени последващо възникнали за заемополучателя парични задължения.

Оспорени са твърденията за допуснати нарушения на ЗПК. Ответникът моли съда да отхвърли иска.

Едновременно с писмения отговор „И“АД предявява насрещни искове – в исковата молба по насрещните искове се твърди,че е предоставена в полза на заемополучателя парична сума в размер от 2000 лева. Твърди се,че заемополучателят З. е допуснал неточно изпълнение на договорно задължение като неиздължените парични суми възлизат на 1456,87 лева главница и 193,37 лева договорна лихва. Ищецът по насрещните искове поддържа,че договорът за заем е действителен,поради което ищецът може да претендира реално изпълнение на договорни задължения. При условията на евентуалност,ако искът бъде счетен за недействителен,ищецът претендира сумата от 1456,87 лева на основание неоснователно обогатяване по реда на чл.23 от ЗПК.

В срока за подаване на писмен отговор ответникът по насрещните искове И. З. изразява становище за неоснователност на исковете – сочи,че договорът е недействителен,оспорва твърдението,че по реда на чл.23 от ЗПК дължи връщане на парични суми,а ако бъде счетено,че има подлежащи на връщане суми,то същите са в по-малък размер,защото неиздължената парична сума не надвишава 680 лева.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представен е договор за паричен заем № 5009706,сключен на 15.01.2024 г. между „И“АД,като заемодател,и И. Н. З.,като заемополучател,съгласно който дружеството се задължава да предаде сумата от 2000 лева,която заемополучателят приема да връща на двадесет и шест вноски с падеж на 2 всеки две седмици с конкретно посочени в договора падежни дати. Съгласно чл.4 от договора за заем заемополучателят се задължава да осигури обезпечение – две физически лица или банкова гаранция.

Установява се от договор за предоставяне на гаранция № 5009706,сключен на 15.01.2024 г.,че „Ф“ЕООД и И. Н. З. са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството се задължава да издаде гаранция за плащане,а потребителят дължи възнаграждение в размер от 1906,32 лева.

От представен погасителен план се установява,че вноската по договор за заем възлиза на 91,68 лева,а при включване и на размера на дължимото възнаграждение по договора за поръчителство същата възлиза на 165 лева.

Прието е уведомително писмо от 24.05.2024 г. от „К“ЕООД до „Ф“ЕООД,според което е прехвърлено вземане на И. Н. З. по договор за поръчителство № 5009706 в размер от 366,60 лева.

С уведомително писмо от 24.05.2024 г. „К“ЕООД уведомява „И“АД,че е носител на вземане,прехвърлено от И. Н. З. по договор за паричен заем в размер на 125,78 лева.

Представен е договор за цесия от 23.05.2024 г.,сключен между И. Н. З. и „И“АД,както и пълномощно,с което И. З. уплномощава „К“ЕООД да уведоми длъжниците.

От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява,че на И. З. е предоставена сума в размер от 2000 лева,която е следвало да бъде връщана на вноски от по 91,68 лева,по договора за поръчителство е дължима сума от 1906,32 лева,която е следвало да бъде заплатена на вноски от по 73,32 лева,т.е. общият размер на вноска по двата договора е 165 лева. Според сключения договор за заем сумата от 2000 лева се отпуска като част от същата погасява старо задължение от 1305,57 лева,а разликата е изплатена на заемополучателя,общо по двата договора са заплатени суми в размер 1465,36 лева,с които са погасени 543,13 лева главница,190,31 лева възнаградителна лихва,622,44 лева възнаграждение за гаранция,34,09 лева лихва за забава и 75,39 лева разходи за събиране.

Неиздължената главница по договора за кредит възлиза на 1456,87 лева,а възнаградителната лихва е 193,37 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на исковете за прогласяване недействителност на договорните правоотношения по договор за паричен кредит и по договор за гаранция :

Софийският районен съд приема,че исковете са допустими,тъй като са предявени от страна по договорите,която твърди,че всеки от договорите е недействителен. Прехвърлянето на вземане по договора на основание сключен договор за цесия не влияе върху извода за допустимост на исковете,защото страната цесионер единствено придобива вземането,което е предмет на договора за цесия,без да встъпва в договорното правоотношение,което съществува между страните,сключили съответния договор.

По исковата претенция за недействителност на договор за 3 потребителски паричен заем :

Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит е обусловено от доказване наличието на обстоятелства,при които договорното правоотношение не би могло валидно да породи правни последици. Недействителността на договора представлява найтежкият порок,който се проявява още при сключване на договора като недействителният договор не може валидно да породи нито права,нито задължения за страните. В настоящия случай сключеният между страните договор е със страна заемополучател физическо лице – ищецът З.,поради което при съобразяване легалната дефиниция на понятието потребител,уредена съгласно § 13,т.1 от ДР на ЗЗП следва да се счете,че са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит ( ЗПК ).

Разпоредбата на чл.22 от ЗПК урежда хипотезите,при които договор за потребителски заем се счита недействителен,а една от тези хипотези е когато е допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент на разходите. Цитираната разпоредба предвижда,че е недействителен договор за паричен заем,при който не са спазени предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Софийският районен съд,отчитайки представените по делото писмени доказателства,намира,че доводите на ищеца З. за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК се явяват основателни. Целта на регламентиране разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК е потребителят към сключване на договора за заем да е наясно с общия размер на задължението по договора за заем,а когато ГПР е неточно посочен или при липса на посочване на ГПР договорът за заем се явява недействителен.Софийският районен съд приема,че в хипотезата,когато при изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична сума,представляваща задължение за заемополучателя,посочването на годишния процент на разходите се явява неточно и има като последица недействителност на договорното правоотношение по договора за заем. В конкретния случай в представения по делото договор за заем е посочен ГПР от 41,71 %,но същевременно при формиране размера на годишния процент на разходите са включени само начислените по договор за заем парични суми,а на същата дата ищецът З. е сключил и договор за гаранция,по който за него е възникнало задължение в размер от 1906,32 лева,т.е. размер,близък до размера на заемната парична сума,която е 2000 лева. Софийският районен съд намира,че ако бъде включено възнаграждението,което заемополучателят следва да заплати по договора за поръчителство,размерът на ГПР ще нарушава императивната правна норма на чл.19,ал.4 от ЗПК,а и поради невключването на парична сума,представляваща разход по кредита размерът на ГПР в конкретния случай се явява посочен неточно. Съдът намира,че при съобразяване решение на СЕС по дело № С-337/2023 г. разходите по договор за поръчителство се включват при изчисляване размера на годишния процент на разходите,когато сключването на такъв договор е предвидено в договора за паричен заем. Неоснователен се явява доводът на ответното дружество,че ГПР 4 не е посочен неточно,защото задължението по договора за поръчителство възниква по самостоятелно договорно правоотношение. Съдът намира,че при съобразяване императивния характер на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,нарастването на дълга над посочения в разпоредбата максимум не се допуска независимо от обстоятелството дали паричното задължение възниква по договора за потребителски заем или по друг допълнителен договор,какъвто е договорът за поръчителство. В хипотезата,когато не са включени всички задължения при определяне размера на ГПР последният се явява посочен неточно,а това води до недействителност на договорното правоотношение.