Решение № 14587 от 14.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14587 гр. София, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110113012 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС, чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.342 ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от [**********] срещу Г. Т. М. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 52419/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата се твърди, че между страните е сключен договор № [**********] от 07.09.2016 г. със системен партиден номер М [**********] за предоставяне на електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, по силата на който ответникът ползвал услуги през периода от 26.06.2019 г. до 20.01.2020 г. Ищецът твърди още, че на 01.08.2019 г. процесния договор бил прекратен по вина на ответника за част от услугите – поради пренасянето им в мрежата на друг оператор, а на 06.12.2019 г. е прекратен и за останалата част от услугите. С оглед предходното, съгласно разпоредбите на договора и приложимите Общи условия, на абоната – настоящ ответник са начислени неустойки в общ размер на 940,03 лева. Ищецът твърди, че ответникът не бил заплатил и възникнали задължения за ползваните услуги и устройство на изплащане в общ размер на 1291,77 лева, от която: 291,77 лева – непогасена сума за ползвани услуги и 1151,68 лева – непогасена сума за закупено устройство на изплащане. С оглед предходното, ищецът твърди, че по депозирано 1 заявление е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 52419/2021 г. по описа на СРС, но тъй като същата е оспорена от длъжника, обуславя правен интерес от предявяване на установителни искове за претендираните суми. Иска съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 2383,48 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата от 291,77 лева, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетен период от 23.05.2019 г. до 22.11.2019 г.; сумата от 1151,68 лева, представляваща неплатени вноски за изплащане на закупено устройство на изплащане за отчетен период от 23.05.2019 г. до 22.12.2019 г. и сумата от 940,03 лева, представляваща неустойка, начислена за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 08.09.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира и направените в хода на исковото и заповедното производство разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. В тази насока се излагат доводи, че от представените от ищеца доказателства не се установява, че вземането е станало ликвидно и изискуемо, съответно е годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Поддържа се становище, че представените документи са частни диспозитивни и не могат да установят твърдените от ищеца доказателства. Прави възражение за настъпила погасителна давност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 52419/2021 г. по описа на СРС е, че по заявление на [**********] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от общо 2 383,48 лева, представляваща неизпълнени договорни задължения за периода от 26.06.2019г. до 20.01.2020 г. по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден № М [**********], като част от рамков договор, идентифициран с уникален № [**********], формирани, както следва: сумата от 291,77 лева, представляваща неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги; сумата от 1151,68 лева, представляваща неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и сумата от 940,03 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, начислена на основание чл.54.12 от ОУ на заявителя, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 08.09.2021г. до изплащане на вземането.

Срещу издадената заповед е постъпило възражение, поради което съдът е указал 2 на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото е представен договор № [**********] от 10.07.2017 г., сключен между страните във връзка с предоставяне от страна на ищеца, в качеството му оператор на ответника, в качеството на абонат, на съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договора и приложимите към него ОУ. Договорът е сключен за срок от 2 години, т.е. до 10.07.2019 г., видно от Приложение № 1 към договора. Съгласно чл.5.2.3 от Приложение № 1, преди изтичане на срока за ползване абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или да прекратява договора по отношение на посочените в приложението услуги, освен след заплащане на дължимата неустойка или в случаите на неизпълнение от страна на оператора, посочени в приложимите ОУ. Видно от Приложение № 1 от 01.06.2019 г. към горепосочения договор е, че абонатът – настоящ ответник е променил абонаментния си план и срока на довора за още 2 години.

По делото е приложен договор за продажба на изплащане № [**********] от 09.11.2018 г., от който се установява, че ищецът е поел задължение да предостави на купувача – настоящ ответник апарат Sam Galaxy S9 Plus Midnight BlaDS, с уговорена първоначална вноска в размер на 71,98 лева и още 23 месечни равни вноски съгласно обективиран в договора погасителен план. Видно от приложения по делото приемопредавателен протокол е, че устройството, предмет на договора за продажба на изплащане е предадено на купувача.

По делото са представени 7 фактури, издадени на името на ответника, в които са обективирани претендираните вземания за месечни абонаментни такси и потребление, задължения за стоки на изплащане. По делото са приложени сметки за начислени неустойки.

По делото са представени приложимите ОУ на дружеството.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че данните, въведени в Приложение „Б“ на издадените от ищцовото дружество фактури са остойностени правилно като използвани услуги. Съгласно анализираните от вещото лице системи, същото е дало заключение, че процесните мобилни услуги за исковия период са предостави в обема, в който са фактурирани. При извършените проверки вещото лице не е установило несъответствие съобразно данните за СDRs – call detailed records и преноса им в билинг системата, която от своя страна ги остойностява съобразно тарифният план на абоната и съответния абонатен номер.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

3

По предявения иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС в тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: 1. че между страните са били налице облигационни правоотношения по сочените в исковата молба договори; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си, определени в него да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесните периоди, както и 3. стойността на доставените услуги по договорите за посочените периоди.

Процесния договор за съобщителни услуги, сключени между страните в настоящото производство, по своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен и възмезден договор, по силата на който в момента на сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.

Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци, свързано с упражняването от един от тях занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за настоящ ответник, тъй като писмено ги е приел.

Заявеното в писмения отговор оспорване от ответника остана недоказано в хода на процеса от ответника, чиято бе доказателствената тежест в откритото по реда на чл.194 ГПК производство по оспорване. Ето защо, оспорването следва да бъде признато за недоказано, което може да стане и с решението по делото, съгласно чл.194, ал.3, изр.1 ГПК, което в тази част има характер на определение /в този смисъл решение № 135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г.о. на ВКС/.

С оглед предходното, съдът приема, че в производството по делото не бе оборена формалната доказателствена сила на сключения между страните договор, представляващ частен диспозитивен документ, поради което следва да се приеме, че обективираните в него изявления изхождат от страната, сочена като техен автор. В т.65 от Приложение № 1 от 01.06.2019 г. към договор № [**********], е договорено, че действието на договора за услугите по приложението може да бъде прекратено от абоната с едномесечно предизвестие до оператора, а при липса на предизвестие и при липсва на изрично писмено съгласие от абоната относно условията за продължаване след изтичане на срока, ползването на услугите продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът е отправил изявление до „А1 България“ ЕАД, с което да е обективирало воля, че не желае предоставянето на услугите да бъде продължено след изтичане на първоначално уговорения срок или такова за предсрочно прекратяване на договорното правоотношение за процесните услуги.

От представеното заключение на вещото лице по съдебно-техническата 4 експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че задълженията на „А1 България“ ЕАД за предоставяне на електронни съобщителни услуги въз основа на договореното с договора и приложенията към същия е изпълнено. Предходното обуславя извод, че в тежест на ответника е възникнало задължение да му заплати уговорените абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги, възлизащи на сумата в размер на 291,77 лева. От страна на ответникът не твърди и не ангажира доказателства, от които да се установява, че посочената сумата е заплатена в полза на ищеца, поради което и исковата претенция е основателна в тази си част. Върху сумата от 291,77 се дължи и законна лихва, считаното от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 08.09.2021 г. до окончателното изплащане.

Обективираното в писмения отговор възражение за давност е неоснователно, тъй като първата фактура е от 26.06.2019 г., а датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 08.09.2021 г., т.е. не е изтекъл предвидения в чл.111, б.“в“ ЗЗД тригодишен срок.

По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.342 ТЗ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за лизинг; че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника лизинговата вещ, както и размера на дължимите лизингови вноски през исковия период.