Определение № 9106 от 06.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9106 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110156150 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 56150/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Г. Д. и А. Н. А., в която се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ..............., аб. № 128651, като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 2754,67 лева за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 213,67 лева за периода от 15.09.2024 г. до 21.11.2025 г. Навежда довод, че била предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от 98,79 лева за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., а освен това поради изпадането в забава се дължала и мораторна лихва в размер на 17,90 лева за периода от 16.07.2023 г. до 21.11.2025 г. Ответниците дължали посочените суми в условията на разделна отговорност по 1/2 част всеки. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в срока по чл. 414 ГПК ответниците възразили срещу нея, поради което имал правен интерес от предявените искове. Прави доказателствени искания за приемане на представени към исковата молба писмени доказателства, допускане изслушването на ССчЕ и СТЕ, които да отговорят на задачите, поставени в исковата молба, и за конституиране на трето лице-помагач, което да бъде задължено на основание чл. 190 ГПК да представи писмени доказателствени средства. Иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат претендираните суми, както и 1 присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответницата К. Д., като поддържа, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Навежда доводи, че не са представени доказателства, от които да бъде направен категоричен извод, че тя е собственик или вещен ползвател на процесния имот при твърдените квоти. Обосновава, че представените от ищеца писмени доказателства установяват единствено наличието на учредена договора ипотека, но не и притежанието на вещно право върху имота. Излага съображения, с които оспорва и размера на претендираното вземане за топлинна енергия, като твърди, че с решение на ВАС т.6.1.1. от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, уреждаща формула за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти, била отменена, поради което предвид липсата на действаща формула за изчисляване на потребената топлинна енергия, исковите претенции следвало да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни. Навежда доводи, че твърдението на ищеца за наличието на договорни отношения между страните по силата на общи условия, противоречи на съдебната практика, съгласно която общите условия не представлявали индивидуален, общ или нормативен административен акт, като същите не променяли характера на правилата като договорни. Аргументира, че при служебно начислена топлинна енергия поради неосигурен достъп, стойността на същата била недължима, тъй като в тази хипотеза вземането имало характер на неустойка. Излага съображения, че доколкото ищецът не бил ангажирал доказателства за изправността на уредите за измерване на топлинната енергия през исковия период, то било налице неизпълнение на негово законово и договорно задължение за поддържане на измервателните уреди в изправност, което от своя страна възпрепятствало възможността да бъде измерено точното количество на доставената топлинна енергия, поради което исковите претенции следвало да бъдат отхвърлени в цялост.

Твърди, че не били ангажирани доказателства за извършен реален отчет на индивидуалните разпределители или за наличието на основание за служебно начисляване на задълженията.

Излага доводи, че приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури можело да се извърши единствено с изричното съгласие на потребителя, като доказателства в тази насока не били представени. Поддържа, че със суми за възстановяване от ищеца са били прихванати стари задължения извън процесния период, като не се установявало по безспорен начин нито съществуването на тези вземания, нито че тя е изразила съгласие. Сочи, че претенцията за мораторна лихва също била неоснователна, тъй като ищецът не бил ангажирал доказателства за публикуването на общата фактура за съответния отчетен период в сайта на дружеството, поради което не се установявало изпадането й в забава. По отношение на претендираната стойност за услугата за дялово разпределение, прави извод, че не била недължима, тъй като услугата била извършена от трето лице, а не от ищеца. Не били представени доказателства относно уговорения и съобщен на потребителя ред и начин на плащане на услугата за дялово разпределение, поради което претенцията за мораторна лихва била неоснователна. Прави доказателствени искания за задължаване на ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи писмени доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника А.

А., като поддържа, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Излага доводи, че в случая потребител на топлинна енергия в процесния имот била ответницата К. Д., доколкото същата била поискала от ищеца да й бъде открита за партида за имота, поради което единствено тя се намирала в облигационни отношения с ищеца, респ. дължала стойността на доставената топлинна енергия. Твърди, че претендираната сума за топлинна енергия била недължима, тъй като дори да е била доставена, на основание чл. 62 ЗЗП потребителят не дължал заплащането стойността й, ако не я поръчвал, като нормите на ЗЗП имали предимство през тези на ЗЕ. Освен това с решение на ВАС т.6.1.1. от методиката, 2 приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, уреждаща формула за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти, била отменена, поради което предвид липсата на действаща формула за изчисляване на потребената топлинна енергия, исковите претенции следвало да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни. По отношение на претенцията за мораторна лихва също била неоснователна, тъй като ищецът не бил ангажирал доказателства за публикуването на общата фактура за съответния отчетен период в сайта на дружеството, поради което не се установявало изпадането му в забава.

Претендираната стойност за услугата за дялово разпределение била недължима, тъй като услугата била извършена от трето лице, а не от ищеца. Не били представени доказателства относно уговорения и съобщен на потребителя ред и начин на плащане на услугата за дялово разпределение, поради което претенцията за мораторна лихва била неоснователна.

Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В подадените от ответниците възражения по чл. 414 ГПК в производството по ч.гр.д.

№ 1833/2025 г . по описа на РС – Гоце Делчев се съдържат възражения за изтекла погасителна давност.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на притезанието, което е предмет на настоящото производство, а ответниците носят доказателствената тежест да установят, че са заплатили доставената и потребена топлинна енергия. По отношение на направеното възражение за погасителна давност, ответниците следва да установят изискуемо вземане, за което е изтекла кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД – така Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, а ищецът следва да докаже, че в периода давността е била спирана или прекъсвана.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

С оглед спорните между страните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне изслушването на заключение на СТЕ и ССчЕ, които да отговорят на поставените в исковата молба въпроси, които са допустими, относими и необходими за установяване на обстоятелствата и връзките между тях, които са част от спорния предмет по делото.

Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде конституирано като трето-лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД, тъй като с оглед твърденията на ищеца, че между тях е налице валидно облигационно отношение по извършване на услугата дялово разпределение, то е налице и обоснован правен интерес от участието на 3 подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца да бъде задължено третото лице-помагач на основание чл. 190 ГПК да представи документи за отчитането и разпределението на ТЕ в процесния имот, в това число изравнителни сметки, документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставени за процесния имот и период, документи във връзка с връчването на изравнителни сметки, протоколи за неосигурен достъп и документи за сертификация на уредите за дялово разпределение.

По отношение доказателственото искане на ответника К. Д. за задължаване на ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи отчетен картон на показанията на общия топломер в абонатната станция за процесния период, протоколите за въвеждане на абонатната станция в експлоатация и свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция, съдът намира, че искането е процесуално допустимо, тъй като е направено своевременно, но с оглед останалите доказателства по делото и разпределената доказателствена тежест, то същото се явява не необходимо.

В случая настоящият съдебен състав намира с оглед правилото на чл. 140а, ал. 2 ГПК не са налице предпоставките, за да страните на основание чл. 140а, ал. 1 ГПК да бъдат задължени да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед задължения на съда за приканване към спогодба същите единствено следва да бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 09.04.2026 г. от 09:30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.