Определение № 4146 от 05.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4146 гр. София, 05.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20251100607852 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. чл. 250, ал. 5, изр. второ от НПК.

Същото е образувано по частна жалба, подадена от частната тъжителка В. П. Д. срещу протоколно разпореждане от 09.10.2025 г., постановено по НЧХД № 1342/2024 г. по описа на СРС, НО, 135-и състав, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК и вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК наказателното производство по делото е прекратено.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане. Жалбоподателката поддържа, че подс. Д. е осъществил закана с престъпление срещу нея и майка й. В жалбата са преповторени твърденията, изложени в тъжбата, относно деянията, които се твърди, че подс. Д. е осъществил, като жалбоподателката сочи, че от тъжбата става ясно в извършването на какви престъпления обвинява подс. Д.. Счита, че не е пропуснала срока за подаване на тъжба. Направено е искане за отмяна на разпореждането и връщане на делото на СРС за ново разглеждане.

Срещу разпореждането от 09.10.2025 г. е постъпила и частна жалба от адв. Д.С., служебен повереник на частната тъжителка В. Д..

В жалбата на повереника адв. С. са формулирани оплаквания за неправилност на разпореждането поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и извършено нарушение на материалния закон. Сочи се, че съдът е допуснал процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на правата на частната тъжителка, като е дал ход на делото въпреки искането, което тъжителката е направила в проведеното заседание, да й бъде назначен служебен повереник. Поддържа се, че не е налице основанието, предвидено в чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, за прекратяване на наказателното производство, тъй като изложените в тъжбата обстоятелства не се отнасят до същия случай, за който е налице влязло в сила постановление на прокурор при СРП за прекратяване на наказателно производство. По отношение на обвинението за осъществени спрямо тъжителката обиди повереникът намира, че в тъжбата ясно е 1 посочено времето на извършването им – през есента на 2023 г. Заявява, че тъжбата е подадена в края на 2023 г., с оглед което счита, че срокът за подаването й е спазен.

Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане.

Софийският градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в частните жалби, и с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбите, с които е сезиран, са подадени от процесуално легитимирани страни и в надлежна форма. Срокът за подаване на частна жалба в случая е 7-дневен съгласно чл. 342, ал. 1 от НПК, тъй като производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК, както предвижда актуалната редакция на чл. 250, ал. 4, изр. второ от НПК. Разглежданите жалби не са подадени в законоустановения срок, но въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд е указал по-дълъг от предвидения в закона срок за обжалване, а именно - от петнадесет дни, което обаче не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателите. Жалбите са постъпили в указания от първия съд срок, поради което въззивният съд ги намира за процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са основателни. Съображенията на въззивния съдебен състав във връзка с това са следните:

Производството по НЧХД № 1342/2024 г. по описа на СРС, НО, 135-и състав е образувано по подадена на 25.01.2024 г. частна тъжба от В. П. Д. срещу Б.П. Д.. В тъжбата са изложени твърдения, че считано от м. март 2022 г. Б. Д. е осъществявал психически тормоз над тъжителката, като по-конкретно на 11.05.2022 г. й е позвънил по телефона и й е казал: „утре идвам и ще ви избия и двете с майка ти“. Във връзка с това тъжителката твърди, че подала жалба в 06 РУ-СДВР, като по случая било образувано досъдебно производство № 230 ЗМК 1626/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 21180/2022 г. по описа на СРП. Тъжителката твърди, че по посоченото досъдебно производство било постановено постановление за спиране от 13.07.2023 г., с което й били дадени указания, че може да подаде частна тъжба в 6-месечен срок, тъй като престъплението, за което се води разследване, е такова от частен характер.

Именно поради това тъжителката сочи, че е подала настоящата тъжба. В тъжбата са изложени и твърдения, че през есента на 2023 г. по досъдебното производство била извършена очна ставка между нея и Б. Д., като тогава Б. Д. отправил следните изрази спрямо нея: „психопатка“, „ти си луда“, „видимо тя не е добре“, с които тъжителката счита, че е било накърнено достойнството й.

С протоколно разпореждане от 09.10.2025 г., което е обект на въззивен контрол в настоящото производство, СРС е прекратил наказателното производство по делото, тъй като е приел, че във връзка с твърденията на тъжителката за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 НК е било водено друго наказателно производство, което е било прекратено с влязло в сила постановление на прокурор при СРП. Относно твърденията за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК съдът е приел, че липсва конкретика относно датата на отправяне на обидите, поради което е невъзможно да се извърши преценка за спазване на шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК.

В проведеното открито съдебно заседание на 09.10.2025 г. частната тъжителка е поискала да й бъде назначен адвокат по делото, тъй като е материално затруднена.

Съдът е дал ход на делото и е предоставил правна помощ на тъжителката. След постъпване на уведомително писмо от САК, с определение от 16.10.2025 г. съдът е назначил адв. Д.С. за служебен повереник на В. П. Д..

Към първоинстанционното дело са приложени за послужване НЧД № 4979/2025 2 г. по описа на СРС, НО, 11-и състав и ВНЧД № 3575/2025 г. по описа на СГС, НО, XII въззивен състав.

С определение от 14.04.2025 г., постановено по НЧД № 4979/2025 г. по описа на СРС, НО, 11-и състав, е потвърдено постановление на прокурор при СРП от 28.02.2025 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 1626/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 21180/2022 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.

144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК.

С определение № 2060/20.06.2025 г., постановено по ВНЧД № 3575/2025 г. по описа на СГС, НО, XII въззивен състав, е потвърдено определение от 14.04.2025 г. по НЧД № 4979/2025 г. по описа на СРС, НО, 11-и състав. От съдържанието на въззивното определение става ясно, че ДП № 1626/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 21180/2022 г. по описа на СРП е образувано с постановление на прокурор при СРП от 28.09.2022 г. за това, че през месец март 2022 г. до 11.05.2022 г. в гр. **** спрямо В. П. Д. е осъществена закана с убийство, като разследваната закана се твърди да е извършена на 11.05.2022 г. по телефона от брата на пострадалата – Б.П. Д..

При така установените факти по делото, въззивният съд намира следното от правна страна.

На първо място, основателно е възражението на повереника, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е дал ход на делото въпреки направеното от частната тъжителка искане да й бъде предоставена правна помощ. При все това въззивният съд намира, че правата на тъжителката не са били ограничени, тъй като в същото заседание й е била предоставена правна помощ, а в срока за обжалване на прекратителното разпореждане й е бил назначен служебен повереник, който е подал частна жалба. Такава е подала и самата тъжителка, с което лично е упражнила правото си на жалба. Предвид това съдът счита, че правото на частната тъжителка да участва в производството и да обжалва актовете на съда, с които се засягат правата и законните й интереси, не е било накърнено.

Въззивният съд намира обаче, че при постановяване на обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е допуснал друго процесуално нарушение, което е съществено по своя характер.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК предвижда, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. С посочената разпоредба се въвежда забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние - ne bis in idem, който е класически принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт.

За да достигне до извод за допуснато съществено процесуално нарушение, въззивният съд съобрази, че, макар да са били изискани от първата съдебна инстанция, материалите по ДП № 1626/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 21180/2022 г. по описа на СРП не са постъпили по делото, като първият съд е приел, че е налице идентичност на лицето, спрямо което е водено посоченото досъдебно производство, и предмета на разследване по същото, без да разполага с материалите по това дело, в частност с постановеното по него постановление за прекратяване на наказателното производство. Следователно постановеният от първоинстанционния съд акт се явява необоснован, което налага неговата отмяна в частта, с която производството е 3 прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.

За пълнота следва да се отбележи, че от съществено значение за извършване на преценка на предпоставките на изследваното прекратително основание, каквато следва да бъде извършена отново, след като постъпят материалите по горецитираното досъдебно производство, е дали за същото деяние същото лице вече е било привлечено към наказателна отговорност, т.е. освен констатация относно идентичност на престъплението, за което е образувано наказателното производство, следва да се установи и субективен идентитет относно лицето, срещу което се води производството. В този смисъл е необходимо да бъде изследван въпросът дали по прекратеното наказателно производство е имало лице, което е било привлечено в качеството на обвиняем, независимо дали това е станало чрез съставяне на нарочно постановление за привличане на обвиняем или по отношение на лицето е налице т.нар.

„фактическо обвинение“, за наличието на което следва да се съди по извършени действия на компетентния орган, от които се подразбира твърдение, че лицето е извършило престъпление, и които по същия начин съществено засягат неговото положение.

Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и в останалата част, с която първият съд е приел, че е налице основанието на чл. 24, ал.

5, т. 2 НПК. Посочената от първата инстанция неяснота относно датата на отправяне на изразите, за които се твърди, че имат обиден характер, по мнение на настоящия съдебен състав е следвало да бъде отстранена, като на тъжителката се дадат указания да конкретизира времето на извършване на твърдяното престъпление по чл. 146, ал. 1 НК. Следва да се отбележи, че в случая е посочен времеви период, през който се твърди, че престъплението е извършено, а именно -през есента на 2023 г.

Следователно не е налице изначална липса на твърдение относно времето на извършване на деянието, а липсва конкретизация на инкриминираната дата, който порок на тъжбата е отстраним, като при евентуалното му отстраняване ще бъде възможно извършването и на проверка за спазване на срока по чл. 81, ал. 3 НПК.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено изцяло.

Воден от изложеното и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 250, ал. 4, изр. второ от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно разпореждане от 09.10.2025 г., постановено по НЧХД № 1342/2024 г. по описа на СРС, НО, 135-и състав, с което на основание чл. 250, ал. 1, т.

1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК и вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК наказателното производство по делото е прекратено.