Определение № 4112 от 17.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4112 гр. София, 17.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002103875 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. И. Р. и Ц. И. Р.-В., чрез процесуалния си представител адвокат Д. С., срещу решение №89 от 04.06.2024г. по в.гр.д.№461/2023г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №260007/07.07.2023г., постановено по гр.д. № 257/2020г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Х. И. Р. и Ц. И. Р.-В. срещу Р. М. М. искове по чл.43, ал.1, б. “а“ от ЗН за унищожаване на нотариално завещание №2,т.1,рег.№ 46739, д. №3/2010 г. по описа на нотариуса Р. Г. с район на действие ДРС, съставено на 05.07.2010г., с което наследодателката на ищците Й. Х. Р./Р./ б.ж. на [населено място], е завещала на ответника Р.

М. М. своето имущество : 6/10 ид.ч. от дворно място с площ от 290 кв.м с административен адрес [населено място],бул.*** №***/по нотариален акт бул.***/, с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място] с площ 308 кв.м, ведно с построената в него сграда с идентификатор ***по кадастралната карта с площ 196 кв.м-кафе-аперитив на един етаж с площ по документ за собственост 173 кв.м ведно с изба с площ 113.24 кв.м ; апартамент №***с адрес [населено място],пл.***,вх.***,ет.***- самостоятелен обект с идентификатор ***по кадастралната карта ведно с избено помещение №***с площ от 5.84 кв.м, както и 0.73109 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта ; както и цялото притежавано от нея по време на смъртта недвижимо и движимо имущество, поради това, че към момента на изповядване на едностранния акт същата не е можела да разбира свойството и значението на извършеното 1 от нея.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат изцяло уважени.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпросите:

1/Налице ли е необоснованост на съдебно психолого-психиатрична експертиза на починало лице, когато вещите лица в обстоятелствената част на заключението са използвали разпити на свидетели, давали показания в други производства, но в заключителната част на експертизата са се позовали единствено и само на медицинската документация и съответно са обосновали заключението си въз основа на нея.

Изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №48/23.07.2020г. по т.д.№199/2019г. на ВКС, І т.о.

2/Налице ли е съмнение в безпристрастността на назначените вещи лица, ако съдът е назначил в състава на експертизата вещи лица от друг съдебен район при условие, че не всички експерти в района на съда/вписани като вещи лица в одобрения списък/ са си направили отвод.

Касаторите не са посочили допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.

3/Ако съдът е приел, че заключението по назначената СППЕ е необосновано само и единствено поради ползването на писмени доказателства и показанията на свидетели по други производства, следвало ли е да назначи повторна експертиза в разширен състав или следва да изясни при разпита на вещите лица въз основа на какви доказателства са обосновали своите крайни изводи.

Въззивното решение е постановено в отклонение на решение №542/07.02.2012г. по гр.д.

№1083/2010г. на ВКС.

4/Длъжен ли е въззивният съд при наличието на две медицински експертизи с различни противоположни заключения, ползвали едни и същи доказателства, служебно да назначи експертиза за изясняване на релевантните за делото въпроси.

Въззивният съд е процедирал в отклонение на т.3 от ТР№1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.

5/Следва ли съдът да кредитира експертно заключение, в което вещите лица са излезли извън кръга на своите правомощия и са подложили на преценка събрани по делото писмени доказателства и свидетелски показания, като по този начин са формирали не фактически изводи, а правни изводи, която дейност е присъща само на съда.

2

Въззивното решение е постановено в отклонение на следната практика на ВКС : решение №236/26.05.2011г. по гр.д.№644/2010г. на ВКС, І г.о., решение №220/07.10.2013г. по гр.д.

№1428/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №165/17.05.2010г. по гр.д.№4719/2008г. на ВКС, І г.о., решение №172/04.07.2019г. по гр.д.№3960/2018г. на ВКС, ІV г.о. и т.3 от ТР№1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.

6/Следва ли в състава на допусната от съда съдебно-медицинска експертиза да участва психолог, при условие, че способността на едно лице да завещава може да бъде преценена само от вещо лице, което има специалност „психиатрия“.

7/На какви доказателства следва да се основава преценката на съда, за да приеме, че страната, която е представила по делото частен свидетелстващ документ не е доказала датата на неговото съставяне.

8/Може ли да се приеме за истинно съдържанието на частен свидетелстващ документ с вписана в документа дата 05.07.2010г., в който се съдържат данни за наличието на леки когнитивни промени и забавена психомоторика, съставен от лице – психиатър, което е съставило друг официален документ – амбулаторен лист за извършен преглед на 21.07.2016г. на същото лице, поставена от същия психиатър диагноза „Деменция при болестта на Алцхаймер“ с късно начало, с около седемгодишна давност, със сериозно променено и влошено психическо състояние.

9/Как съдът следва да кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, в т.ч. и на тези, които са близки родственици на страната, която е поискала техния разпит.Следва ли същите да бъдат съпоставени с останалите събрани по делото доказателства.

Касаторите не са посочили допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по последните четири въпроса.

Ответникът по касация Р. М. е депозирал отговор на подадената касационна жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Претендират се разноски.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по предявен от Х. И. Р. и Ц. И. Р.-В. срещу Р. М. М. иск с правно основание чл.43 ал. 1 б.“а“ от ЗН за унищожаване на нотариално завещание от 05.07.2010г., №2, т.1, рег.№4739, д.№3/2010г. по описа на нотариуса Р. Г. с район на действие ДРС, с което Й. Х. Р., б.ж. на [населено място]/наследодателка на ищците/ е завещала на ответника Р. М. М. своето имущество, 3 поради това, че към момента на неговото съставяне същата не е можела да разбира свойството и значението на извършеното от нея, поради заболяване от съдова деменция.

Твърдели са, че към 05.07.2010 г. завещателката била на 86 години, като още преди тази дата поведението значително се променило и се характеризирало с неспособност да разпознава лица от най-близкото обкръжение, с рязка промяна в настроенията, неосъзнатост и неадекватност, невъзможност за формиране на ясна воля, халюцинации, провеждане на разговори с починали, смяна на деня и нощта.

Ответникът е оспорил иска по съображения, че завещателката към момента на съставяне на завещанието не е страдала от заболяване и е била способна да разбира и ръководи действията си.

Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че ищците Х. И. Р. и Ц. И. Р. - В. са единствените наследници на Й. Х. Р., б.ж. на [населено място], починала на 31.03.2020г., които са низходящи на брат й И. Х. Р., починал преди наследодателката през 1994г.

На 05.07.2010г., с нотариално завещание №2, т.1, рег.№4739, н.д.№3/2010г. на нотариус Р.Г., Й. Х. Р. /Р./ завещала на Р. М. М. собствените си недвижими имоти, които ще останат след смъртта й : 6/10ид.ч. от дворно място с площ от 290 кв.м., с административен адрес :

[населено място], бул.***/по нотариален акт бул.***/, с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място] с площ 308кв.м, ведно с построената в него сграда с идентификатор ***по кадастралната карта с площ 196 кв.м- кафе-аперитив на един етаж с площ по документ за собственост 173кв.м. ведно с изба с площ 113.24 кв.м. ; апартамент №*** с адрес: [населено място], пл.*** ,вх.***, ет.***- самостоятелен обект с идентификатор ***по кадастралната карта ведно с избено помещение №10 с площ от 5.84кв.м., както и 0.73109 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта, както и цялото притежавано от нея по време на смъртта й недвижимо и движимо имущество.

Към датата на съставяне на завещанието, Й. Х. Р. е била на 86 години и не е била поставена под пълно или ограничено запрещение.

Три дни преди датата на нотариалното завещание, на 02.07.2010г. Р. е съставила в полза на ответника и саморъчно завещание, чието авторство /написано и подписано от същата/ след оспорването му от ищците, е доказано със заключението по приетата пред окръжния съд съдебно-графологична експертиза.

Установено е също така по делото, че на 10.09.2013г. Р. е подписала декларация, с която отменила всички саморъчни завещателни разпореждания, които е направила в полза на племенниците си Х. и Ц. Р., както и всички такива, направени и предхождащи завещателните разпореждания от 05.07.2010г. и посочила, че желае да бъдат изпълнени само тези, обективирани в нотариалния акт 20, том.1 от 05.07.2010 г. На 16.06.2014 г., с нотариален акт № 160,т.1,рег.№1803, д.№ 139/16.06.2014г. на нотариус Ю. Д.К..

Представени са доказателства, че Й. Р. е дарила на Р. М. същите 6/10 ид.ч. от дворното място в [населено място], бул.*** №***с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място] и от построената в него сграда с идентификатор ***по кадастралната карта, представляваща кафе-аперитив /предмет и на нотариалното завещание от 2010г./, като с 4 влязло в сила решение №74/09.03.2020г. по гр.д.№147/2017г. на ДОС, договорът за дарение е унищожен на основание 31, ал.1 от ЗЗД поради невъзможността на дарителката към този момент да разбира или да ръководи действията си.

С влязло на 21.03.2018г. в сила решение №42/01.03.2018 г. по гр.д.№575/2018г. на ДОС, на основание чл. 5, ал.1 от ЗЛС, Й. Р. е поставена под пълно запрещение, предвид установеното, че страда от смесена корова и подкорова деменция и настъпила социална деградация и невъзможност за самостоятелно съществуване.Ищците по делото са назначени за нейни настойник и зам.настойник.

Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 43, ал.1, б.“а“ от ЗН, завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, а съгласно чл.13 от ЗН, способно да завещава е всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно.Неспособни да действуват разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина, са в състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си.Завещателната дееспособност трябва да съществува към момента на изразяване на волята на завещателя, в случая към момента на изготвяне на нотариалното завещание от 05.07.2010г., който е и релевантния момент за преценката относно възможността на завещателката да действа разумно.