Решение № 80 от 06.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Пловдив, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000789 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. А. И. ЕГН ********** от ****, със съдебен адрес: **** – чрез пълномощника и адв. В.М. против Решение № 338 от 26.10.2022г. постановено по т.д. № 825/2021г. по описа на ОС - П., с което е отхвърлен предявеният от Д. А. И. против Г.Ф. – гр. С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, причинени и вследствие смъртта на нейния брат И.И.П. при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.08.2018г. на пътя от с. Б. към гр. К., причинено виновно от П. И. И., управлявал моторно превозно средство на особен режим по смисъла на чл.562 ал.1 от КЗ – п. автомобил И.М. с рег. №** **** **, за който е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ЗД „Б.И.“ АД, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2021 год. до окончателното изплащане на сумата и с което е осъдена Д.

А. И. да заплати на Г.Ф. сумата 955 лева – разноски по делото.

Жалбоподателката моли решението да бъде отменено, а по същество – 1 постановено друго, уважаващо изцяло исковата претенция. Съображенията, изложени в жалбата, касаят неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд и необоснованост на акта. Твърди се, че изводите на съда са в противоречие с приетото в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй като намира за доказана по делото своята особено близка връзка с починалия и брат, наличието на заместваща бащина грижа от негова страна, както и взаимната помощ, подкрепа и доверие, по-силна от обичайната между брат и сестра. Намира, че съдът е интерпретирал неправилно изводите на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Като необоснованост се твърди и обстоятелството, че съдът не е взел предвид и дълбоката скръб и тъга, която е изпитала вследствие на смъртта на своя брат.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Г.Ф. – **** – чрез пълномощника на страната по делото юрисконсулт К. Я., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред въззивния съд.

Третото лице – помагач ЗД „Б.И.“ АД – ****, редовно призовано, не взима становище по жалбата.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл. 562 ал.5 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 432 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Д. А. И. ЕГН ********** от **** твърди, че на 17.08.2018г. на път PDV -8606, км 6+500, е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починал нейния брат – И.И.П.. Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от П. И. И. при управление на специализиран п. автомобил „И." *******, с рег. №** **** **. Твърди, че причина за ПТП е нарушение на правилата за движение по пътищата, допуснато от водача И..

Твърди, че смъртта на брат и е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят, че с влязла в сила Присъда №33/02.10.2015г. по НОХД №46 от 22.06.2020г. по НОХД №448/2020г. описа на ОС - П., виновният водач П. И. И. бил признат за виновен затова, че като е нарушил правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил 2 смърт на И.И.П..

Твърди, че е била в много близки отношения с брат си. Като по-голям от нея, той винаги се е грижил за ищцата. Отраснали са заедно в общ дом, отглеждани от майка си, баба си и дядо си. Към момента на смъртта му, той е бил единствения и близък родственик, тъй като родителите и са починали през 2008г. и 2009г. За нея смъртта му била изключително трагично събитие, ненадейно и травмиращо, породило скръб, самота и тъга. Твърди, чевръзката им била изключителна, надвишаваща обичайните отношения между брат и сестра с оглед стеклите се житейски обстоятелства. Твърди, че вследствие на причинената смърт на нейния брат е понесланеимуществени вреди – скръб, тъга, самота. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при „Б.И.“ АД. Твърди, че моторното превозно средство е било такова с особен режим съгласно чл.562 ал.5 от КЗ.

Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди от Г.Ф. – С. с оглед разпоредбата на чл.562 ал.5 от КЗ, тъй като се касае за вреди, причинени при управление на МПС на особен режим, за което съответното ведомство по ал.1 на цитираната разпоредба не е дало други указания пред ГФ. Моли съда да осъди ответника Г.Ф. – гр. С. да и заплати 60 000 лева - п редставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата вследствие смъртта на нейния брат И.И.П. при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.08.2018г. на пътя от с. Б. към гр. К., причинено виновно от П.

И. И., управлявал моторно превозно средство на особен режим по смисъла на чл.562 ал.1 от КЗ – п. автомобил И.М. с рег. №** **** **, за който е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ЗД „Б.И.“ АД, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски .

Ответникът Г.Ф. – **** оспорва предявените искове. Счита, че не е пасивно легитимиран по предявената претенция с оглед наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, сключена между МВР и ЗД „Б.И.“ АД.

В случай че съдът намери иска за допустим, го оспорва по основание и размер. Счита, че не са налице болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за конкретната родствена 3 връзка. Твърди и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като е пътувал в съответното МПС, без поставен предпазен колан. В тази връзка счита, че съдът – ако намери иска за основателен – следва да отчете наличието на съпричиняване като редуцира размера на обезщетението.

Третото лице – помагач ЗД „Б.И.“ АД – **** не оспорва деянието, противоправността и виновността на дееца – предвид влязлата св сила присъда относно водача И.. Оспорва наличието на особено близка връзка между ищцата и починалия и интензитета на претърпените вреди. Счита, че ищцата не е от кръга правоимащи лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение, като сочи, че по отношение на нея не е налице цитираното в ТР № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС изключение. Счита, че размера на претендираните вреди е прекомерен с оглед на твърдяните болки и страдания. Твърди и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан.

Първоинстанционният съд е намерил, че с оглед установените по делото отношения между ищцата и нейния починал брат, тя не попада сред кръга от лица, очертани от Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г., поради което е намерил, че болките и страданията от смъртта на брат и не подлежат на обезщетяване от Г.Ф..

При справка в регистъра на Г.Ф. за МПС п. автомобил И. с с рег. №** **** ** не се установява сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

От писмо вх. №24-01-489/14.10.2021г. от МВР до изпълнителния директор на Г.Ф. /стр.35 от делото на ОС/ се установява, че за посочения автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на покритие от 01.01.2018 г. до 31.12.2018г.. Наличието на застрахователно правоотношение в случая между МВР и третото лице – помагач не оказва влияние върху пасивната легитимация на ответника. Съгласно чл.562 ал.5 от КЗ претенция за обезщетения за вреди, причинени от моторни превозни средства на особен режим, се завежда пред Г.Ф., освен ако съответното ведомство по ал. 1 /М.О., М.В.Р., Д.А. "Н.С.", Д.А. "Т.О." и на други ведомства/ е указало на Г.Ф. друго.

Когато претенцията се урежда от Г.Ф., той има право да получи от застрахователя пълния размер на платеното заедно с лихвата за забава от датата на писменото поискване. В настоящия случй виновният водач е 4 управлявал автомобил на особен режим, собствен на МВР. При справка в сайта на ГФ се установява, че същият е незастрахован. Следователно ведомството не е дало изрични указания относно информацията за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо претенцията правилно е насочена към Г.Ф. – съгласно изричната разпоредба на чл.562 ал.5 от КЗ.

Видно от влязлата в сила Присъда №46/22.06.2020г. по НОХД №448 от 2020г. по описа на ОС - П., П. И. И. е признат за виновен в това, че на 17.08.2018 г. на пътя от с. Б. към гр. К. /път *** -****, км *+***/, при управление на МПС – п. автомобил „И.М.“ с ДК№ ** **** ** в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП – загубил е контрол на МПС, което е управлявал и при управлението му се е движил със скорост 73 км/ч, несъобразена с конкретните атмосферни условия – валеж от дъжд и със състоянието на пътя – мокро пътно платно и по непредпазливост причинил смъртта на И.И.П., поради което и на основание чл.343, ал. 4 вр. ал.3, б."б", вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 5 години. Въззивният съд е преквалифицирал деянието и частично е намалил наложеното наказание. Присъдата е влязла в сила на 06.04.2021г.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Видно от представеното удостоверение за родствени връзки /стр.6 от делото на ОС / починалият в резултат на ПТП И. П. е едноутробен брат на ищцата.

Относно активната легитимация на ищцата: Съдебната практика, обективирана в Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, изключва роднините по съребрена линия от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на смърт на техен близък, настъпила в резултат на деликт. В ППВС № 4/61 г., което е задължително за съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата 5 смърт. Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че това става след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.

С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС е приел, че този принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и възходящи.

Тази практика обаче не отговаря на променените обществени условия.

Съгласно Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата дава легално определение на понятието „членове на семейството“ – това са съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица. Директивата също така обаче позволява държавите-членки да ограничат броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от правата по нея /т.19/. Цитираните разпоредби са част от принципите на Европейското деликтно право. Затова и схващанията в българската правна доктрина и съдебна практика бяха осъвременени като по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение 6 през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С него е решено, че материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Следователно като се имат предвид и мотивите на самото ТР за да бъде обезщетено едно лице за неимуществени вреди от смъртта на друго лице следва да е налице силно изградена връзка между починалия и увредения, т.е. да е налице връзка създала степен на близост, която по принцип е присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг.