Решение № 553 от 27.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100603324 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 30.03.2026 г., постановена по НОХД № 17360/2024 г., СРС, НО, 95-ти състав, подсъдимият П. Т. М. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 26.03.2017 г., в гр. Банкя, ул. „********, чрез телефонно обаждане на личния мобилен телефон се заканил с убийство на К. В. В. с думите: „Без значение къде се намираш, при следващата ни среща ще ти ********, ще го вържа на възел и ще те излежа 7-8 години, колко ме осъдят“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх у нея за осъществяването му престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, поради което на основание чл.

144, ал. 3 вр. ал. 1 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК му e наложено наказание ПРОБАЦИЯ, с пробационни мерки, както следва:

1. задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от девет месеца;

2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца.

Със същата присъда, съдът се е разпоредил вещественото доказателство мобилен телефон, да се върне на частния обвинител К. В. В., а приобщените по делото оптични носители да останат по делото до изтичане на срока за съхранението му, след което да бъдат унищожени, като вещи без стойност.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК , подсъдимият П. Т. М. е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в общ размер на 1

1 193,80 (хиляда сто деветдесет и три евро и осемдесет евроцента) евро, с левова равностойност 2 334,87 (две хиляди триста тридесет и четири лв. и осемдесет и седем ст.) лв. по фиксинга на БНБ, от които 119,94 (сто и деветнадесет евро и деветдесет и четири евроцента) евро, с левова равностойност 234,60 (двеста тридесет и четири лв. и шестдесет ст.) лв. по фиксинга на БНБ - по сметка на СДВР, и 1073,86 (хиляда седемдесет и три евро и осемдесет и шест евроцента) евро, с левова равностойност 2 100,28 (две хиляди и сто лв. и двадесет и осем ст.) лв. по фиксинга на БНБ - по сметка на Софийски районен съд.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият П. Т. М. е осъден да заплати в полза на частния обвинител К. В. В. направените разноски за адвокатско възнаграждение за повереник в размер на 2 454 (две хиляди четиристотин петдесет и четири) евро, с левова равностойност 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лв. по фиксинга на БНБ.

Така постановената присъда не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването е постъпила въззивна жалба от адв. И. Ц., в качеството й на защитник на подс. П. Т. М..

В жалбата се излага, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като липсват доказателства, които да сочат за виновността на подсъдимия.

Твърдят се и допуснати процесуални нарушения, тъй като при повторното разглеждане на делото е било ползвано веществено доказателство - мобилен телефон, неприобщен по предвидения ред в НПК, като са били използвани и експертизи, които не са били събрани пред 95-ти състав на СРС. Навеждат се доводи за накърнено право на защита на подсъдимия, тъй като не са били уважени доказателствени искания на защитата. Твърди се, че инкриминираното деяние е несъставомерно. Иска се отмяна на постановена осъдителна присъда и оправдаването на подсъдимия М..

Постъпила е и въззивна жалба от адв. С. М., в качеството й на повереник на Ч.О. К. В. срещу същата присъда, като се излага, че тя несъответства на целта на закона, а наложеното наказание е несправедливо и занижено с оглед високата обществена опасност на деянието и дееца. Излага се, че в хода на съдебното следствие не са били изяснени важни обстоятелства. Прави се доказателствено искане за изслушване в съдебна зала на записа, съдържащ закана за убийство. Иска се налагането на по-тежко наказание и увеличаването на наложеното му от първия съд.

По електронен път и след запознаване с мотивите на СРС е депозирана и втора въззивна жалба от адв. С. М., в качеството й на повереник на Ч.О. К. В., като отново се акцентира, че не са били изяснени в хода на съдебното следствие съществени обстоятелства за изясняване на обективната истина и по-конкретно относно „проявената упоритост“ на подсъдимия, намерила израз в повторението на заканата към В. и пред нейната майка по-късно същата вечер, както и степента на бруталност на отправената заплаха по изключително жесток и мъчителен за жертвата начин и във вид на публична екзекуция. Отново се прави искане за изслушване на записа, съдържащ отправената заплаха, с цел доказване реалността на заплахата и преценката 2 доколко умишлено и хладнокръвно е била отправена. Според повереника някои установени факти не са били пълноценно анализирани от първия съд, което е довело до занижаване на наказанието на подсъдимия. Иска се изменение на присъдата и увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание.

По реда на чл. 320, ал. 4 от НПК, след запознаване с мотивите е постъпилo и допълнение към въззивната жалба от адв. И. Ц. – защитник на подсъдимия П. Т. М.. В допълнението се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, неправилна и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Възразява се, че при повторното разглеждане на делото районният съд е ползвал доказателствата, събрани от предходния съдебен състав, вместо да проведе изцяло ново съдебно следствие. Излагат се доводи, че телефонът не е бил иззет и съхранен по реда на НПК, от което следва, че записът е негоден, а експертизите и заключенията по тях са опорочени. Поддържа се, че записът на инкриминирания разговор е създаден целенасочено от частния обвинител чрез специално инсталирано приложение, при опорочено приобщаване на телефонния апарат едва в съдебната фаза, години след деянието и без установена идентичност на вещта. Оспорва се да е установено по несъмнен начин изричането на инкриминираните думи, както и доказателствената стойност на КСППЕ, изготвена единствено по данни на пострадалата и без изслушване на записа, като се твърди несъставомерност на деянието от обективна и от субективна страна. Поддържа се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на частния обвинител. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен, оставяне без уважение на въззивната жалба на частния обвинител, като са направени и доказателствени искания.

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, преразпит на свидетели и вещи лица, както и не е необходимо събирането на нови писмени доказателства, както и изслушването на допълнителни експертизи и на записа, съдържащ отправената заплаха.

В хода на съдебните прения адвокат Ц. – защитник на подсъдимия П. М. моли съда да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да признае подзащитния М. за невиновен в извършване на престъпление по съображенията развити във въззивната жалба и допълнението към нея. Излага съждения, че въззивната жалба на частния обвинител К. В. е неоснователна.

Прави възражения за прекомерност.

Представителят на прокуратурата счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли съда да я потвърди.

Адвокат М. – повереник на частната обвинителка В. в пледоарията си намира присъдата за неоправдано занижена. Претендира разноски.

В последната си дума подсъдимият казва, че иска да бъде оправдан, тъй като не е извършил нищо от това, в което е обвинен. Счита, че 10 години е достатъчна травма за него по това дело.

3

В доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, са включени и обсъдени обясненията на подс. П. М. (частично) и показанията на свидетелите К. В., С.

М.а, К.З., Д. В., М. Н.а и П. Т., в това число показанията от ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитане на съответните правни основания; писмени - определение № 42259/20.02.2017 г. по гр.д. № 6001/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 80-ти състав; решение № 299690/20.12.2017 г. по гр. д. № 24242/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 83-ти състав; решение № 260163/06.11.2017 г. по гр.д. № 6001/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 80-ти състав; решение № 7665/06.12.2018 г. по описа на СГС, ГО, II-ри въззивен състав; решение № 7261/21.11.2018 г. по гр.д. №2696/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-ви брачен състав; доклади от Фондация „Асоциация Анимус“; удостоверение за родствени връзки на Е.П. М.а; удостоверение за раждане на Е.П. М.а; справка за съдимост за подсъдимия, и способите за доказване комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на свид. В., техническа експертиза № 2022/ИЕУ-126 и фоноскопски експертизи № 23/ИДИ-08 и № 23/ИДИ-101 и други.

Наличната доказателствена съвкупност позволява да се приеме за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият П. Т. М., ЕГН ********** е роден на ******** г. в гр.

София, българин, с българско гражданство, средно образование, не работи, разведен, неосъждан, с постоянен адрес гр. Банкя, ул. „******** и с настоящ адрес гр. Банкя, ул. „********

Подсъдимият П. М. и свидетелката К. В. (конституирана в качеството на частен обвинител в производството) били съпрузи в периода 2015 г. - 2017 г., като имат общо дете - Е.П. М.а, родена на ******** г.

С течение на времето взаимоотношенията им се влошили, включително след случай, при който подс. М. оставил адресирано до близките си предсмъртно писмо и бил в неизвестност за период повече от 24 часа. При това се стигнало до фактическа раздяла през 2016 г. Първоначално по настояване на М. двамата със свид. В. споделяли отглеждането на малолетната Е. М.а, която прекарвала по една седмица в дома на всеки от тях.

Предвид последвалото още по-сериозно влошаване на личните им отношения обаче, провокирано от различните им виждания относно отглеждането на детето, свид. В. подала искова молба за развод, във връзка с която било образувано гр. д. № 6001/2017 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав.

В рамките на производството било постановено определение № 42259/20.02.2017 г., по силата на което били определени привременни мерки, съгласно които до приключване на делото с влязло в сила решение или до промяна на обстоятелствата в рамките на висящия процес, родителските права върху Е.П. М.а били предоставени на майката К. В. В., при която било определено местоживеенето й.

Определен бил режим на лични контакти между подс. М. и детето, съгласно който подсъдимият имал право да го вижда и взима при себе си всяка 4 втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с преспиване, както и всяка първа и трета сряда от месеца за времето от 17:00 ч. до 18:00 ч., и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

От месец януари 2017 г., предвид емоционалното си състояние, което било влошено, с оглед обтегнатите отношения с М., свид. В. започнала да посещава програма за психологическо консултиране при Фондация „Асоциация Анимус“.

В изпълнение на определените от съда привременни мерки, в периода 24.03- 26.03.2017 г. малолетната Е. М.а била в дома на подсъдимия в гр. Банкя, ул. „******** Около 18:00 ч. на 26.03.2017 г. свидетелката В. пристигнала на адреса с личния си автомобил, за да я вземе. Е. била изведена от свидетелката С. М.а, майка на подс. М., като била видимо разстроена и плачела. Последното провокирало у свид. В. гневна реакция, в резултат от която отправила към свид. М.а упрек, че нарочно разстройват детето, когато дойде време да се прибира, и в момента, в който свид. М.а й обърнала гръб, В. направила жест с вдигната ръка по посока М.а, наподобяващ замахване. Съответното обстоятелство било възприето от М.а, която се обърнала и попитала да я удари ли иска. Възприел го и свидетелят К.З., живеещ в къща на отсрещната страна на улицата, който в това време се намирал на терасата в дома си. Свид. М.а се разстроила и споделила за случилото се с подс. М. и свидетеля П. Т., негов приятел, с когото двамата гледали футболен мач в дома на М.. По съвет на адвоката на М., с когото се свързали по телефона, свид. М.а подала сигнал за случилото се на спешен телефон 112, откъдето я посъветвали да се обърне към кварталния инспектор. Впоследствие подс. М. подал в Софийски районен съд молба за защита от домашно насилие, осъществено от В. спрямо свид. М.а, по която било образувано гр. д. № 24242/2017 г. по описа на СРС, ГО, 83-ти състав.