Решение № 35 от 26.03.2013, Районен съд - Кубрат

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 35

Гр. Кубрат, 26.03.2013 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кубратският районен съд в публично заседание на шести март, две хиляди и тринадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Албена Великова

При секретаря В.Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 581 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по предявени иск с правно основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.143 от СК .

Ищецът И.С.Х., ЕГН

********** като баща и законен представител на С.И. С., ЕГН ********** и Е.И. С., ЕГН ********** като твърди, че е баща на родените от съвместното съжителство с ответницата Н.Б.М., ЕГН ********** деца С. и Е., моли съда да постанови решение, с което на основание чл.127, ал.2 от СК да му предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните, като на майката определи подходящ режим на лични отношения с децата; да определи постоянното местоживеене на С. и Е. при него, а майката да бъде осъдена да плаща ежемесечна издръжка в размер на 100.00 лева за всяко от децата, считано от подаване на исковата молба в съда платими чрез бащата; претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата Н.Б.М.,

ЕГН **********, като заявява, че предявените от ищеца И.С.Х., ЕГН ********** искове са неоснователни, тъй като от 2009г. И.Х. започнал да злоупотребява с алкохол, в резултат на което предизвиквал скандали, осъществявал срещу нея психически тормоз и отправял заплахи за здравето и живота й, като след пореден скандал – на 22.11.2012г. я изгонил от съвместно обитаваното жилище, претендира тя да упражнява родителските права по отношение на малолетните им деца С. и Е.; да бъде определено местоживеенето на момчетата при нея, а на бащата се определи подходящ режим на лични отношения със синовете му; да бъде осъден ищеца да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100.00 лева за голямото дете – С. и в размер на 80.00 лева – за Е..

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са родители на децата С.И. С., ЕГН ********** и Е.И. С., ЕГН **********, видно от съставените за раждането им акт № 90/13.06.2005 год. и акт №

36/19.02.2008 год. и двата на

Община – Кубрат, чието съдържание е възпроизведено в приетите като доказателства по делото Удостоверения за раждане от *** год. и от 20.02.2008 год.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи по несъмнен начин, че страните заживяват на семейни начала през 2005г., като от съвместното си съжителство имат родени две деца: С. и Е., ненавършили пълнолетие. Семейните отношения се развивали нормално, като майката основно се занимавала с полагането на преки грижи по отглеждането на децата и поддръжката на семейното жилище, а бащата – работел като полевъд по трудов договор, като приемал и допълнителна работа – услуги на съселяни, като от 14.01.2013г. е регистриран в дирекция “Бюро по труда” гр. Кубрат като безработен. От средата на 2012г. започнало неразбирателство между родителите, провокирано от съмнения на ищеца, че ответницата поддържа връзка с друг мъж, за което свидетелства и писмото от РУП гр. Кубрат по повод жалба на М. срещу Х.. В края на месец ноември 2012г. ответницата признала, че има връзка с друг мъж, при което ищецът й казал да напусне съвместно обитаваното жилище. От 23.11.2012г. родителите са разделени, като децата останали да живеят при баща си, а ответницата се установила да живее в дома на своя приятел св.Г. Г.. От тогава преки и непосредствени грижи за децата полага бащата, подпомаган от своя близка родственица, като същият се ангажирал изцяло и с издръжката на децата. Майката не е участвала в издръжката на малолетните, твърди, че бащата препятствал контактите й със синовете им. При опити да заговори по-големия си син на улицата, той бягал от нея. Пред социалния работник С. изразил становище, че е обиден на майка си, която ги е напуснала, за да заживее с друг мъж. След образуване на делото ответницата започнала да посещава малкия Е. в детската градина, като за посрещане на Новата 2013г. оставила подаръци и за двете деца.

От представеното

Удостоверение № 55/03.12.2012г. се установява, че С.И. С. е ученик в І клас на ОУ “Христо Смирненски” гр. Кубрат, а от представеното Удостоверение № 56/03.12.2012г. е видно, че Е.И. С. посещава ЦДГ № 3 “Славейче” гр. Кубрат, филиал село Медовене.

От представените писмени доказателства се установява, че майката от 12.12.2012г. е с прекратено трудово правоотношение, а за бащата, видно от социалния доклад, се съдържат данни, че при трудова заетост по трудов договор и допълнителна работа, осигурява около 600.00 лева месечен доход. Същият в съдебно заседание признава, че от 14.01.2013г. е регистриран като безработен.

Доколкото и двамата са работоспособни и физически здрави, същите са в състояние да осигурят доход най-малко в размер на минималната работна заплата за страната.

Детето С. е на навършени седем години, а детето Е. – на пет години.

Ищецът и ответницата нямат задължения към други родени деца.

Тази фактическа обстановка съдът приема установена от представените по делото писмени доказателства, както и от социалния доклад на Отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” гр. Кубрат и от показанията на разпитаните свидетели Х., Б., Г., С. и Н..

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявените от ищеца искове, квалифицирани с правно основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.143, ал.2 от СК, са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

Малолетните С.И. С. и Е.И. С. са родени от прекратено между родителите им фактическо съпружеско съжителство. Установи се по несъмнен начин, че от датата на фактическата раздяла бащата е родителят, непосредствено ангажиран с отглеждането и възпитанието им. За този период от време – от датата на фактическата раздяла до подаване на исковата молба в съда, единствено той, подпомаган от своята родственица св. Х., е полагал грижи за отглеждането и издръжката им, като ответницата не е плащала издръжка.

Съдът намира, че на този етап децата следва да продължат да живеят при ищеца, защото при него се чувстват по-спокойни, свикнали са с обстановката в жилището, в което живеят откакто са родени, показват привързаност и желание да са със своя родител.

Съдът отчита, че една коренна промяна на местоживеенето им в дом, в който никога не са пребивавали, при непознати за тях хора, ще се отрази стресово на децата. На този етап те следва да опознаят мъжа до тяхната майка, да влязат в непосредствен контакт с него, но не изведнъж, а постепенно, за да може на един по-следващ етап, при промяна на обстоятелствата, да заживеят заедно с родителката си, без това да води до сътресения в психиката им. Съдът намира, че при дадената от закона възможност майката да се вижда с децата си, на първо място те ще възстановят прекъснатата частично връзка майка-деца, ще успеят отново да се сближат, както с нея, така и със съжителстващия с нея мъж. Ето защо на майката следва да се даде възможност да се вижда с децата всяка първа и трета събота от 10:00 часа до 16:00 часа в съботния ден, както и една седмица през лятото, несъвпадаща с платения отпуск на бащата.

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, гласи разпоредбата на чл.143, ал.2 СК.

В настоящият случай по безспорен начин е установено, че страните са родители на малолетните деца, родени от съвместното им съжителство. От качеството на родител произтича задължението на всеки от тях да осигурява и участва в издръжката им.

Дължимият размер издръжка е в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Към момента С. е навършил 7-годишна възраст, посещава училище и съдът намира, че за месечната му издръжка са необходими не по – малко от 170.00 лева, съобразявайки се с обичайните нужди за съответната възраст от храна, облекло, учебни и занимателни пособия. Детето Е. е навършило 5-годишна възраст, посещава детска градина в родното си село, поради което съдът намира, че за месечната му издръжка са необходими не по-малко от 150.00 лева, съобразявайки се с обичайните нужди за съответната възраст от храна, облекло, занимателни пособия.

И двамата родители, макар към този момент да са безработни, са физически здрави и работоспособни, поради което няма пречки да реализират ежемесечно доход в размер на поне минималната за страната работна заплата от 310.00 лева.

И двамата родители в еднаква степен дължат на малолетните си деца издръжка. Имайки предвид възможностите на родителите и съобразявайки се с това, че бащата е този, който лично се грижи за отглеждането на момчетата, съдът счита, че следва от необходимите на месец 160.00 лв. за издръжката на детето С. майката да поеме 90.00 лева, а бащата разликата от 80.00 лв., а от необходимите за издръжката на детето Е. общо 150.00 лева, майката следва да поеме 80.00 лева, а бащата – разликата от 70.00 лева. Този размер издръжка е изцяло във възможностите на майката, която е работоспособна, поради което реализира месечен доход най-малко в размер на минималната работна заплата - 310.00 лева, поради което претенцията на законния представител на децата С. и Е., ответницата да заплаща за в бъдеще време, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.12.2012 год., ежемесечна издръжка в този размер от 90.00 и от 80.00 лева съответно за С. и за Е. е основателна и доказана, а в останалата част до 100.00 лева следва да се отхвърли.

С оглед изложеното до тук следва предявените от майката насрещни искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Както се посочи и по-горе съдът намира, че на този етап не следва децата да променят местоживеенето си, за да заживеят при своята майка, тъй като от свидетелските показания и от социалния доклад се установи, че те от една страна са разочаровани от избора на родителката им да заживее с друг мъж, а от друга страна – установяването им в дома на св. Г., в абсолютно непозната обстановка, с хора, с които никога не са влизали в контакт, които не познават, ще се отразят отрицателно на психическото и емоционално развитие на момчетата. Съдът, както се посочи и по-горе, намира, че към този момент следва да се възстанови връзката майка-деца, а осъществявайки контакти с майката, чрез нея синовете й ще се сближат и опознаят и мъжът до нея, с оглед при една бъдеща промяна на условията, да се постанови и промяна на родителските права.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от последния разноски в размер на 230.00 лева и в полза на РС – Кубрат държавна такса върху определения размер издръжка в размер на 244.80 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.127 във вр. с чл.143 от СК и чл.127а от СК, съдът

Р Е Ш И :

УВАЖАВА предявения от И.С.Х., ЕГН ********** с постоянен адрес в с. Медовене, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. Софроний Врачански № 16, срещу Н.Б.М., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Медовене, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. Бачо Киро № 4, иск и ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителски права по отношение на малолетните деца С.И. С. ЕГН ********** и Е.И.

С., ЕГН **********, на техния баща – И.С.Х..

ПОСТАНОВЯВА децата С.И.

С. и Е.И. С. да живеят при баща си – И.С.Х. ***.

ОПРЕДЕЛЯ на майката – Н.Б.М. режим за поддържане на лични отношения с децата си С.И. С. и Е.И. С., с право да ги вижда и взема всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 до 16:00 часа в съботния ден, както и 7 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА Н.Б.М. да заплаща на детето си С.И. С., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 90.00 (деветдесет) лева, считано от 04.12.2012 год. до изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, платими чрез неговия баща и законен представител И.С.Х. и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до 100.00 лева като неоснователен и недоказан.