Определение № 5547 от 09.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5547 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20251110150804 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.

3 ГПК:

С. Г. В. е предявил срещу „С....“ ООД обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ главен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл.

19, ал.2 и ал. 4 и чл. 22 от ЗПК, с който се иска да бъде провъзгласен за недействителен договор за потребителски кредит № ..........., сключен на 02.02.2021 г., а в условията на евентуалност установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.2 и ал. 4 и чл. 22 от ЗПК за прогласяване недействителността на отделни клаузи от договор за потребителски кредит № ..........., сключен на 02.02.2021 г.; и 2/ частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева, представляваща част от вземане в общ размер на 203 лева – общата стойност на извършените плащания по процесния договор при начална липса на основание, ведно със законната лихва от 03.11.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 02.02.2021 г. е сключил договор за потребителски кредит № ........... с ответното дружество. Сочи, че размерът на кредита е бил 600 лв., като е трябвало да бъде върната сумата 630,67 лв., но освен това е била предвидена неустойка в размер на 172,33 лв., с която общата стойност, която следвало да бъде върната, е била 803 лв. При това положение в договора е бил посочен годишен процент на разходите в размер на 49,85 % и годишен лихвен процент в размер на 40,05 %, при срок на кредита от 11 седмици и погасяване в срок от 09.02.2021 г. до 20.04.2021 г. на 11 седмични вноски. В чл.6 от договора е било предвидено задължение за сключване на някое от изброените от кредитодателя обезпечения, което трябвало да се сключи в срок от 3 дни от сключването на договора, като в случай на неизпълнение на това задължение кредитополучателят следвало да заплати неустойка в размер на 172,33 лв., която неустойка е била разсрочена и се заплащала заедно с всяка вноска по договора за кредит. Твърди, че уговорената неустойка е прекомерна и противоречи както на закона, така и на добрите нрави. Сочи, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като с оглед това, че отговаря на критериите по ЗПК, то следва същата да бъде включена в ГПР. Излага, че посоченият в договора ГПР е неверен, което води до неговата недействителност, тъй като в него не е включена процесната неустойка. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда ГПК да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а в процесния случай оскъпяването е 33,83 %.

Намира, че процесният договор е изцяло недействителен на основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК, което води до дължимост само на чистата стойност на кредита. Излага, че не е спазено 1 изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК към момента на сключване на договора за него да е имало яснота относно разходите, които ще стори по договора за кредит и това да доведе до вземане на информирано решение дали да се обвърже с ответника или не. Твърди, че формулираните клаузи в договора противоречат на ЗЗП, с оглед качеството му на потребител и значителното неравновесие в отношенинията с ответника, довело до неговото увреждане.

Въз основа на изложенто намира, че процесният договор за кредит е изцяло недействителен, евентуално недействителни са клаузите в него, уреждащи дължимата неустойка, ГПР и задължително предоставяне на обезпечение, поради което и ищецът е дължал връщане единствено на заетата сума, без лихви и такси. Заявява, че заемната сума е била в размер на 600 лева, като същата е погасена по договора за кредит, а останалата част до пълния заплатен размер от 803 лева се явява получена без основание от ответника и подлежи на връщане. С оглед на гореизложеното моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че ответникът няма правен интерес от предявяване на установителните искове, с оглед на което намира, че производството следва да бъде прекратено. Намира, че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца, който образува множество граждански дела, с които оспорва неустойките при непредставяне на обезпечение по сключените от него 19 договора за потребителски кредит. Оспорва, че е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК, тъй като неустоечната клауза не следва да бъде включена в параметрите на договора за кредит, а последният може да бъде сключен и без нея. Оспорва, че процесната неустойка следва да бъде включена в ГПР, като още към момента на сключване на процесния договор ищецът е бил уведомен за всички възможни суми, с които ще се задължи към ответника. Намира, че клаузата, уреждаща дължимостта на неустойката, е действителна, и същата е уговорена като санкция за неизпълнение на договора при непредставяне на обезпечение, за което обстоятелство ищецът е имал срок от 14 дни за да прецени дали да се откаже от договора по реда на чл. 29 ЗПК. Оспорва твърденията на ищеца, че е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, тъй като ищецът не е бил наясно с икономическите последици от сключения договор. Излага, че с оглед на това, че ищецът е сключил множество договори за потребителски кредит, по които се е задължил да предостави обезпечение, то не следва да се приема, че ответникът е недобросъвестен и че е действал в противоречие с принципа за справедливост. Признава, че е получил процесната сума, претендирана от ищеца, но намира, че същата е получена на правно основание, което обуславя задържането й от ответника.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По доказателствената тежест

По исковете с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ГПК вр. 143, ал.1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на твърдените в отговора на исковата молба основания, евентуално, че оспорените клаузи са нищожни на сочените основания.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответника, а ответникът следва да докаже, че сумите са платени на годно правно основание.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

2

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: че на 02.02.2021 г. между С. Г. В. и „С....“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ..........., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 600 лева; че ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 803 лева по процесния договор за потребителски кредит, както и че в посочения в договора годишен процент на разходите не е включена предвидената в договора неустойка за непредставяне на обезпечение.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Ищецът е направил искания по чл. 190 ГПК за задължаването на ответника да представи Договор за потребителски кредит № ..........., погасителен план към договора, стандартен европейски формуляр, тарифа на „С....“ ООД, общите условия по договора, както и извлечение относно платените от ищеца суми, които са относими, но следва да бъдат оставени без уважение, тъй като една част от тези документи са приложени към исковата молба, а друга към отговора на исковата молба, поради което вече са приобщени по делото.

Ищецът е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, като ответникът е възразил срещу това искане, доколкото твърди, че спорът между страните е правен, както и не оспорва, че ищецът е заплатил процесната сума по договора за потребителски кредит.

Като взе предвид отделените за безспорни по-горе обстоятелства съдът намира, че не е необходимо да допуска поисканата съдебно-счетоводна експертиза.

По редовността на исковата молба

С отговора на исковата молба ответникът е навел възражение за нередовност на исковата молба поради непосочване на банкова сметка на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, което съдът намира за неоснователно, доколкото в исковата молба на л. 9 /гръб/ е посочена такава.

По допустимостта на установителните искове

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта на исковете за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит, евентуално на отделни клаузи от него, поради липса на правен интерес, доколкото ищецът е могъл в попълна степен да защити правата си с осъдителен иск. Възражението е неоснователно. За да бъде допустим установителният иск, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му, за да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо спорът му с ответната страна, като този правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск, за наличието на която съдът следи служебно във всяко положение на делото. В случая следва да бъде съобразена задължителната за съдилищата практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 23.11.2023 г. по дело № С - 321/2022 г., в чийто диспозитив на т. 2 се приема, че и когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация, той може да предяви иск за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, в изпълнение на която клауза е заплатил недължимата престация. В мотивите на решението е посочено, че отхвърлянето на иска на потребителя за установяване на неравноправността на договорните клаузи поради липса на годен правен интерес, като бъде пренасочен към по-благоприятно средство за защита, означава в процедурите, с които се цели на потребителите да се предостави исканата от Директива 93/13 защита, да се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, който може да ги разубеди да предявят правата си, които черпят от тази директива, в нарушение на принципа на ефективност. Отхвърлянето на установителния иск на потребителя и задължаването му да предяви иск, защитаващ в по-голяма степен правата му, би било в противоречие с общия интерес от добро правораздаване, по-специално с изискването за процесуална икономия. На следващо място, следва да се отбележи, че ищецът е предявил 3 установителен иск, който е обективно кумулативно съединен с осъдителен за връщане на недължимо заплатени суми по договора за потребителски кредит, което от своя страна е още едно основание за неоснователност на наведеното възражение за недопустимост.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.2026 г. от 14.00 ч., за което страните да бъдат призовани.