Определение № 4737 от 27.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4737 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БогдА. Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514585 по описа за 2025 година

Производство по чл.274, ал.1 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК

Образувано е по частна жалба на А. Н. И., подадена чрез адв.Х.Р.-САК, срещу определение от 17.10.2025г. по гр.д.№ 44361/2025г. по описа на СРС, 28 състав, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната исковата молба и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателката счита определението за незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.190 ГПК да изиска от ответника представянето на договора за кредит, чиято нищожност претендира с предявения иск.

Счита, че исковата молба отговаря на чл.127 и чл.128 ГПК и съдът не може да прекратява делото поради лиса на документ, който се намира при ответника и има значение за изясняване обстоятелствата по него.

Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по гр.д. № 44361/2025г. по описа на СРС, 28 състав, е образувано по искова молба на А. И. с предявен против „Профи Кредит България“ ЕООД иск по чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключен с ответника договор за потребителски кредит.

С разпореждане от 04.09.2025г. по чл.129, ал.2 ГПК СРС указал на ищцата да посочи дали кредитът е бил предоставен /платен/, а ако не е да уточни интереси си от иска за нищожност на договор, по който няма задължение; да посочи кога е сключен, какъв е размерът на главницата, лихвеният процент и общото задължение по кредита, срокът за погасяване, както и да представи доказателство за платена по сметка на съда държавна такса от 50лв., а ако общият дълг е повече от 1250лв.-държавна такса от 4% от общото задължение по договора за кредит.

В предоставения едноседмичен срок с молба от 24.09.2025г. ищцата поискала издаването на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с договора за 1 кредит от ответника. На 26.09.2025г. е издадено съдебно удостоверение. По-късно с молба от 10.10.2025г. посочила, че изпратила съдебното удостоверение на „Профи Кредит България“ ЕООД, но не получила договора, поради което с позоваване на чл.190 ГПК поискала съдът да задължи ответника да го представи.

С обжалваното определение на основание чл.253 ГПК СРС отменил разпореждането от 26.09.2025г. за издаване на съдебно удостоверение, оставил без уважение искането за задължаване ответника да представи договора и при констатация, че в предоставения едноседмичен срок указанията за отстраняване нередовностите не са изпълнени постановил връщане на исковата молба и прекратяване на делото по чл.129, ал.3 ГПК. В мотивите посочил, че предметът на иска не се определя от документи или доказателства по делото, а от твърденията на ищеца в исковата молба. Съдът не може да оставя страните да формират волята си по документи и да ги снабдява с такива за да може едва от тези документи да разберат какво искат и за какво ще предявяват иск, поради което със съдебно удостоверение не могат да се изпълняват указанията на съда за уточняване на исковата молба. Наред с това ищцата е могла да изпълни указанието за представяне доказателство за внесена държавна такса поне в минималния размер от 50лв., включително не е поискала продължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК за отстраняване на остА.лите нередовности.

Частната жалба е неоснователна.

За надлежното упражняване правото на иск е необходимо исковата молба да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, като освен посочване на страните, следва да съдържа цената на иска /когато е оценяем/, индивидуализация на спорния предмет с изложение на фактите, от които произтича претендираното право и каква е търсената защита /петутим/. Към нея ищецът е задължен да представи и доказателства за внесена държавна такса-чл.128, т.2 ГПК.

Подадената пред СРС искова молба не отговаря на тези изисквания и правилно е била оставена без движение, тъй като се претендира прогласяване нищожността на договор за кредит, без този договор да е индивидуализиран по какъвто е да е начинкога е сключен, за каква сума и при какви условия, нито са изложени фактически обстоятелства, въз основа на които се твърди съдържанието му да противоречи на правни норми от ЗПК. Освен това не е посочена стойността на договора като цена на иска /чл.69, ал.1, т.4 ГПК/, което е от значение за размера на дължимата държавна такса и родовата подсъдност на делото.

Дадените от съда указания по реда на чл.129, ал.2 ГПК са ясни и конкретни, насочени към определяне предмета на спора и подлежащата на внасяне държавна такса по иска и след като не са били изпълнени в едноседмичния срок исковата молба е остА.ла нередовна, поради което правилно на основание чл.129, ал.3 ГПК е била върната.

Доводът в частната жалба, че съдът следвало да изиска договора за кредит от ответника по чл.190 ГПК, каквото искане било направено с исковата молба е неоснователен. Уредената в чл.190 ГПК възможност да се задължи насрещната стрА. да представи намиращ се у нея документ е един от предвидените в ГПК способи за попълване на делото с доказателства, от значение за разрешаване правния спор. По същността си е доказателствено искане, по което съдът се произнася след образуване на производството и с участието на двете страни. Поради това разпоредбата е неприложима към процедурата по проверка редовността на искова молба, а незнанието или неяснотата за ищеца относно фактите, които индивидуализират предмета на 2 делото не може да бъде заместено по реда на чл.190, ал.1 ГПК. Допълнителен аргумент в тази посока е, че и при задължаване на ответника, но непредставяне на договора нередовностите не се считат отстранени като последица от неизпълнението по чл.190, ал.2 ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 43265/17.10.2025г. по гр.д.№ 44361/2025г. по описа на СРС, 28 състав, в обжалвА.та частта, с която исковата молба е върната и производството по делото прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред ВКС от връчване препис на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4737 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БогдА. Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514585 по описа за 2025 година

Производство по чл.274, ал.1 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК

Образувано е по частна жалба на А. Н. И., подадена чрез адв.Х.Р.-САК, срещу определение от 17.10.2025г. по гр.д.№ 44361/2025г. по описа на СРС, 28 състав, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е върната исковата молба и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателката счита определението за незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.190 ГПК да изиска от ответника представянето на договора за кредит, чиято нищожност претендира с предявения иск.

Счита, че исковата молба отговаря на чл.127 и чл.128 ГПК и съдът не може да прекратява делото поради лиса на документ, който се намира при ответника и има значение за изясняване обстоятелствата по него.

Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по гр.д. № 44361/2025г. по описа на СРС, 28 състав, е образувано по искова молба на А. И. с предявен против „Профи Кредит България“ ЕООД иск по чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключен с ответника договор за потребителски кредит.

С разпореждане от 04.09.2025г. по чл.129, ал.2 ГПК СРС указал на ищцата да посочи дали кредитът е бил предоставен /платен/, а ако не е да уточни интереси си от иска за нищожност на договор, по който няма задължение; да посочи кога е сключен, какъв е размерът на главницата, лихвеният процент и общото задължение по кредита, срокът за погасяване, както и да представи доказателство за платена по сметка на съда държавна такса от 50лв., а ако общият дълг е повече от 1250лв.-държавна такса от 4% от общото задължение по договора за кредит.

В предоставения едноседмичен срок с молба от 24.09.2025г. ищцата поискала издаването на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с договора за 1 кредит от ответника. На 26.09.2025г. е издадено съдебно удостоверение. По-късно с молба от 10.10.2025г. посочила, че изпратила съдебното удостоверение на „Профи Кредит България“ ЕООД, но не получила договора, поради което с позоваване на чл.190 ГПК поискала съдът да задължи ответника да го представи.

С обжалваното определение на основание чл.253 ГПК СРС отменил разпореждането от 26.09.2025г. за издаване на съдебно удостоверение, оставил без уважение искането за задължаване ответника да представи договора и при констатация, че в предоставения едноседмичен срок указанията за отстраняване нередовностите не са изпълнени постановил връщане на исковата молба и прекратяване на делото по чл.129, ал.3 ГПК. В мотивите посочил, че предметът на иска не се определя от документи или доказателства по делото, а от твърденията на ищеца в исковата молба. Съдът не може да оставя страните да формират волята си по документи и да ги снабдява с такива за да може едва от тези документи да разберат какво искат и за какво ще предявяват иск, поради което със съдебно удостоверение не могат да се изпълняват указанията на съда за уточняване на исковата молба. Наред с това ищцата е могла да изпълни указанието за представяне доказателство за внесена държавна такса поне в минималния размер от 50лв., включително не е поискала продължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК за отстраняване на остА.лите нередовности.

Частната жалба е неоснователна.

За надлежното упражняване правото на иск е необходимо исковата молба да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, като освен посочване на страните, следва да съдържа цената на иска /когато е оценяем/, индивидуализация на спорния предмет с изложение на фактите, от които произтича претендираното право и каква е търсената защита /петутим/. Към нея ищецът е задължен да представи и доказателства за внесена държавна такса-чл.128, т.2 ГПК.

Подадената пред СРС искова молба не отговаря на тези изисквания и правилно е била оставена без движение, тъй като се претендира прогласяване нищожността на договор за кредит, без този договор да е индивидуализиран по какъвто е да е начинкога е сключен, за каква сума и при какви условия, нито са изложени фактически обстоятелства, въз основа на които се твърди съдържанието му да противоречи на правни норми от ЗПК. Освен това не е посочена стойността на договора като цена на иска /чл.69, ал.1, т.4 ГПК/, което е от значение за размера на дължимата държавна такса и родовата подсъдност на делото.

Дадените от съда указания по реда на чл.129, ал.2 ГПК са ясни и конкретни, насочени към определяне предмета на спора и подлежащата на внасяне държавна такса по иска и след като не са били изпълнени в едноседмичния срок исковата молба е остА.ла нередовна, поради което правилно на основание чл.129, ал.3 ГПК е била върната.

Доводът в частната жалба, че съдът следвало да изиска договора за кредит от ответника по чл.190 ГПК, каквото искане било направено с исковата молба е неоснователен. Уредената в чл.190 ГПК възможност да се задължи насрещната стрА. да представи намиращ се у нея документ е един от предвидените в ГПК способи за попълване на делото с доказателства, от значение за разрешаване правния спор. По същността си е доказателствено искане, по което съдът се произнася след образуване на производството и с участието на двете страни. Поради това разпоредбата е неприложима към процедурата по проверка редовността на искова молба, а незнанието или неяснотата за ищеца относно фактите, които индивидуализират предмета на 2 делото не може да бъде заместено по реда на чл.190, ал.1 ГПК. Допълнителен аргумент в тази посока е, че и при задължаване на ответника, но непредставяне на договора нередовностите не се считат отстранени като последица от неизпълнението по чл.190, ал.2 ГПК.