Решение № 73 от 04.03.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Несебър, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20242150100898 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Изпълнителния директор Цветан Мирчев, подадена чрез процесуалния им представител - гл.юк. Надежда Ватева против Н. А. М., гражданин на Руска Федерация, род.на **********г. с Булстат1760***** и Г. В. М., гражданин на Руска Федерация, род.на **********г. с Булстат17609****, двете със заявен на територията на Р.България адрес по регистър Булстат в гр.С.В., в.к.С.Д., вх.*, ет.*, ап.*-*.

Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците при условията на разделност, да заплатят на ищеца суми в общ размер от 117,46лв. за потребени ВиК услуги за периода 29.05.2021г.-21.09.2021г., доставени до притежавания от двете ответници в съсобственост при равни квоти на водоснабден обект, със заведена партида с аб.№ 972768, находящ се в гр.С.В., в.к.С.Д., вх.*, ет.*, ап.*-*, както и за лихви с общ размер от 36,96лв. за периода от 26.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба в съда, които се претендират за забавено плащане на главницата. От всяка от ответниците се претендира сума равна на ½ от главното и акцесорното вземане, с твърдение, че съответства на квотата им в съсобствеността. Претендират се съдебни разноски.

Предявените претенции са основани на следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че ответниците в качеството си на съсобственици 1 на СОС с идентификатор № 11538.3.***.*.** по КККР на гр.С.В. са клиенти на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с посочения по-горе адрес, за който е разкрита партида с абонатен № 972768.

В съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответната страна притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикуни на интернет страницата на водния оператор. Отчитането на водомера на абоната за процесния период се осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер. Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Сочи се, че за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. След всяко отчитане са издавани данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити.

Твърди се, че за така отчетената и потребена вода е издадена фактура № 0042637248/25.10.2021г. на стойност от 117,46лв., като за посочената сума не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на фактурата. Върху тези суми се претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в размер на 36,96 лв., считано от 26.11.2021г. до датата на подава не на исковата молба - 30.07.2024г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Моли се, всяка от ответниците, в качеството на съсобственик при равни квоти на СОС с идентификатор № 11538.3.***.*.** по КККР на гр.С.В., представляващ апартамент № А-6, находящ се на посочения по-горе адрес, за който е разкрита партида с абонатен № 972768 за водоснабдения обект да бъде осъдена да заплати на ищеца по 1/2ид.ч., съответстваща на квотата й в съсобствеността сума от общо 117,46лв./или по 58,73лв./, представляващо стойността на доставени ВиК услуги до собственият им апартамент по издадената фактура № 0042637248/25.10.2021г. с отчетен период от 29.05.2021г. до 21.09.2021г., както и сума от общо 36,96лв./или по 18,48лв. за всяка от ответниците/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 26.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба30.07.2024г., както и законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване 2 на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответниците особен представител, с който предявените претенции се намират за недопустими по отношение втората ответница Г. М., тъй като заявление за разкриване на партида е подадено само от първата ответница, липсват доказателства втората ответница да е подавала заявление за разкриване на партида или да е упълномощавала първата ответница за това, като липсва и договор между втората ответница и ищцовото дружество за предоставяне на ВиК услуги за апартамента, поради което е сторен извод, че е неоснователно твърдението че Г. М. има качеството потребител, поради което се счита, че претенцията спрямо нея е недопустима поради липса на правен интерес. На следаващо место се навежда, че липсват доказателства за действителните квоти на двете ответници в съсобствеността на посочения в исковата молба недвижим имот. В случай, че не се възприемат възраженията за недопустимост на претенциите спрямо ответницата Г. М. се моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В о.с.з. предявените искове се поддържат от процесуалния представител по пълномощие на ищеца и се пледира за тяхното уважаване като доказани по основание и размер.

Назначеният особен представител на ответниците посочва, че не се оспорва твърдението, че апартаментът е водоснабден, не се оспорват посочените количества потребена вода в апартамента, нито верността на отчитането. Претенциите се оспорват по основание и размер по отношение втория ответник – Г. М., с твърдение, че за да възникне облигационно правоотношение вежду ВиК оператора и потребител и за да придобие едно лице качеството „потребител“ не е достатъчно да е собственик или съсобственик на водоснабден имот е необходимо и да бъде сключен между тях писмен договор. В конкретния случай първата ответница Н. М. е подала до ВиК заявление, което е станало основание на нейно име да бъде разкрита партида за водоснабдения имот, респективно ищцовото дружество е издавало фактурите на нейно име като задължено лице. Не се установява обаче Н. М. да е имала пълномощия и представителна власт да действа и от името и за сметка на втората ответница Г. М. при подаване на заявление за разкриване на партида. По делото не са налице и доказателства да е осъществена процедура по чл.59,вр.чл.2,ал.2 от ОУ на ищцовото дружество да бъде открита партида и на Г. М. след подаване на заявление по образец, нито са представени доказателства с нея да е сключван договор за присъединяване/откриване на партида, поради което тя не е придобила качеството „потребител“ и спрямо нея предявените искове са неоснователни.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и 3 събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото нотариален акт /вж.л.65 по дело/ на 07.06.2011г. ответниците Н. А. М. и Г. В. М. са придобили чрез покупко-продажба собствеността върху СОС с идентификатор № 11538.3.***.*.** по КККР на гр.С.В..

Видно от справка № 960041/27.07.2023г. в Служба по вписвания към РСНесебър от датата на придобиване на имота- 07.06.2011г. и към датата на справката27.07.2023г. имотът е собственост на ответниците. Периодът, който обхваща справката включва и процесния /29.05.2021г.-21.09.2021г./. По делото не се спори, че имотът е водоснабден и за него е открита партида в ищцовото дружество.

По делото е представено Заявление за откриване на партида/л.12 по дело/, подадено от Н. М., с искане да бъде разкрита партидата за вода за ап.А6 в к/с Скай Дриймс в гр.С.В., и да бъдат монтирани два водомера, за което е приложен и препис от документа за собственост, чието описание напълно съвпада с индивидуализацията на представения по делото нотариален акт като дата, пореден номер, номер на дело, рег.№.. Видно от отбелязване в заявлението от посоченото длъжностно лице на 29.05.2012г. в имота са монтирани два водомера с посочване № на поставени пломби.

От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.9 и л.10 по дело/ е видно, че е извършено отчитане с мобилно устройство на 29.05.2021г. и 21.09.2021г. като на монтирания в имота водомер /с № 1649/15/с потребител Н. М. с потребителски/абонатен № 972768 е отчетено количество от 11куб.м. вода, съответно при отчитане на монтирания в имота водомер /с № 1649/16/ е отчетено количество от 11куб.м. вода. Отбелязано е, че при отчитането водомерът е бил „видян“ от инкасатора.

За потребените и отчетени количества е издадена фактура № 0042637248/25.10.2021г. на стойност от 117,46лв. /л.21 по дело/. Ищецът твърди, че за посочената сума по фактурата не е извършено плащане от потребителя в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Съдът констатира, че посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР.

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, 4 отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл. собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.

На първо место съдът приема за безспорно установено по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, като те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

С оглед събраните писмени доказателства по делото съдът приема, че правото на собственост се доказва по отношение и на двамата ответници, както от представения нотариален акт, така и от справката по партидата на имота към Агенция по вписванията, която следва да се цени като официален документ за удостоверените с нея данни, до опровергаването им с други писмени доказателства по делото. По делото не се ангажираха доказателства, ответниците да са се разпореждали в рамките на процесния период със съсобствения имот, поради което съдът приема за доказано, че водоснабдения имот е собственост на двете ответници от закупуването му до датата на справката от АВ. Доколкото в представения по делото нотариален акт липсва изрично отразяване касаещо квотите на ответниците, то следва да се приеме, че участват в собствеността при в равни дялове, съобразно разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗС.