Решение № 263004 от 12.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 12.05.2021 година

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.:

М. ИЛИЕВА при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №526 по описа за 2019г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №171476 от 13.07.2017г., постановено по гр.д. №21263/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 124-ти състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че М.Д.М. и М.А.М. дължат на „Т.С.” ЕАД следните суми: на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 3096.89 лв., главница, стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2013г. до м.04.2015г. за аб.№251928, ведно със законна лихва за периода от 07.12.2015г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 256.61 лв., мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2013г. до 23.11.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д. №75339/2015г. по описа на

СРС, І Г.О., 124-ти състав. С решението са осъдени М.Д.М. и М.А.М. да заплатят на „Т.С.” ЕАД по 58.05 лв. всеки от тях - разноски в заповедното производство, както и по 296.90 лв. всеки от тях - разноски в исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците - М.Д.М. и М.А.М., чрез пълномощник адв.Н.Т., с която се обжалва изцяло първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и са присъдени в полза на топлофикационното дружество разноски. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Излага се, че СРС е постановил немотивиран съдебен акт, поради което не става ясно на какво основание е прието, че предявените искове са основателни. Липсата на мотиви в обжалваното решение е довело до накърняване правото на защита на ответниците. Поддържа се още, че в хода на съдебното производство е останал недоказан факта на възникнали договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия доколкото ищецът не е представил валидно подписан писмен договор, сключен между него като доставчик на топлинна енергия и етажната собственост на жилищната страда, в която се намира процесния топлоснабден имот. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Предвид на изложеното молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение на СРС и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД, не депозира писмен отговор, представя молби от 13.11.2019г., от 16.02.2021г., в които се взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач - „Б.Б.” ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу М.Д.М. и М.А.М. искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №75339/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 30 състав, въззиваемия-ищец- „Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 07.12.2015г. и е постановена на 11.12.2015г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу М.Д.М. и М.А.М. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжниците - М.Д.М. и М.А.М. възражение, поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответниците - М.Д.М. и М.А.М., първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответниците топлоенергия, а относно вземанията за обезщетение за забава е прието, че ответниците са изпаднали в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил макар и твърде лаконично събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с неговата правилност. Относно доводите изложени в жалбата досежно незаконосъобразността на обжалваното решение следва да се добави и следното:

Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Противно на поддържаното във въззивната жалба съдът приема, че по делото е доказан факта на възникналите договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия. Предвид нормата на чл.153 от

Закон за енергетиката /ЗЕ/ - в редакция, след изм.ДВ, бр.54/2012г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл.155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Горната законова уредба определя, че потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди е собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване. В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, което се установява от приетото писмено доказателство – нотариален акт за продажба на недвижим имот №79, том ІV, рег.№3756, дело №644/2000г., че ответниците - М.Д.М. и М.А.М. са собственици на процесния имот през исковия период, предвид на което и по горните мотиви на съда същите се явяват ползватели на доставяната в имота топлинна енергия през процесния период. Без значение за възникването на договорното правоотношение между страните е липсата на доказателства за сключен писмен договор между топлофикационното дружество като доставчик на топлинна енергия и етажната собственост на жилищната страда, в която се намира процесния топлоснабден имот. В случая единствен правнорелевантен факт досежно възникването на договорното правоотношение между страните е факта кой е собственикът, респективно носителят на ограничено вещно право на ползване върху имота за исковия период от време. Както се посочи по-горе по делото е доказано, че ответниците - М.Д.М. и М.А.М. се явяват потребители съгласно чл.153 от ЗЕ и е налице основание в закона за ангажиране на тяхната договорна отговорност.

На следващо място въззивният съд приема, че по делото е доказан обем и качествени показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответниците е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че количеството на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения съдът намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни. На следващо място в приетото по делото заключение на СТЕ експертът –топлотехник изрично е посочил, че при направените от него справки е установил, че общият топломер, монтиран в абонатната станция в жилищната сграда, е преминал през метрологичен контрол и е изправен. Следователно начислените от ищеца суми за потребена топлинна енергия доказват реалните количества доставена на същия топлинна енергия.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се базира единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното предприятие. В този смисъл и правно обосновано СРС е кредитирал заключението по приетата по делото ССчЕ във връзка с чл.182 ГПК и приел за доказани количествата доставена на същия топлинна енергия. Правилно СРС е приел за основателен и доказан предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата, за която е предявен.

Правилно и законосъобразно е обжалваното решение и в частта в която е уважен предявения иск за мораторна лихва и като такова следва да бъде потвърдено. Предвид разпоредбата на чл.32 от ОУ /2008г. – действащи за процесния период/ към договора за доставка на топлинна енергия е определен срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на доставената топлинна енергия - 30 дни от изтичането на периода, за който се отнася. В този смисъл и на основание чл.84, ал.1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл.86 ЗЗД, независимо че избраният ред за начисляване на енергията е по прогнозни и една изравнителна сметки. По отношение на размера на дължимото обезщетение за забава съдът правилно го е изчислил върху присъдената главница при кредитиране на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В тази връзка правилно СРС е уважил предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 256.61 лв., мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2013г. до 23.11.2015г..

Разпечатката съдържа 29 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/712b773d-c71c-424a-89b2-0e3996f99e26