Решение № 666 от 26.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. Пазарджик, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220105059 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от "Кредито" ЕООД - гр. София срещу С. Р. Г. от гр. П. за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответницата дължи на ищеца сумите по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, както следва: 1000,16 лв. главница по договор за кредит от 06.11.2019 г. заедно със законната лихва от предявяването на иска, 682,10 лв. договорна лихва и разноски по заповедното производство - 24,68 лв. държавна такса.

В исковата молба се твърди, че договорът за кредит със срок до 06.04.2021 г. е сключен чрез електронната платформа на дружеството, като страните са се съгласили въвеждането на изпратения на заемополучателя (ответницата) уникален код да има силата на саморъчен подпис на договора. Длъжницата останала задължена след изтичането на срока на договора с претендираните суми. Била издадена заповед за изпълнение, срещу която тя възразила.

Искът е с правно основание чл. 9 и сл. от ГПК.

Длъжницата е представила отговор, с който оспорва иска. Неустойката се дължи за неосигуряване на поръчител в тридневен срок от сключването на договора и ответницата сочи, че доколкото задължението е практически неизпълнимо, е явно, че не е търсено обезпечение, а допълнителна печалба по кредита. Тази неустойка няма типичните обезпечителна и санкционна функция и клаузата за нея е нищожна; неустойката е замислена 1 като сигурен разход по кредита и следва да бъде включена в ГПР. Освен това се твърди, че клаузата е неравноправна, и се прави искане за установяването на нейната неравноправност в диспозитива на решението, за да може да се предостави на ответницата възможност за възстановяване на недължимо платеното със срок, по-дълъг от 5 години, както е съобразно решението по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС. Сочи по-нататък, че уговарянето на неустойката представлява конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита, което според решение С-714/22 на СЕС, макар и отнасящо се за друг вид подобна конструкция, нарушава императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като представлява общ разход по кредита за потребителя. Посочването в договора на ГПР, по нисък от действителния - без включване на неустойката, - представлява и нелоялна търговска практика, тъй като заблуждава потребителя за разходите, които ще понесе. ЗПК специално урежда в чл. 22 нищожност на целия договор за кредит, ако това задължение по чл. 11, ал. 1, т. 10 от закона не е изпълнено. Кредиторът съзнателно е конструирал клаузата така, че ако бъде атакувана, да бъде обявена само тя за нищожна, вместо целия договор.

Отделно счита клаузата за възнаградителната лихва по договора за противоречаща на добрите нрави съобразно съдебната практика, според която такава е всяка лихва в размер над трикратния размер на законната лихва - не счита тази практика за изгубила значение поради новото ограничения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като в ГПР се включват и други разходи, а това е самостоятелно основание за нищожност на лихвата. Прави възражение за изтекла погасителна давност за онази част от задължението, за която давността е изтекла, съобразно падежите на вноските. Претендира разноски, включително по заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Предявява насрещен иск за установяване на нищожността на договора за кредит (всъщност инцидентен иск, доколкото има за предмет въпрос, от който зависи изходът на първоначалния спор), при евентуалност - само на клаузата за неустойката, по съображенията, докладвани по-горе.

Правното основание на иска за нищожност на договора е чл. 22 от ЗПК, на евентуалния иск за нищожност на клаузата от него - чл. 19, ал. 5 от ЗПК и чл. 146 от ЗЗП.

В открито заседание за дружеството не се явява представител, с писмена молба то поддържа изразеното становище. Ответницата се представлява от адвокат и също поддържа становището си.

Съдът установи следните факти въз основа на писмените доказателства и заключението на изслушаното вещо лице:

По силата на договор за паричен заем № OL00005635/6.11.2019 г. , сключен между „Кредито” ООД и С. Р. Г. на последната е предоставен кредит в размер на 2 100.00 лв.

Кредитът е отпуснат при следните условия : - размер на кредита – 2 100.00 лв ; - погасителна вноска – 280.00 лв ; - брой погасителни вноски – 17 бр. ; - срок на кредита – 17 месеца ; неустойка – 1 973.35 лв ; - обща стойност на плащанията – 4 760.00 лв ; - лихвен процент – 40.10 % ; - ГПР – 48.36 % . Съгласно чл.25/1/ от договора страните са се споразумели,че в 2 деня на сключване на договора или най-късно до три календарни дни след подписването му, кредитополучателят е следвало да предостави на кредитора следното обезпечение: - Две физически лица – солидарни длъжници ,всяко от които да отговаря на следните изисквания :

- Да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възна граждение,като нетния размер на осигурителния доход да е в размер над 2000.00 лв ; - Да работи на безсрочен трудов договор ; - Да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем в „Кредито“ ООД ; - да няма неплатени осигуровки за последните две години; Да няма задължения към други банкови и финансови институции; Солидарните длъжници подписват договор за всъпване в дълг,който става нераздел на част от настоящия договор.

Съгласно чл.25/2/ от договора , ако заемателя не предостави обезпечението той дължи неустойка в размер на 1 973.35 лв. Неустойката се дължи на равни погасителни вноски,ведно с останалите компонен ти на задължението и е включена в погасителния план.

Съгласно погасителният план към договора , кредита е следвало да бъде изплатен на 17 месечни вноски по 280.00 лв,включващи главница, лихва и неустойка за периода от 6.12.2019 г. до 6.04.2021 г.

„Кредито“ ООД на 6.11.2019 г. кредитора е превел в полза на С. Р. Г. чрез системата за разплащане „Изи Пей“ сумата 1 100.00 лв., а не пълната уговорена сума по кредита от 2100 лв. Причината да не бъдат преведени 2100 лв. е неясна, не се сочи от страните или вещото лице, и никъде договорът, доколкото изобщо може да се разчете представеното по приложеното заповедно производство нечетливо копие, н предвижда с разликата от 1000 лв. да бъде финансирано например друго задължение на Г..

С. Г. е извършила плащания по кредита в общ размер на 569.00 лв. Извършените плащания са отнесени от кредитора за погасяване на следните задължения: - Погасена главница – 99.84 лв ; - Погасени договорни лихви – 38.76 лв ; - Погасена неустойка – 334.16 лв ; - Погасена такса просрочие – 30.00 лв.

Правните изводи при тези факти са следните:

Договорът е нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на основание чл. 22 от ЗПК. Уговорената неустойка фактически представлява разход по кредита, заобикалящ ограничението за годишния процент на разходите, уредено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Формално чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение, но това задължение не е нито пряко нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неизпълнението му води до имуществена санкция за потребителя в размер, по-висок от отпуснатата заемна сума по кредита, и която се прибавя към нея, т.е дългът на заемателя се увеличава необосновано дори при точно изпълнение.

Такава неустойка не може да бъде оправдана. Искът на кредитора не може да бъде гарантиран и обезпечен по този начин и във вреда на потребителя. Макар да не съществува договорна и законова пречка да бъде уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума от страна на длъжника, в случая потребителят се санкционира за непредставяне на обезпечение за неизпълнение на задълженията си, за което дължи неустойка с възможност само на това основание за предсрочно прекратяване на 3 договора дори и да заплаща редовно главницата и лихвите в уговорените срокове и размери съгласно погасителните вноски. Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора.

Тя не обезпечава изпълнението на главното задължение на длъжника да върне заетата сума и възнаграждението за това: условието за дължимост е не неплащане на това задължение, което съставлява съществен елемент на договора за заем, а странично такова, срещу което обаче длъжникът не получава насрещна престация. Обезпечителната функция липсва. Няма имуществени вреди от неизпълнението на задължението за непредставяне на обезпечение, тоест, обезщетителна функция също отсъства. Неустойката е прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимият размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, при сключване на договора кредитополучателят остава заблуден относно действителния размер на ГПР, доколкото посоченият в договора размер не включва сериозния разход под формата на неустойка.

Клаузата за неустойка и нейното невключване в ГПР не дава освен това възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора и може да се квалифицира като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 11 от ГПК.

Не може да се приеме, че клаузата е индивидуално уговорена само поради това, че потребителят изрично се е съгласил с нея. Индивидуалното договаряне би следвало да има за резултат уговорка, отличаваща се съществено от типичните и стандартни условия на договорите с останалите клиенти на търговеца. Обикновено такава уговорка, ако предвижда по-неизгодно за потребителя условие, би била свързана с реципрочно предимство за него, съдържащо се в друга клауза от договора.

Изложеното води до извод за недействителност на целия договор, оттам и не подлежи на разглеждане насрещният иск за прогласяване на нищожност само на една клауза от него, а по главния иск се дължи връщане само на получената главница - чистата стойност на кредита, по смисъла на чл. 23 от ЗПК. След приспадане на платените от Г. 569 лв., от тази чиста стойност се дължат още 531 лв. Никоя част от вноските, представляавщи главница не е погасена, тъй като давността за главницата по кредит е 5-годишна, падежът на първата вноска е 06.12.2029 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 26.07.2024 г.

Ч. гр. д. 2469/2020 г. няма отношение към спора, включително към въпроса за погасителната давност. То се отнася до договор за кредит между същите страни (кредиторът - с предходното си наименование "Бест Файненс" ООД), сключен на 24.07.2019 г., за който не се твърди и не е установено да е свързан с процесния (например чрез рефинансиране).

За главница от 531 лв., или 271,50 евро, следва да се уважи главният установителен иск.

Следва да се уважи изцяло и главният от двата насрещни иска - за нищожност на целия договор.

За възражението по заповедното производство - ч.гр.д. 3196/2024 г. - длъжницата не е заплатила адвокатско възнаграждение, но в договора с адвоката е вписано, че той я представлява безплатно на оснвание чл. 38 от ЗА като материано затруднена. Следва да се 4 определи възнаграждение за адвоката съразмерно на отхвърлената част от установителния иск, спрямо пълно възнаграждение от 102,25 евро (200 лв.) по чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 на ВАдвС.

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Р. Г., ЕГН **********, от гр. гр. П., ул. **** **** № **, ет.**, ап.** ап-**, да заплати на „КРЕДИТО” ЕООД, ЕИК 204554530, адрес: гр. София, бул. Бул.„Черни Връх“ № 51 Г оф. 32, сумата 271,50 евро (двеста седемдесет и едно евро 50 евроцента), равностойни на 531 лв., представляваща главница (чиста стойност на кредита) по договор № OL00005635/6.11.2019 г., сключен между страните, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 1858 от 30.07.2024 г. по ч.гр.д. 3196/2024 г., като отхвърля иска за разликата над 271,50 евро до пълния предявен размер на главницата от 511,37 евро (1000,16 лв.), както и за сумата 348,75 евро (682,10 лева), представляваща сбор от договорна и мораторна лихва, и за законната лихва върху главницата лихва за период от 26.07.2024 г. до изплащане на вземането.