Решение № 122 от 12.12.2022, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. гр. Добрич, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Търговско дело № 20213200900167 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. С. П. с ЕГН ********** от гр.Д., чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адв. Д. Д. - ДАК, с която срещу „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д., представлявано от управителя Д.М.П., са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 25 050 лв. - авансова вноска, представляваща част от покупна цена по договор от 22.01.2018г. за придобиване на недвижими имоти Магазин №3 с площ от 67,24 кв.м. и Магазин №4 с площ от 55,23 кв.м., находящи се в сграда със ЗП от 566 кв.м., с идентификатор *** по КККР на град Добрич, прекратен по взаимно съгласие на страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата от 3 450лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.06.2020г. до датата на подаване на исковата молба - 15.10.2021г.

В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли главните искове, приемайки, че платеният аванс е по правоотношение, което не е постигнато в 1 изискуемата форма, доколкото се касае за недвижими имоти, то ищцата предявява искове с правно основание по чл. 55, ал.1, предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД в същите размери поради плащане при начална липса на основание, ведно с обезщетение за забава за периода 01.06.2020г. – 15.10.2021.

Претендират се сторените по делото разноски.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства: Ответникът, като купувач по Договор за покупко-продажба на търговско предприятие, вписан на 24.04.2017 г. СВп – гр. Добрич, е закупил предприятието на „ГАЛЕОН ГРУП 1“ ООД, в капитала на което има дълготрайни материални активи, състоящи се от земя и сгради - дворно място от 1337 кв.м. ПИ ***, ведно с построената в него сграда със ЗП 566 кв.м., ИН***, състояща се от сутерен със ЗП 400 кв.м. ИН

***, първи етаж със ЗП 393 кв.м. ИН ***, втори етаж със ЗП 470 кв.м. ИН ***, трети етаж със ЗП 457 кв.м. ИН ***, четвърти етаж със ЗП 457 кв.м. ИН *** и таван със ЗП 324 кв.м. ИН ***, целият имот, находящ се в гр.Д..

Ищцата, като купувач, и ответникът, като продавач, постигнали съглашение, по силата на което ищцата заплатила общата сума от 50 000 лв. с ДДС - аванс за покупка на Магазин №3 с площ от 67,24 кв.м. и Магазин №4 с площ от 55,23 кв.м., находящи се в гореописания имот. Сумата била платена на два пъти: 20 000 лева, за която сума ответникът издал фактура №2/22.01.2018г. с посоченото основание и 30 000 лева, съгласно приходен касов ордер /ПКО/ № 2 от 23.01.2018г.

Страните постигнали съглашение за разваляне на договора, поради което на 29.10.2019г. по банков път ответникът върнал на ищцата получения аванс от 20 000 лв. по ф-ра №2/22.01.2018г. Впоследствие, в края на месец май 2020г., ответникът върнал в брой на ищцата сумата от 4950 лв., с което общият размер на върнатия аванс достигнал до 24 950 лв. Междувременно собствеността на двата посочени по-горе магазина била прехвърлена на трети лица. С настъпилото разваляне всяка от страните дължи на другата полученото от нея по прекратеното с развалянето правоотношение.

Окончателното разваляне е настъпило през месец май 2020г.

С тези доводи ищцата настоява съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да й върне сумата от 25 050лв., платена от нея на отпаднало основание, евентуално при начална липса на основание.

2

Претендира се и лихва за забава върху сумата от 24 950лв., считано от 01.06.2020г. до датата на подаване на исковата молба, която е в размер на 3 450 лв.

В срок от ответника е постъпил писмен отговор, с който се оспорва изцяло основателността на исковите претенции и се моли за отхвърлянето им в цялост. Излагат се твърдения, че авансовите плащания от 22.01.2018г. и 23.01.2018г. са извършени от ищцата във връзка с постигнато между страните съглашение за покупка на магазин №3 и магазин №4, което е оформено по късно с писмен предварителен договор от 22.07.2018 г. за покупко-продажба на същите недвижими имоти, находящи се в гр.Добрич, ***.

Ответникът твърди да е изправна страна по предварителния договр, а ищцата е тази, която не е изпълнила своето задължение да плати продажната цена в определения по договора срок. В чл.5 от сключения предварителен договор страните са уговорили, че Цв. П., като купувач, се задължава да плати на ответника, като продавач, продажната цена на няколко транша. Първият е в размер на 50 000 лв.с ДДС, втората сума е в размер на 140 000 лв. и е платима при издаване на акт образец №15 и последната вноска е в размер на 145 200лв. и се заплаща при изповядване на покупко- продажбата и учредяване на първа по ред ипотека върху имотите в полза на банката, кредитодател на купувача. Признава се, че първата сума от 50 000 лв. е заплатена от купувача.

На 08.03.2019г. за сградата и за процесните имоти, които се намират в нея, а именно: магазини №3 и №4 е издаден акт обр.15, поради което за купувача е възникнало задължението да заплати по силата на чл.5 от Предварителния договор следващата част от продажната цена - 140 000 лв.

Плащане на падежиралата вноска не е извършено нито с издаването на акт обр.15, нито на по-късен етап, в т.ч.до връщане на част от продажната цена.

Още през месец декември на 2018г. продавачът бил уведомен от съпруга на ищцата, в присъствието на свидетели, че тя не разполага с парични средства, за да изпълни задължението си по предварителния договор, поради което страните са постигнали съглашение за прекратяването му. Ответното дружество счита, че тъй като прекратяването действа занапред, то извършеното до този момент по договора запазва действието си. Поради това и заради обстоятелството,че прекратяването е настъпило по вина на купувача ищец, продавачът ответник не дължи връщането на платената до този момент първа сума по договора. Въпреки това и поради факта, че страните са в 3 дълготрайни търговски отношения помежду си, ответникът-продавач е проявил добра воля и е върнал част от платената сума, на която страните са придали значението на задатък, но е задържал останалата сума. Той не е проявил поведение, с което да възпрепятства подписването на договора, но е разчитал ищцата да спази уговорките си и да сключи окончателен договор по договорените цени.

В чл.15 ал.2 от Предварителния договор били уредени последиците от неизпълнението и възможността продавачът да задържи платения задатък по договора при определени условия. Ответникът счита, че платената вноска от 50 000 лв. по договора се явява задатък. Според него страните са придали на авансово платената сума обезпечителна и обезщетителна функции чрез изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение, което означавало, че авансово платената сума има качеството на задатък. Дори да се приеме, че е налице разваляне, както твърди ищата, а не прекратяване, то това се е случило през м. декември 2018г., когато продавачът бил уведомен, че купувачът не разполага с предвидената сума за втората вноска. По изложените съображения твърди, че предварителният договор е развален по вина на ищеца – купувач, а ответникът – продавач е управжнил предвиденото в чл. 15, ал.2 от предварителния договор да задържи задатъка. С връщането на част от задатъка „***“ ЕООД целяло запазването на добрите търговски отношения между страните.

Дори да се приеме, че е налице разваляне, то е по вина на ищеца купувач. По изложените съображения се настоява за отхвърляне на исковете в цялост. Претендират се сторените по делото разноски.

В допълнителна искова молба са наведени следните твърдения: Според ищцата от страна на ответника е налице признание, че на 22.01 и 23.01.2018 г. суми в общ размер от 50 000 лева са получени от него шест месеца преди подписване на предварителния договор от 22.07.2018г. Акцентира се, че в предварителния договор от 22.07.2018г. изрично е записано, че сумата от 50 000 лв. ще бъде заплатена по банков път в деня на подписване на договора, следователно съобразно уговореното сумата от 50 000 лв. се дължи занапред след подписване на договора. Тълкуване на договора от страна на ответника и придаването на ретроактивно действие на клаузите му не отговаря на волята на договарящите. Според Цв. П. договорът не може да се приложи за отношения, които са възникнали преди подписването му. Твърди претенциите 4 й да не се основават на подписания предварителен договор от 22.07.2018г.

Намира възражението, че сумата от 25050,00 се дължи като задатък за неоснователно, защото черпи основанието си от договора, чиито клаузи не се прилагат към процесното правоотношение. По предварителния договор не е заплатено нищо на ответника, поради което той не може да задържа каквито и да е суми на основание този договор.

Цв. П. счита, че в отговора се съдържат противоречиви твърдения – че предварителният договор е прекратен по взаимно съгласие или евентуално развален по нейна вина. С тези мотиви ищцата поддържа първоначално заявената си позиция и моли исковете като основателни да бъдат уважени така, както са предявени.

В допълнителен писмен отговор ответникът излага следното: поддържа основното си възражение, че получената от него сума от 50000 лева е свързана именно със сключения предварителен договор от 22.07.2018г.

Тълкувайки договора, ищцата пропускала да вземе предвид, че продавачът се задължава да построи, да въведе в експлоатация и да й продаде Магазини №3 и №4. В издадената фактура и в ПКО, приложени към исковата молба, като основание е записано -„Аванс за покупка на магазин №3 и магазин №4“. От това ставало ясно, че независимо от това, че договорът между страните е сключен по-късно, извършеното авансово плащане е било именно за покупкопродажбата на двата магазина. Ищцата неправилно тълкувала авансовото плащане като израз на ретроактивно действие на договора. Налице са преддоговорни отношения, част от които е и предварителният договор, сключен между страните. Именно плащане на сумата от 50 000 лв. по сключения предварителен договор е признал ответника в отговора на исковата молба, която сума била уговорена като задатък по договора.

Според ответното дружество ищцата не е изложила цялата фактическа обстановка по делото. „***“ ЕООД възложило реконструкцията на шестетажната масивна сграда на ул. “Д.“ №4 и пристройка към имота срещу заплащане на съответното възнаграждение на изпълнителя „Добруджа Билдинг“ ЕООД. От своя страна това дружество е поръчало и заплатило интериорни врати за процесните обекти именно на управляваното от ищцата дружество “Белисима“ ЕООД. Ето защо от ответника се твърди, че между страните са налице трайни търговски взаимоотношения. Ищцата монтирала интериорни врати в обекта, които били поставени след издаването на акт 5 обр.15 , поради което била наясно с етапите на строителството. Поради желанието да се запазат добрите търговски отношения ответникът върнал част от задатъка по предварителния договор, развален по вина на ищцата поради неплащане на цялата продажна цена в уговрените срокове. Твърди се „***“ ЕООД да е иправна страна по предварителния договор. По изложените съображения се настоява за отхвърляне на предявени искове в цялост.

Добричкият окръжен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Правната квалификация на исковете следва да бъде изведена въз основа на обстоятелствата, на които ищцата основава претенцията си, в случая – за връщане на даденото на отпаднало основание /прекратяване на договора по взаимно съгласие/, а в условията на евентуалност – за връщане на даденото по договор, при който не е спазена формата, т.е. при първоначална липса на основание. При използваното в исковата молба понятие „първоначално неосъществено основание“ досежно евентуалния иск е налице смесване на втория и третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, но доколкото ищцата се позовава на липса на форма на договора за покупка на недвижими имоти, то евентуалният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 55, ал.