Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260231 от 30.03.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 755/2019
Вид
Решение № 260231
Подписан
30.03.2022
В сила
26.05.2022
Състав
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ……/30.03.2022 г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното съдебно заседание на тридесети март през две хиляда двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 755 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С исковата молба ищецът „Ф.Р.Т.“ ООД, дружество регистрирано и съществуващо по законите на Република Румъния, твърди, че ответникът „Д.С.БГ“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано по законите на Република България, му възлага срещу възнаграждение по силата на 7 броя възлагателни писма от 14.11.2017 г., 18.01.2018 г., 10.05.2018 г., 21.06.2018 г., 09.07.2018 г., 21.08.2018 г. и 15.10.2018 г. да изпълнява функциите на корабен агент на моторен кораб „Перелик“ (собственост на българското дружество) и неговия плавателен състав за всички обичайни сделки във връзка с пребиваването на кораба в дунавските пристанища, находящи се на територията на Република Румъния (Чернавода, Луминица, Мидия, Констанца), а именно: пребиваване на кораба в съответното пристанище, натоварване, разтоварване, корабен сървей, представителство пред пристанищните и местните власти за плащане на дължимите пристанищни такси, съдействие при пилотаж, буксир, снабдяване с вода, електричество, гориво. За дължимите агентийски услуги и дисбурсментски разходи румънското дружество издава 6 броя фактури и дисбурсментски сметки на обща стойност 106 820,04 евро. Въпреки извършените частични плащания подробно разбити по суми и дати в списъка по чл. 366 ГПК, остава непогасена разлика в размер на 55 675,06 евро. За вредите от забавеното изпълнение на задълженията по фактури е уговорено заплащане на неустойка в размер на 0,5% на ден върху просрочените суми, променено в последствие на 0,3%, като ищецът претендира заплащане на неустойка в размер на 0,025%, която считано от падежа на всяко отделното задължение до 06.02.2019 г., е в размер на 19 246,39 евро.

Претендира разноски.

Ответникът „Д.С.БГ“ ЕООД не оспорва, че на ищеца е възлагано да е корабен агент на притежавания от ответника м/к „Перелик“ и плавателния му състав в изброените дунавски пристанища в Румъния. Оспорва дължимостта на обективираните в процесните фактури суми за тласкане и бутане (тъй като услугите не са предоставени от ищеца, а от трети лица, евентуално, че не са представени доказателства за действително заплатения от ищеца разход за тази услуга) и такси за преминаване през каналите на тласкачите (тъй като това е разход, който следва да бъде направен от собствениците на тези кораби).

Евентуално счита исковите претенции за погасени по давност. Вземанията за неустойката оспорва с възражения за нищожност, поради противоречието им с добрите нрави, като водещо до неоснователното обогатяване на ищеца за сметка на ответника. Освен това клаузата за неустойка е неотносима към вземанията по договорите за влачене.

Релевира възражение за прихващане с насрещни вземания за връщане на недължимо платени на ищеца сума в общ размер от 43 864,00 евро. Претендира разноски.

С допълнителната искова молба се твърди, че обичайно между страните е ищецът да обяви на ответника с проформа фактура очакваните разходи по обслужване на кораба за съответния рейс (включително относно стойността на услугата за тласкане и необходимостта от заплащането на транзитни такса за тласкача), като след запознаване с предложените условия и ако е съгласен с тях ответникът подписва възлагателното писмо. По този начин условията между страните се уговорят при свободно пазарно договаряне. Твърди се, че част от услугите по теглене и влачене са извършвани с кораби на трети лица, а част от тях са осъществявани с кораби на ищеца, като това обстоятелство е известно на ответника. Възражението за прихващане се оспорва с доводите, че няма насрещно вземане, което да се прихване към исковите претенции. Давността не е изтекла, тъй като е прекъсната с признаване на задължението чрез извършеното частично плащане на дълга от ответника. Неустойката не е прекомерна и е приложима за всички вземания, включително и за тези за тласкане.

С допълнителния отговор ответникът счита, че след като корабите „Р.7“ (сега „Ф. 7“) и „Ф. уан“ (с които са извършено част от услугите по тласкане) са собственост на ищеца, то предоставените с тях услуги не са в качеството на корабен агент, а на корабопритежател на влачещия/теглещия кораб, респ. възникналите отношения са такива по договор за влачене, а не по договор за агентиране. Задълженията по договора за влачене се погасяват с едногодишен давностен срок. Оператори на корабите „Атлас 1“ и „Еуростар 3“, с които са извършени другата част от услугите по тласкане, са на трети лица, поради което ищецът не е титуляр на вземането за заплащане на услугата по тласкане.

В становище от 02.03.2021 г. (л. 1501) ответникът сочи, че ищецът наема тласкачите за 500,00 евро на ден, което е по-високо от претендираната от ищеца сума за тласкане в размер 1000,00 евро на ден. Сочи и че ищецът не е упълномощен да извършва тласкането лично, като в този случай е налице хипотеза на договаряне сам със себе си, за което ищецът не е изрично упълномощен. Посочва, че тласкачите трябва да работят по предварително обявена тарифа, каквато по делото не е представена.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

По делото е безспорно обстоятелството, че между ищеца „Ф.Р.Т.“ ООД, дружество регистрирано в Румъния, и ответника „Д.С.БГ“ ЕООД, дружество регистрирано в Република България, са сключвани договори за корабен агент, по силата на които ответникът възлага на ищеца, а последния приема, да действа като негов корабен агент по отношение на м/к „Перелик“ и плавателния му състав в изброените пристанища в Румъния.

Доколкото обичайното местопребиваване на корабния агент е Румъния и услугата се предоставя на територията на тази държава, то съгласно чл. 4, ал. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), за договорните отношения между страните е приложимо румънското материално право.

Съгласно допусната по делото съдебно-юридическа експертиза (л. 1467) в румънското законодателство договорът за корабно агентство се урежда от Постановление № 22/ от 29.01.1999 г. относно управлението на пристанищата и навигационните пътища, ползване на инфраструктурата на морския транспорт, попадащ към обществения сектор, както и извършването на морска транспортна дейност по пристанищата и по вътрешните навигационни пътища (Постановление № 22/1999 г.), съгласно чл. 56 и следващите, агентът представлява кораба, корабособственика, пред всички лица, който осъществяват услуги в полза на кораба, в рамките на представените му правомощия, като заплаща съответните разходи в тази връзка, като подпомага кораба и неговия капитан във всичките му действия от пристигането до отплаването от пристанището. По отношение на договора за корабно агентство като вид мандатен договор са приложими и правилата на договора за търговски представител (чл. 2075-2095 Румънски граждански кодекс – РГК) и договора за поръчка с представителство (чл. 2013-2037 РГК), спрямо който са приложими общите правила на представителството (СЮЕ, отговор задача 1).

Съгласно чл. 2013, пар. 1 РГК договорът за поръчка е неформален, като приемане на поръчката може да бъде обективирано чрез започване на изпълнението от договора от агента (отговор задача 6). Съгласно чл. 2025 РГК (отговор въпрос 1), освен ако не е уговорено друго, принципалът е длъжен да предостави на агента средствата за изпълнение на поръчката, като доверителят възстановява на агента разумните разходи, направени от последния за изпълнение на поръчката, ведно със законната лихва, от датата на извършване на разхода.

Съгласно чл. 2027 РГК (отговор задача 6), ако поръчката е възмездна принципалът е длъжен да заплати на агента и уговореното възнаграждение.

В настоящия случай се установява, че със 7 броя пълномощни за корабен агент от 14.11.2017 г. (л. 118), 18.01.2018 г. (л. 124), 10.05.2018 г. (л. 120), 21.06.2018 г. (л. 126), 09.07.2018 г. (л. 28), 21.08.2018 г.(л. 130) и 15.10.2018 г. (л. 122), чиято автентично и съдържание не се оспорват, ответникът упълномощава/номинира ищеца за корабен агент на плавателния му състав в румънските пристанища в Чернавода и Констанца. Всяко пълномощно съдържа текст, съгласно който пристанищните такси и евентуалните разходи за обслужване на кораба ще бъдат заплащани от „Д.С.БГ“ ЕООД. Доколкото се оспорва единствено обстоятелствата около услугата тласкане/влачене на плавателния състав и дължимостта на транзитна такса за влекача, то съдът приема, че между страните е безспорно обстоятелството, че на посочените в пълномощните очаквани дати за пристигане на плавателния състав в румънските пристанища ищецът действа като корабен агент на ответника. Следователно между страните валидно възникват и съществуват в процесния период облигационни отношения, основани на договор за корабно агентство.

Във връзка с извършените разходи като корабен агент по процесните 7 договора за корабно агентство ответникът получава от ищеца 6 броя дисбурсментски сметки (видно от приложените по делото транспортни документи, чиято автентичност и съдържание не е оспорена). На 09.01.2018 г. (л. 54) е получена дисбурсментска сметка № 873А от 31.12.2018 г. (л. 132) по първия договор на стойност 940,00 евро, представляващи разходите, направени от ищеца въз основа на възлагателно писмо (пълномощно за корабен агент) от 14.11.2017 г.

(л. 118) с предмет пристигането и отплаването на м/к „Перелик“ с баржи DS 1006, DS 2006, RT 4 в периода 17-22.11.2017 г.

На 27.03.2018 г. (л. 56) е получена дисбурсментска сметка № 2039 от 12.03.2018 г. (л. 141) по втория договор на стойност 920,00 евро, представляващи разходите, направени от ищеца въз основа на възлагателно писмо (пълномощно за корабен агент) от 18.01.2018 г. (л. 124) с предмет пристигането и отплаването на м/к „Перелик“ с баржи DS 1006, DS 2006 в периода 22.01-17.02.2018 г.

На 20.06.2018 г. (л. 58) е получена дисбурсментска сметка № 2108 от 31.05.2018 г. (л. 160) по третия договор на стойност 740,00 евро, представляващи разходите, направени от ищеца въз основа възлагателно писмо (пълномощно за корабен агент) от 10.05.2018 г. (л. 120) с предмет пристигането и отплаването на м/к „Перелик“ с баржи DS 1006, DS 2006, RT 4 в периода 14-19.05.2018 г.

На 12.09.2018 г. (л. 60) е получена дисбурсментска сметка № 2188 от 31.08.2018 г. (л. 174) по четвърти и пети договор на стойност 2760,00 евро, представляващи разходите, направени от ищеца въз основа възлагателни писма (пълномощни за корабен агент) от

21.06.2018 г. (л. 126) и от 09.07.2018 г. (л. 128) с предмет пристигането и отплаването на м/к „Перелик“ с баржи DS 1006, DS 2006, RT 4 в периода 25.06-24.07.2018 г.

На 15.01.2018 г. (л. 62) е получена дисбурсментска сметка № 2246 от 30.09.2018 г. (л. 193) по шестия договор на стойност 2975,30 евро, представляващи разходите, направени от ищеца въз основа възлагателно писмо (пълномощно за корабен агент) от 21.08.2018 г. (л. 130) с предмет пристигането и отплаването на м/к „Перелик“ с баржи DS 1006, DS 2006 в периода 25.08-14.09.2017 г.

На 07.01.2019 г. (л. 64) е получена дисбурсментска сметка № 2329 от 28.12.2018 г. (л. 5) по седмия договор на стойност 26200,00 евро, представляващи разходите, направени от ищеца въз основа възлагателно писмо (пълномощно за корабен агент) от 15.10.2018 г. (л. 122) с предмет пристигането и отплаването на м/к „Перелик“ с баржи DS 1006, 910067, 910071 в периода 21.10-16.11.2018 г.

Между страните е безспорно обстоятелството (доколкото ответникът оспорва единствено предоставянето на услугата по тласкане/влачене и дължимостта на транзитни такси за тласкач/влекач, които не са включени в дисбурсментските сметки), а същото се установява и от представените към дисбурсментските сметки фактури и разходни документи, че разходите, обективирани в тях, са действително извършени от ищеца в качеството на корабен агент на ответника. Следователно за ответникът възниква задължение да възстанови на ищеца заплатените по дисбурсментските сметките суми включващи възнагражденията за пилотаж по канала, асистанс с буксир, проверка в пристанище и други в общ размер от 9095,30 евро (940+920+740+2760+2975,30+2620).