Решение № 46 от 10.03.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Габрово, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20264200500019 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 89 от 07.11.2025 г., постановено по гр. д. № 146/2025 г. на Районен съд – Трявна, е отхвърлен предявеният от Б. Х. Ц. от гр. Трявна, с ЕГН **********, против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, с ЕИК 030269049, иск с правно основание чл. 405 ал. 1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за застрахователно събитие, настъпило на 06.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2025 г. до окончателното му изплащане.

С решението Б. Х. Ц. е осъден да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД сумата от 100,00 лв. - направени разноски по делото , на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство – Б. Х. Ц., действащ чрез процесуалния си представител адв. Д. Н..

Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност и 1 незаконосъобразност на решението. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че се касае за изключен застрахователен риск, поради проявена груба небрежност от страна на водача на застрахованото МПС. Поддържа се, че последният е извършил неправилно изпреварване, но това негово действие неправилно е квалифицирано като „груба небрежност”. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин по-тежка форма на вина от несъзнаваната непредпазливост, като при тази форма на вина на водача на МПС не е налице основание за отказ от изплащане на обезщетение.

Причина за настъпване на процесното ПТП не били само действията на Ц., като допуснатото нарушение на правилата на ЗДвП не било предвидено като изключение, водещо до незаплащане на застрахователно обезщетение. Моли се решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде уважен изцяло и да се присъдят сторените пред двете инстанции съдебни разноски.

Ответникът по въззивната жалба „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. Т.. В него се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд, с оглед на което се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът, чрез адв. Н., поддържа подадената въззивна жалба по изложените в същата съображения .

Въззиваемата страна не се представлява в съдебното заседание.

Съдът, след като прецени, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на РС Трявна и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение на Районен съд - Трявна е валидно и допустимо, поради което и съдът е ограничен при преценка законосъобразността на акта от доводите, развити в жалбата.

Пред ТРС е предявена осъдителна претенция от Б. Х. Ц. с правно основание чл. 405 ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 5 000 лева /след допуснато в с.з. на 08.10.2025 г. изменение в размера на предявения иск, първоначално предявен като частичен за сумата 2000 лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, формирана като общ размер от стойността на множество увреждания по външни и вътрешни детайли на лек автомобил „БМВ 320“ с рег.№ ******, подробно индивидуализирани от ТРС, настъпили вследствие на застрахователно събитие – ПТП от 06.06.2023 г., по сключен между страните договор за застраховка „Каско“, обективиран в полица

№0312220179035277/16.11.2022 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано 2 от датата на предявяване на иска - 10.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 06.06.2023 г. около 10.05 ч ., при управление на лек автомобил „БМВ 320“ с рег.№ ******, лицето Х. Б. Ц. причинил ПТП, като ударил същият автомобил, собственост на ищеца. За ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано досъдебно производство.

Управляваният автомобил бил застрахован със застраховка „Каско“ в ответното дружество по застрахователна полица №0312220179035277/16.11.2022 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие. На 08.06.2023 г. в застрахователното дружество била заявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и образувана застрахователна преписка – щета №0701-5000-16-307089. Към момента на настъпване на ПТП автомобилът бил с валиден технически преглед, като с оглед настъпилите вреди по него и след освобождаването му като веществено доказателство по досъдебното производство, същият бил бракуван и с прекратена регистрация, считано от 15.02.2024 г. По образуваната застрахователна преписка ответникът отказал да заплати застрахователно обезщетение, въпреки че не било налице нито едно от основанията за освобождаване на застрахователната компания от застрахователна отговорност.

Ищецът счита, че е налице "тотална щета", поради размера на разходите за ремонт, надвишаващи 70% от застрахователната сума. Оспорва отказа на застрахователя да изплати обезщетение, тъй като събитието представлява покрит риск и евентуална вина на водача не изключва отговорността на застрахователя, с оглед чл. 408 КЗ.

Ответното дружество оспорва изцяло иска по основание и размер . Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“, учредено с посочената застрахователна полица, предоставяща покритие „Пълно Каско“, както и настъпване на събитие с лекия автомобил „БМВ 320“ с рег.

№ ******. Поддържа, че щетите са резултат от изключен риск по т. 16.11 от Общите условия – груба небрежност от страна на водача на МПС, изразяваща се извършване на неправомерно изпреварване и движение със скорост над разрешената, поради което отказът за изплащане на обезщетение е законосъобразен. При условия на евентуалност, въвежда възражение за съпричиняване и прекомерност на претендирания размер.

Няма спор пред първата инстанция, както и липсват оплаквания във въззивната жалба относно приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно:

Между страните е възникнало и съществувало към датата на ПТП валидно правоотношение по сключен договор з а имуществена застраховка „Каско на МПС“, учредено с полица №0312220179035277 от 15.11.2022 г., предоставящо покритие „Пълно каско“ за периода от 00.00 часа на 16.11.2022 г. до 23.59 часа на 15.11.2023 г., по отношение на л.а. „БМВ 320 ЦИ“ с рег.№****. Ищецът Б. Х. Ц. е страна по правоотношението, като собственик на този автомобил и застрахован по така сключената застраховка. Същият е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ, във връзка с което е образувана преписка по щета №211498355 , като застрахователят е отказал изплащането на застрахователно обезщетение в полза на 3 ищеца.

Не е спорно между страните по делото, че ищецът е предоставил автомобила за ползване на Х. Б. Ц., както и че при управляване на автомобила същият е претърпял ПТП, настъпило на 06.06.2023 г. около 10.05 часа, на територията на Община Дряново, на ПП I-5 км., 119+051 м. на разклона за с. Длъгня.

Пред въззивната инстанция не се повдига спор и относно приетия от ТРС механизъм за настъпване на процесното ПТП, установен от мотивите на постановената по приложеното НОХД №103/2024 г. по описа на Р С – Дряново влязла в сила присъда. Видно от същата, на 06.06.2025 г., движейки се от гр. Трявна за гр. Велико Търново, при приближаване на кръстовището за с. Соколово и с.

Длъгня, водачът на лекия автомобил „БМВ 320 ЦИ“ с рег.№****** застига колона от автомобили. Пред него се движили два леки автомобила и най-отпред на колоната - специалният автомобил „ЗИЛ 131 6Х6 ПКМ“ с рег.№***. При приближаване на разклона за с. Длъгня водачът на специалния автомобил подал ляв светлинен пътепоказател за предприемане на маневра завиване на ляво, след което започнал предприемане на маневрата. В този момент водачът на лекия автомобил „БМВ 320 ЦИ“ с рег.№****** предприел изпреварване на трите автомобила, като се движел със скорост от 85 км/ч, при ограничение за пътния участък 60 км/ч. При изпреварването на двата леки автомобила в лявата насрещна лента, водачът достигнал до товарния автомобил който вече бил заел лявата лента за движение с предната част на автомобила, а задната част била още в дясната лента за движение. След това водачът на лекия автомобил „БМВ 320 ЦИ“ с рег.

№****** навлязъл от лявата лента към дясната лента за движение с намерение да заобиколи задната част на товарния автомобил, но поради бавното извършване на маневрата се блъснал челно в задната част на товарния автомобил.

При сблъска на застрахования при ответника автомобил със специален автомобил „ЗИЛ 131 6Х6 ПКМ“ с рег.№***, по л.а. „БМВ 320 ЦИ“ с рег.№****** са нанесени множество повреди, стойността за отстраняване на които е в размер, покриващ критериите по чл. 390, ал. 2 от КЗ за тотална щета. Това се доказва и от заключението по САТЕ, изготвено в първата инстанция, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, включително относно наличието на причинна връзка между ПТП и претърпените вреди.

Не се спори, а и се установява от представеното в първата инстанция копие на свидетелство за регистрация част І, че процесният автомобил е дерегистриран на дата 15.02.2024 г.

При тези факти, за да постанови решение в обжалвания смисъл, РС Трявна е приел, че е налице визираното в чл. 408 ал. 1 т. 3 КЗ основание за отказ на застрахователното дружество да плати застрахователно обезщетение, а именно при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

ТРС е приел, че застрахователното събитие е настъпило поради проявена от водача на застрахования автомобил груба небрежност, изразяваща се в едновременното нарушаване на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП , чл.20 ал.1 ЗДвП , чл.21 ал.2 4

ЗДвП и чл.43 т.3 от ЗДвП, прието в мотивната част на присъдата на наказателния съд, обвързваща с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК съда, разглеждащ гражданските последици от деянието. Посочил е, че ПТП е настъпило, след като водачът на застрахования лек автомобил е предприел маневра изпреварване на три движещи се пред него МПС, при наличие на непрекъсната хоризонтална маркировка вдясно по посоката на движението му и забранителен знак за изпреварване, както и при движение със скорост от 85 км/ч при ограничение от 60 км/ч. Едновременното нарушение на горните правила на ЗДвП демонстрира неспазване на основни, базисни правила за безопасност, които и най-небрежният водач би спазил. При това положение съдът е направил извод, че намира приложение разпоредбата на т. 16.11. от ОУ за процесната застраховка "Каско" на МПС, съгласно която непокрити вреди по застраховката са вредите в резултат на рискове, проявили се поради или във връзка със злоумишлени действия или груба небрежност на застрахования, застраховащия, трето ползващо се лице …, както и всички други лица, които са оправомощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности свързани с него.

Спорът пред въззивната инстанция се концентрира върху наличието или липсата на основание за отказ за изплащане на обезщетение поради груба небрежност на застрахования, предвидена като изключен риск за ответника по т.

16.11. от Общите условия към застрахователния договор във вр. с чл. 345, ал. 5, т. 1 от КЗ. При полагане на подпис в застрахователната полица застрахованият е декларирал, че е получил, запознат е и приема Общите условия, респективно с оглед чл. 344, ал. 1 от КЗ , същите са неразделна част от застрахователния договор, а в Раздел II, т. 14 "пътно-транспортни произшествия" (ПТП) поначало са уговорени като покрит риск.