Определение № 1039 от 10.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44654/2025
- Вид
- Определение № 1039
- Подписан
- 10.01.2026
- В сила
- 10.01.2026
- Състав
- МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1039 гр. София, 10.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110144654 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д.“ Е. срещу З. „А.“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв. - частичен иск от претенция в общ размер от 3578,45 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ***, ведно със законната лихва от 27.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 27.05.2023 г. в гр. В.“, посока З., е натъпило ПТП по вина на водача на МПС „Ф.“, с рег. № ***, който поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост и неспазване на необходимата дистанция, реализира удар в задната част на лек автомобил „Д.“, с рег. № ., вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „Д.“, с рег. № ., е имал сключена имуществена застраховка „К.“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил. Твърди, че за отстраняване на щетите застрахователят е платил обезщетение в размер на 9904,62 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 9919,62 лв. спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но ответникът е заплатил само част от претендираната сума, при което част от вземането е останало неудовлетворено.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника З. „А.“, с който оспорва предявените искове по размер. Твърди, че във връзка с процесното ПТП, при ответника е заведена щета № ***/30.10.2023 г., по която било определено застрахователно обезщетение в размер на 6341,17 лв., изплатено на ищцовото дружество с платежно нареждане от 29.11.2023 г. Поддържа, че изплатеното обезщетение в размер на 6341,17 лв.
1 покрива изцяло вредите по процесния автомобил, с оглед настъпилите увреждания. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „К.“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на МПС „Ф.“, с рег. № ***; настъпването на ПТП на 27.05.2023 г. в гр. Варна със сочените в исковата молба участници; посоченият в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и вината на водачът на МПС „Ф.“, с рег. № ***.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Следва да се укаже на ищеца в срок до о.с.з. с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи изрично дали оспорва заплащането от страна на ответника в полза на ищеца на сума в размер на 6341,17 лв. по щета № ***/30.10.2023 г.
За изясняване на делото от фактическа страна следва да се допусне изготвянето на САТЕ със задачите, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца в срок до о.с.з. с писмена молба, с препис за насрещната страна, 2 да посочи изрично дали оспорва заплащането от страна на ответника в полза на ищеца на сума в размер на 6341,17 лв. по щета № ***/30.10.2023 г.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно - автотехническа експертиза със задачите, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 255,65 евро, от които 127,83 евро – вносими от ищеца, и 127,83 евро – вносими от ответника, по сметка на СРС в едноседмичен срок от връчването на определението
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.2026 г. от 13:40 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
3
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4