Определение № 490 от 06.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 548/2023
- Вид
- Определение № 490
- Подписан
- 06.10.2023
- В сила
- 19.10.2023
- Състав
- Венцислав Стоянов Маратилов, Асен Валериев Велев, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 37 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 490 гр. П. 06.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Венцислав Ст. Маратилов
Членове:
Димитър П. Бозаджиев
Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно частно гражданско дело № 20235200500548 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба с вх. № 19949/23.08.2023г. от адвокат Н. К., със съдебен адрес: гр. П. ул. „Х.К.“ № 1а, ет. 2, офис 11, в качеството си на пълномощник на Б.
А. Й., Л. А. Л. и В. А. Й. – ответници в първоинстанционното производство, против Определение № 2050/07.08.2023г., постановено по гр.д. № 20225220103446 по описа за 2022 г. на VI граждански състав на Районен съд – П. с което по молба на адвокат Р. и адвокат К., на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът е допълнил протоколно определение № 1124/11.07.2023 г. постановено гр.д. № 3446/2022 г., по описа на Районен съд - П. като е осъдил Ц. К. Й., ЕГН ********** от гр. С., ул. „М.“ № 1Б, Б. К. Т., ЕГН ********** от гр.
С., ул. „В.“ № 34 и К. К. Й., ЕГН ********** от гр. С., ул. „М.“ № 1Б да заплатят на Б. А. Й., ЕГН **********от гр. С., ул. „М.“ № 1А, Л. А. Л., ЕГН ********** от гр. С., ул. „К.Б. I“ № 98 и В. А. Й., ЕГН ********** от гр. С., ул. „М.“ № 1А сумата в размер на по 500,00 лева за всеки един от тях - сторени разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат, като е отхвърлил искането за допълване на прекратителното определение в останалата му част като неоснователно. Жалбата е насочена срещу определението, в частта, с която искането за допълване на адвокат К. на прекратителното определение по чл. 248 от ГПК е отхвърлено като неоснователно.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение в отхвърлителната част, доколкото не е уважено искането за присъждане на разноските в пълния претендиран размер. Оспорват се изводите на съда, че с оглед разпоредбата на чл.
78, ал. 1 от ГПК, всеки от ответниците има право на разноски за един адвокат, то доколкото в договорите за правна помощ били посочени двама адвокати и липсвали уговорки за размера на платеното възнаграждение на всеки от тях, то е уговорено поравно. Излага, че 1 съдът не е съобразил, че договореният и заплатен хонорар е в минималния предвиден размер, доколкото предявеният иск по чл. 30 от ЗН е неоценяем. Твърди, че разпоредбата на чл. 7, ал . 4 от Наредбата за минималното адвокатско възнаграждение за неоценяемите искове е 1 000,00 лева. Дори да се приемело, че искът е оценяем, с оглед данъчната оценка на имотите, предмет на иска – 11 749,80 лева, то минималното адвокатско възнаграждение би бил 1 300,00 лева, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от посочената наредба. Твърди, че всеки от ответниците е сключил по един договор за правна помощ и съдействие, като макар и да са посочени двама адвокати, това не променяло уговорката, че се дължи възнаграждение в размер на 1 000,00 лева за един адвокат. Последното било направено за улеснение, доколкото упълномощените адвокати биха могли да се заместят при необходимост. Счита, че производството е образувано по искова молба, с която са предявени два обективно и субективно съединени иска, по които защитата на ответниците е организирана още с отговора на исковата молба, като е осъществена по двата иска. Във връзка с оттегляне на исковите претенции, производството по делото било прекратено по двата иска. Позовава се на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Излага, че е и в списъка по чл. 80 от ГПК е посочено, хонорарът е договорен и заплатен хонорар, а не като два отделни хонорара. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се присъди пълния претендиран размер на разноските, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната по спора страна, чрез процесуалния й представител – адвокат Б.. Счита жалбата за неоснователна, а обжалваното определение като правилно, моли да бъде потвърдено. Излага, че по делото са представени три отделни договора за правна защита и съдействие за всеки един от ответниците, в които било изрично посочено, че се представляват от двама адвокати, без да е налице изрична уговорка за размера на възнаграждението за всеки един от тях. Излага, че правилно съдът е приел, че следва да присъди половината от договорения хонорар, доколкото липсвала изрична уговорка за размера на възнаграждението на всеки един от тях. Счита, че когато страната, организирайки защитата си прецени, че следва да ангажира двама адвокати, то при благоприятен за нея изход по делото, има право на присъждане на разноски само за един адвокат.
Въззивният съд, след като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, събрана е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх. № 22032/02.11.2022г. ищците Ц. К. Й., Б. К. Т. и К. К. Й. срещу ответниците Б. А. Й., Л. А. Л.
2 и В. А. Й., с която се претендира възстановяване на запазена част на всеки от ищците от наследството на Ц. Й. в размер на общо 4/18 части за тримата, както и отмяна на извършени от наследодателката в полза на ответниците договори за дарения за съответните идеални части на недвижими имоти от дати 05.06.2017г., 28.12.2011г., 22.06.2010г., 22.04.2009г. и 22.06.2010г.
С отговор на искова молба с вх. № 2099/26.01.2023г. ответниците Б. Й., Л. Л. и В. Й., чрез процесуалните им представители адвокат К. Р. и адвокат Н. К., са оспорили исковите претенции. Изложено е становище за неоснователност на предявения иск по чл. 30 от ЗН, съответно за недопустимост и неоснователност на предявения иск по чл. 37 от ЗН. С отговора се претендира присъждане на разноски по делото. Към отговора на исковата молба за представени 3 броя договори за правна защита и съдействие (ДПЗС), както следва:
1/ ДПЗС № 004214 от 16.01.2023г. сключен между Б. Й., от една страна, и адвокат К. и адвокат Р., от друга страна, за процесуално представителство по гр.д. № 3446/2022г. по описа на Районен съд П. с което е уговорено възнаграждение в размер на 1 000,00 лева.
Отбелязано е, че възнаграждението в размер на 1 000,00 лева е платено в брой. В ДПЗС е инкорпорирано и пълномощно за представителство по делото в полза на адвокат К. и адвокат Р..
2/ ДПЗС № 004213 от 16.01.2023г. сключен между Л. Л., от една страна, и адвокат К. и адвокат Р., от друга страна, за процесуално представителство по гр.д. № 3446/2022г. по описа на Районен съд П. с което е уговорено възнаграждение в размер на 1 000,00 лева.
Отбелязано е, че възнаграждението в размер на 1 000,00 лева е платено в брой. В ДПЗС е инкорпорирано и пълномощно за представителство по делото в полза на адвокат К. и адвокат Р..
2/ ДПЗС № 004212 от 16.01.2023г. сключен между В. Й., от една страна, и адвокат К. и адвокат Р., от друга страна, за процесуално представителство по гр.д. № 3446/2022г. по описа на Районен съд П. с което е уговорено възнаграждение в размер на 1 000,00 лева.
Отбелязано е, че възнаграждението в размер на 1 000,00 лева е платено в брой. В ДПЗС е инкорпорирано и пълномощно за представителство по делото в полза на адвокат К. и адвокат Р..
В насрочено на 11.07.2023г. открито съдебно заседание по делото е представен списък по чл. 80 от ГПК, изходящ от адвокат К. и адвокат Р., в който са описани направените от ответниците по делото разноски за всеки един от тях от по 1000,00 лева или общо разноски за тримата в размер на 3000,00 лева, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар за защита и процесуално представителство. Насрещната страна, чрез адвокат Б. е възразила срещу присъждането на този размер, доколкото страните били представлявани от двама адвокати, на които са заплатени хонорари, а процесуалният закон предвиждал, че възнаграждение се дължи само на един адвокат.
С протоколно Определение № 1124/11.07.2023 г. постановено гр.д. № 3446/2022 г., по описа на Районен съд – Пазарджик, съдът е оставил без разглеждане исковите претенции на 3 срещу с правни основание чл. 30 от ЗН и чл. 37 от ЗН, поради тяхното оттегляне и е прекратил производството по посоченото дело по описа на Районен съд – Пазарджик.
С молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 19.07.2023г. адвокат К. и адвокат Р. , е поискано от съда да допълни определението за прекратяване на делото в частта за разноските, доколкото не се е произнесъл в определението си, като присъди на доверителите им направените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, съобразно приложения по делото списък на разноските.
С писмен отговор с вх. № 17980/25.07.2023г., процесуалният представител на ищците – адвокат Б., е оспорила присъждането на разноски, съобразно приложения по делото списък на разноски, като счита искането за основателно до размер на по 500,00 лева - разноски адвокатско възнаграждение, за всеки един от ответниците.
С обжалваното определение съдът е допълнил протоколно определение № 1124/11.07.2023 г. постановено гр.д. № 3446/2022 г., по описа на Районен съд - П. като е осъдил ищците Ц. Й., Б. Т. и К. Й. да заплатят на Б. Й., Л. Л. и В. Й. сумата в размер на по 500,00 лева за всеки един от тях - сторени разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат, като е отхвърлил искането за допълване на прекратителното определение в останалата му част, като неоснователно. Приел е, че молбата е частично основателна до размера на 500,00 лева за всеки от ответниците. За останалия претендиран размер до 1 000,00 лева за всеки от ответниците е приел, че всеки от ответниците е представляван от двама адвокати, като в договорите за правна защита и съдействие е договорено общо възнаграждение в размер на 1000,00 лева, доколкото липсвали уговорки за платеното възнаграждение за всеки един от адвокатите. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 4 от ГПК, съобразно която страната има право на разноски за един адвокат в производството, и поради липсва на изрични уговорки, е приел, че възнаграждението за всеки един от тях е договорено наполовина от общия размер – по 500,00 лева. С оглед на това е отхвърлил искането за разликата над присъдената сума от по 500,00 лева за всеки един от ответниците до пълния претендиран размер, като неоснователно.
Настоящата инстанция счита, че жалбата срещу постановеното определение в отхвърлителната част е неоснователна, като изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд съображения за оставяне без уважение на молбата по чл. 248 от ГПК, в частта над присъдените разноски от по 500,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, в ползва на всеки един от ответниците по делото. Съображенията за това са следните:
Съдебната практика и правна теория са константни в разбирането си, че отговорността за разноски по делото представлява правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски на тази страна, в чиято полза съдът е решил делото. Отговорността за разноски представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Отговорността за разноски е 4 гражданска извъндоговорна и обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото има за предмет само направените по делото разноски.
В разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК законодателят е предвидил изключение от правилото, че разносни се дължат на страната, в чиято полза е решението, при прекратяване на делото. Съгласно тази разпоредба ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага чл. 78, ал. 9 от ГПК.