Решение № 1536 от 29.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1536 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20231100503308 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 13429/07.03.2023 г., подадена лично от длъжниците в производството по изпълнително дело № 20228380407729 Ц. И. Н. и Г.

И. Г. срещу Разпореждане на ЧСИ М..Б. от 01.03.2023 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело № 20228380407729 поради липса на основание по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В жалбата се излагат съображения, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, а наред с това и немотивирано. Сочи, че взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е получил изпълнителен лист срещу наследодателя на жалбоподателите на 12.03.2018 г., като въз основа на последният било образувано изпълнително дело пред ЧСИ С. Я.. Производството обаче било прекратено впоследствие на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото ЧСИ Я. е констатирал настъпила относно вземането перемпция. Насетне, на 20.12.2022 г. със същия изпълнителен лист взискателят образувал ново, второ по ред изпълнително дело, този път при ЧСИ М..Б. /процесното № 20228380407729/. Счита, че предвид погасяването на вземането по давност и с оглед изнесените по-горе факти, ЧСИ Б. неправилно е отказал да прекрати изпълнителното дело.

В този смисъл заявява и искането си до въззивния съд за отменя на незаконосъобразния отказ на ЧСИ Б., ведно с прекратяване на изпълнително дело № 1

20228380407729 поради изтичане на относимите давностни срокове.

От страна на взискателя в производството „Топлофикация София“ ЕАД е постъпило писмено възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство, доколкото не е реализиран фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Позовава се на ЗМДВИП, като в тази връзка претендира, че от релевантния период следва да се приспадне времето от 2 месеца и 7 дни от 2020 година с оглед актуалната към онзи момент епидемиологична обстановка на територията на страната. Признава, че след като ЧСИ Я. е прекратил изпълнителното производство пред него, взискателят е депозирал молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ М..Б., като касателно последното несъмнено не са налични предпоставките за прекратяване.

В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ М..Б. излага съображения, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна. Поддържа, че в чл. 433, ал. 1 ГПК са лимитативно дадени възможностите за прекратяване на едно изпълнително производство, като изтичането на погасителната давност не е сред посочените и не може да бъде констатирана и взета предвид от съдебния изпълнител, без в този смисъл да има произнасяне на съд – арг. от чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и материалите в кориците на изпълнителното дело, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20228380407729 по описа на ЧСИ М..Б., е образувано въз основа на молба от „Топлофикация София“ ЕАД от 20.12.2022 г. срещу Г. Л.А. за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми съгласно изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 48967/2017 г. по описа на СРС, 113-ти с-в.

Въз основа на акт за смърт № 873/03.11.2021 г. и удостоверение за наследници на Г. Л.А., като длъжници в изпълнителния процес са конституирани наследниците по закон на същия – Ц. И. Н. и Г. И. Г. /деца на сестра му Д. Г.а И. (починала)/.

От писмените документи, приложени в кориците на изпълнителното производство, става ясно, че длъжниците са получили съобщение за образуваното дело, съответно Ц. Н. – на 26.01.2023 г., а Г. Г. – на 25.01.2023 г.

В резултат на надлежното им уведомяване за поставеното начало на изпълнителното дело, длъжниците възразяват в молби с адресат ЧСИ М..Б., че претендираното от тях не подлежи на погасяване, доколкото са налице основания, налагащи прекратяване на изпълнителното дело.

С разпореждане от 01.03.2021 г. органът по изпълнението е отказал да прекрати изпълнителното дело поради липса на основание по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за това.

На 07.03.2023 г. по делото е постъпила жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство.

2

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу действия на ЧСИ, подлежащо на обжалване действие по см. на чл. 435, ал. 1, т. 6, предл. 2-ро ГПК, доколкото с обжалваното разпореждане органът по изпълнението е оставил без уважение искането за прекратяване на производството по изпълнителното дело, с което е бил сезиран. Ето защо жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител, да извърши определени изпълнителни действия, което съС.ие продължава през период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство по право. За прилагане на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на реално извършени такива, което според мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК по тълк. дело № 2/ 2013 г. е от значение за прекъсване на давността по чл. 116, б. "в" ЗЗД, но не и за наличието на визираното прекратително основание. В хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяването на изпълнителното производство /т. нар. перемпция/ настъпва по силата на закона, независимо от това дали и кога е издадено постановление за това от съдебния изпълнител, което има декларативно, а не конститутивно действие, и с него само се прогласява вече настъпилото прекратяване по силата на закона.

Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. прекъсва давността предприемането на кое 3 да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Настоящият състав намира, че при анализ на съдържащите се в приложеното изпълнително дело доказателства не може да се обоснове извод за наличие на поддържаното от длъжниците - жалбоподатели основание за прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото не се установява да е изтекъл по изпълнителното дело период от две години, през който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия, а и предвид че процесното изпълнителното дело е обраузвано едва на 20.12.2022 г. Тук е мястото да се отбележи, че действително, ползвайки същия изпълнителен лист от 12.03.2018 г., издаден по ч.гр.д. № 48967/2017 г. по описа на СРС, 113-ти с-в, взискателят преди настоящото е дал начало и на друго изпълнително дело № 20188440401251 при ЧСИ Я., което понастоящем е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – настъпила перемпция, тъй като взискателят „Топлофикация София“ ЕАД не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Така проследената фактология по последно посоченото изпълнително производство /изп.дело № 20188440401251 при ЧСИ Я./ обаче по никакъв начин не влияе върху динамиката на процесното изпълнително производство при ЧСИ М.Б. и не може да се съобрази като релевантен факт. Същественото е, че при актуалните разборедби на ГПК, макар отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело да подлежи на обжалване, та дори да бъде прекратено изпълнителното дело, докато изпълнителният лист съществува в правни мир, взискателят - кредитор може винаги да образува нови изпълнителни дела въз основа на същия документ, като единствената възможност да отпадне това негово право за длъжниците е да предявят иск за отпадане на дълга като погасен по давност /в този смисъл и Определение № 50686 от 22.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 20/2022 г., I т. о., ТК/

Неоснователни са и наведените в жалбата доводи, че в случая относимо се явява обстоятелството, че, считано от 06.12.2017 г. /влизане в сила на заповедта за 4 изпълнение по чл. 410 ГПК/ до 2012.2022 г. /образуване на настоящото изпълнително производство/ са изтекли повече от 5 години по смисъла на чл. 117 от ЗЗД, откъдето се извежда, че задължението е погасено по давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила решение по чл. 439 от ГПК /оспорване на вземането от длъжника, основано само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – например и найчесто настъпила погасителна давност/. В решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о е посочено, че длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство /на осн. чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК/. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност.

Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, поради което и възраженията на жалбоподателите в обратния смисъл се явяват неоснователни. Съдебният изпълнител дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.

Посоченото от длъжниците по изпълнението Ц. Н. и Г. Г. основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следователно в случая не е налице, което обосновава извод за законосъобразност на отказа на ЧСИ М.Б. да прекрати същото по отношение на тях и съответно - за неоснователност на разглежданата от настоящия съд жалба, която следва да бъде оставена без уважение.