Решение № 5315 от 15.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5315 гр. София, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседА.е на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20231100100144 по описа за 2023 година

Предявени са искове от Д. Р. Ц., в качеството на наследник по закон, низходяща на Р.

Г. Ц., починал на 12,08,2023г. – в хода на процеса, срещу Ю. Н. Т., за прогласяване на недействителност на Договор за издръжка и гледане обективиран в н.а. № 147/25,11,2022г., като нищожен поради противоречие с добрите нрави, на основА.е чл. 26, ал. 1, прил. 3 ЗЗД, понеже не е морално ответницата, като собственик на Хоспис за стари хора „Ю.“ да се възползва от влошеното здравословно състоянието на прехвърлителя – физическо и ментално, след прекарА. два мозъчни инсулта и скорошната му смърт, за да прехвърли на себе си имота му срещу задължение за издръжка и гледане, при наличието на възмездни, договорни отношения за гледане и полагане на грижи за прехвърлителя, по които ищцата, като изправна страна плащала дължимите вноски, лишавайки последната, като наследник на прехвърлителя от полагащият и се по наследство имот; нищожен поради невъзможен предмет, на основА.е чл. 26, ал. 2, прил. 1 ЗЗД, което обяснява с факта, че ответницата вече предоставяла грижи на прехвърлителя, като лице настанено в собственият и хоспис, срещу заплащане от страна на ищцата; нищожен поради липса на съгласие, на основА.е чл. 26, ал. 2, прил. 2 ЗЗД, което обяснява с влошеното здравословно състояние на прехвърлителя, което заедно с приемА.те медикаменти му попречили да разбере значението на акта, който извършвала и неговите последици; нищожен поради липса на основА.е, на основА.е чл. 26, ал. 2, прил. 4 ЗЗД, което обяснява със сравнително краткия срок, в който е действал договора за издръжка и гледане и знА.ето от страна на ответницата за близката смърт на прехвърлителя; в евентуалност, като унищожаем, поради невъзможност на прехвърлителя, като дееспособно лице при сключването му, да разбира или да ръководи действията си, поради заболявА.я и употреба на медикаменти, които го замайвали и му пречили да се ориентира в действителността, на осн. чл. 31 ЗЗД /съгласно уточнение в о.с.з. проведено на 19,06,2024г./.

В евентуалност предявява иск за разваляне на Договор за издръжка и гледане обективиран в н.а. № 147/25,11,2022г., поради неизпълнение на задължението на ответницата 1 да предоставя грижи и издръжка, с правно основА.е чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

В евентуалност предявява и иск за установяване в отношенията между стрА.те, че ищцата е собственик на недвижимият имот предмет на прехвърляне по Договор за издръжка и гледане обективиран в н.а. № 147/25,11,2022г., придобит по наследяване и като обезщетение по ЗТСУ /отм./, и за предаване владението на същия имот, който ответницата без основА.е владее.

В исковата молба и последвалите молби уточнения ищеца Р. Г. Ц., починал на 12,08,2023г. – в хода на процеса твърди, че в края на месец май 2022г. получил първи инсулт, а на 02,08,2022г. получил втори инсулт, в тежка форма. Тогава бил приет в болница. При изписването дъщеря му Д. Р. Ц. била в командировка извън в България. Жената, с която живеел не можела да го обгрижва в това състояние и го настА.ла в Хоспис „Ю.“, със собственик ответницата, за което уведомила дъщеря му и, че следва да плаща ежемесечно сумата 1500,00лв. за този хоспис. От дъщеря си ищеца разбрал, че дала първите вноски за хосписа на жената, която се грижела до тогава за него, а впоследствие плащала лично на собственичката на хосписа Ю. Т..

Твърди, че по време на престоя в хосписа се чувствал през цялото време замаян, ту в еуфория, ту в приповдигнато настроение, по неясни за него причини. Ю. го посещавала редовно и му повтаряла, че всички са го изоставили и няма кой да се грижи за него и да плаща освен нея, че не му остава много време с тези два инсулта и само тя може да се грижи за него, заради което трябва да и прехвърли апартамента си. По късно дошъл нотариус и го накарала да подпише документи, които дори не можел да прочете, защото бил замаян и всичко му било в мъгла.

Дни по късно се появила дъщеря му, която много се притеснявала за него, защото идвала да го търси в продължение на две седмици, но и казали, че хосписа е в карантина заради ковид и не могат да я допуснат за да го види. При следващото и посещение ответницата и казала за договора за издръжка и гледане. По късно поискал да си тръгне и помолил дъще ря си и тя го извела от хосписа и го настА.ла в болница.

Твърди, че ответницата се възползвала от състоянието, в което се намирал и придобила имота му срещу задължение за издръжка и гледане, без да е полагала за него грижи извън тези по договора за настаняване в хосписа, които и били заплатени, до момента, в който сам го напуснал.

В отговора на исковата молба ответницата оспорват исковете.

Не оспорва, че Р. Г. Ц., починал на 12,08,2023г. – в хода на процеса е бил настанен в собственият и хоспис.

Възразява, че той бил там по собствено желА.е, нямало кой да се грижи за него и да дава издръжка, поради което сама се грижела изключително за него и плащала разходите му за лечение и рехабилитация, както и месечната такса за хосписа. Р. бил много доволен от грижите и и разчитал на нея за грижи занапред, поради което и прехвърлил в пълно съзнА.е и по собствена воля имота си с Договор за издръжка и гледане обективиран в н.а. № 147/25,11,2022г., след проведена нарочна психиатрична и психологична експертиза от лекар.

Претендира исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становището на стрА.те и събрА.те по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:

Видно от Договор за издръжка и гледане обективиран в н.а. № 147/25,11,2022г. Р. Г.

Ц., починал на 12,08,2023г. – в хода на процеса, действащ чрез пълномощника си Ю. Н. Т., е прехвърлил на Ю. Н. Т. срещу задължение за издръжка и гледане собствеността върху недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 35, в гр.София, срещу задължението на приобретателя 2

Ю. Н. Т. да продължи до края на живота на прехвърлителя всекидневните си 24 /двадесет и четири/ часови грижи за него в „Дом Ю.“, каквито е полагала през последните няколко месеца.

Видно от отбелязвА.ята в Договор за издръжка и гледане обективиран в н.а. № 147/25,11,2022г., при издаването му е представено Пълномощно с нотариално удостоверени подпис и съдържА.е с рег. № № 2738, 2739 на 11,11,2022г. на нотариус Н. – СРС, вписана в рег. на НК под № 142, вписано в книгата за вписвА.я том 1, акт № 185.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

„Мозъчната мъгла" не е медицинско, респ. психиатрично понятие, но в него се съдържат симптоми, които могат да включват проблеми с концентрацията, трудности в обработката на информация и паметови нарушения, като при Р. Ц. не може да се обсъжда състояние на „мозъчна мъгла", т.к. то е предимно функционално състояние, а при него заболявА.ята и промените на висшите корови функции имат оргА.чна генеза.

При Р. Г. Ц. са диагностицирА. множество соматични заболявА.я с различна давност, като от съществено значение за висшите корови функции са дългогодишната артериална хипертония, сърдечносъдовото заболяване, вероятната алкохолна злоупотреба /или зависимост/, преживените два мозъчни инсулта, както и претърпения разгърнат делир със соматична или алкохолна генеза.

Тези заболявА.я в комбинация са довели до мозъчна дисфункция от настъпили промени в съдовете, както и до псхооргА.чна симптоматика, поради което може да се направи извод, че при Ц. към 11.11.2022г. е била налице диагнозата: МОЗЪЧНО-СЪДОВА БОЛЕСТ. ПСИХООРГА.ЧЕН СИНДРОМ. СЪСТОЯНИЕ СЛЕД ДВА МОЗЪЧНИ ИНСУЛТА.

СЪСТОЯНИЕ СЛЕД ДИАГНОСТИЦИРАН РАЗГЪРНАТ ДЕЛИР (НЕУТОЧНЕН).

ДЕПРЕСИВНО СЪСТОЯНИЕ.

Мозъчно-съдовата болест представлява група от заболявА.я на централната нервна система, които възникват в резултат на мозъчна дисфункция от настъпили промени в съдовете. Това е заболяване, което ако не се лекува адекватно и системно, води до поява на когнитивна патология до степен на дементен синдром, депресивни състояния, оргА.чни емоционални и личностови промени.

ПсихооргА.чният мозъчен синдром е съвкупност от психопатологични разстройства, възникващи при хронични и дифузни оргА.чни заболявА.я на главния мозък, като водещи и задължителни са симптомите на интелектуално-мнестичните нарушения, поради което той включва различните по произход, степени на изразеност и форми деменции.

Дистрофичните изменения на мозъка са необратими, а психооргА.чната симптоматика е с тенденция към задълбочаване на симптоматиката.

ПсихооргА.чната симптоматика в зависимост от степента на когнитивното снижение и промяната на личността, затруднява в различна степен способността да се взимат адекватни решения.

Съгласно заключението в медицинската документация няма информация за претърпения първи мозъчен инфаркт, а като усложнение от втория мозъчен инфаркт е установения психооргА.чен синдром. За реални последици в някаква степен и от двата мозъчни инциденти могат да се приемат промените на висшите корови функции.

От съдебната и медицинската документация не могат да се изведат точни данни за степента на когнитивно снижение след преживения втори инсулт. Поради наличието на психотична симптоматика с характеристики на делир, който е диагностициран при него по време на хоспитализацията в Клиника по интензивна терапия при ВМА-МБАЛ София, веднага след инсулта, дори и след изписването му (на моменти неадекватен), той не е притежавал психични годности да извършва правно валидни действия.

3

Поради наличието на мозъчна дисфункция с психооргА.чна симптоматика в някаква степен при Р. Ц. и увреденото общо здравословно състояние изводимо от комбинацията на различни заболявА.я, респ. след преживения втори мозъчен инфаркт, е съществувала вероятност той да не е бил в състояние да прави адекватни социално правни анализи и да охранява правилно интересите си.

Ако се допусне, че психопатологичната симптоматика при Р. Ц. не е била в степен да промени тежко базисните му психични годности следва да се приеме, че той е бил изцяло зависим от лицата, които са се грижили за него в онзи момент. Това може да доведе до много лесна мА.пулируемост и със сигурност би оказало влияние върху поведението и решението му.

От показА.ята на свидетеля Т. А. се установява, че е приятелка на Д. Р. Ц.. Познавала Р. от доста години. Когато се разболял през лятото на 2022г. бил настанен в болница. Тогава Д. не била в България. Анелия – жената която се грижела за него ги информирала, че повече не може да го обгрижва и трябва да го настА. в хоспис. До края на август Д. се върнала в България и го посетили в хосписа. Тя била много разстроена и притеснена за него. Имали много силна връзка. Д. изпаднала в шок затова, че не я допускат да види баща си в хосписа.

Това бил хоспис с огрА.чен достъп. Ходели два пъти в седмицата в повечето случаи заедно, двете. Посещения се разрешавали само лично от директорката Ю.. Ако тя не разрешала не ги допускали. След като се върнала Д. поела изцяло грижите за баща си. От август 2022г. до 08,12,2022г. състоянието на Р. се влошавало, защото не полагали никакви грижи за него.

Искал да му носят храна, което според свидетелката означавало, че не получава такава, но до него не достигала храната и книгите, които му носели. До леглото му имало кутия от обувки с разхвърляни блистери неизвестни лекарства. Състоянието му непрекъснато се влошавало.

Бил неадекватен, неподвижен, неконтактен, не можел да разпознава. Извели го от дома на количка и го настА.ли в болница, където бързо се съвзел под предоставените грижи и си бил пак същия. Можел да се движи, да излиза.

От показА.ята на свидетеля Г.П. се установява, че посетил за първи път Р. в хосписа през м.септември 2022г. и той не изглеждал никак добре. Видимо бил отслабнал, неадекватен, с блуждаещ поглед. Познал ги смътно. Говорел несвързА. неща. Не можел да ходи и дори да сяда на леглото. Питал го за починалият му вече баща преди 10 години, с който били приятели. Ю. му давала лекарства, но не било ясно какви, а и той не знаел.