Решение № 2122 от 18.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2122 гр. Бургас, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120100115 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Топлофикация Бургас” АД с ЕИК: 102011085, със седалище и адрес на управление: гр. Б, кв. „, представлявано от инж. Х. И. И., чрез адв. М. А., срещу К. И. Г., ЕГН: ********** и И. И.

Г., ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. Б, ж.к. „, бл. , за приемане на установено, че в полза на ищеца срещу ответниците съществуват вземания за следните суми, за имот с адрес: гр. Б, ж.к. , дължими от тях разделно: за ответника К. И. Г. сумата от 378,95 лева, представляваща ½ ид.ч. от главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. октомври 2020 г. до м. юни 2022 г. - битово горещо водоснабдяване, сградна инсталация и отчет за дялово разпределение и ½ ид.ч. от мораторната лихва за забава в размер на 34,62 лева, за периода от 01.12.2020 г. до 23.08.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и ½ ид.ч. от направените по делото разноски и за ответника И. И. Г. сумата от 378,95 лева, представляваща ½ ид.ч. от главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. октомври 2020 г. до м. юни 2022 г. - битово горещо водоснабдяване, сградна инсталация и отчет за дялово разпределение и ½ ид.ч. от мораторната лихва за забава в размер на 34,62 лева от 01.12.2020 г. до 23.08.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и ½ ид.ч. от направените по делото разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. 5494/2022 г. по описа на Районен съд - Б. Ангажирани са доказателства.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните съществуват договорни 1 отношения, възникнали на основание чл. 150 и § 1, т. 2а от Закон за енергетиката (ЗЕ) относно продажба на топлинна енергия в жилище, находящо се на адрес: гр. Б ж.к. „, което се притежава в съсобственост между ответниците, като същите са го придобили по силата на наследствено правоприемство от родителите си и в този смисъл, по силата на чл. 3 от приложимите общи условия и чл. 153 ЗЕ, имат качеството клиент на топлинна енергия.

Твърди, че не са заплатили в срок задълженията си за периода от м. октомври 2020 г. до м. юни 2022 г. в общ размер от 757,90 лв., поради което дължат и обезщетение за забавено плащане в общ размер от 69,24 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 23.08.2022 г., като сумите се дължат от тях разделно съобразно квотите им в съсобствеността - по ½ ид.ч.

Сочи се, че отчитането, дяловото разпределение на топлинната енергия и изготвянето на обща и индивидуална сметка за абонатите, се извършва от ищеца, в качеството му на топлинен счетоводител, по силата на взето решение от Общото събрание на етажната собственост от 27.10.2010 г. и сключения впоследствие договор № 43 за топлинно счетоводство от 02.11.2010 г.

Ищцовата страна твърди, че на общия топломер в абонатната станция е извършвана периодична метрологична проверка, уредът съответства на одобрения тип, и е начислявало и осчетоводяло процесните суми по цени, одобрени от КЕВР.

Отбелязва се, че за битово-гореща вода суми са начислявани за процесния период, с изключение на м. декември 2020 г., не са начислени суми за претендирания период за топлинна енергия за отопление и са начислявани суми за сградна инсталация, за дялово разпределение и лихва за забавено плащане, като горепосочените са подробно описани в представена справка. Твърди, че правото да се оспори размера на начислените суми е преклудирано, поради пропускане на сроковете за рекламация.

Правният си интерес от предявяване на настоящите установителни искове ищецът обосновава с това, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 5494/2022 г. по описа на Районен съд - Б, връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като настоящите искове са предявени в изпълнение на дадените указания от заповедния съд.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника К. Г. чрез назначения за особен представител адв. К. Д., в който се посочва, че искът е допустим, но липсват доказателства, подкрепящи ищцовото твърдение, че родителите на ответника, чийто наследник е той, са били абонати на дружеството.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника И. Г. чрез назначения за особен представител адв. Ц. Ц., с който оспорва исковете като недоказани и неоснователни по основание и размер, поради липса на доказателства относно пасивната му процесуална легитимация и за доказване на качеството му на наследник. Твърди, че има представени доказателства, от които е видно, че освен ответниците има и още едно лице посочено като собственик на имота. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира възнаграждение за особен представител.

2

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 200, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК. Същите са предявени в законоустановения едномесечен срок, считано от 09.12.2022 г. и са допустими. Исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител.

Ответникът К. И. Г., редовно призован, не се явява. Не се явява и назначеният му за особен представител адв. Д..

Ответникът И. И. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от назначения му особен представител адв. Ц., която поддържа отговора на исковата молба, моли за отхвърлянето на исковата претенция като неоснователна и моли за присъждане на възнаграждение за особен представител. Заявява, че не оспорва размера на потребеното количество топлинна енергия и размера на задължението. Възразява срещу ищцовото искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.08.2022 г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК срещу ответниците за разделно заплащане на сума в общ размер от 757,90 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода от м. октомври 2020 г. до м. юни 2022 г. и мораторна лихва в общ размер от 69,24 лева за периода от 01.12.2020 г. до 23.08.2022 г., както и законната лихва от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането и разноски.

На 29.08.2022 г. Районен съд – Б, е издал Заповед № 2573 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 5494/2022 г. по описа на БРС, с която е разпоредено всеки един от длъжниците да заплати на кредитора – ищец в настоящото производство, следните суми: 378,95 лева, представляваща ½ ид.ч. от главницата за потребена топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Б, ж.к. „с партида № , за отчетен период от м. 10. 2020 до м. 06. 2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от подаване на заявлението в съда – 26.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 34,62 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 23.08.2022 г., както и сторените разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което Районен съд - Б, с Разпореждане № 14533/07.12.2022 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, считано от 09.12.2022 г., заявителят е предявил против длъжниците настоящите положителни установителни искове, които се явяват процесуално допустими. По настоящото производство е приложено ч. гр. д. № 5494/2022 г. по описа на БРС.

3

За уважаване на предявените искове е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия срещу заплащане на определена цена, съответно битово горещо водоснабдяване, сградна инсталация и услуга за отчет на дялово разпределение, срещу заплащане на определена цена; че ищецът действително е предоставил на ответниците топлинна енергия на определена цена; изпадане на ответниците в забава по отношение на задълженията за заплащане на претендираните задължения.

От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства – Справка от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Б, от 24.06.2016 г., справки за дължими суми за процесния период – както за общата сума, така и за сумите претендирани поотделно за всеки един от ответниците, Удостоверение по декларирани данни изх. № 5202049089/29.08.2019 г. на Дирекция МПДТР Община Б, Извлечение от електронни услуги на НАП за декларирани недвижими имоти, два броя справки от Национална база данни „Население“, съдът приема за установено, че ответниците са носители на правото на собственост върху процесния недвижим, находящ се на адрес: гр. Б, ж.к. Правото на собственост ответниците са придобили по силата на наследяване от починалите им родители И. К. Г. и М. Й. Г., поради което за исковия период от м. октомври 2020 г. до м. юни 2022 г., ответниците са легитимирани като съсобственици на процесния топлоснабден имот при равни квоти от по ½ идеална част. В тази насока съдът не споделя доводите на особените представители на ответниците за недоказаност на титулярството на правото на собственост върху топлоснабдения имот.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По делото са представени приложимите за процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Бургас“ ЕАД на потребители в град Б, одобрени с решение № ОУ-007 от 07.12.2009 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани в два всекидневника.

На основание чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия с определено съдържание, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите, освен при постигнато между страните допълнително писмено споразумение. По делото не се установява, а и не се твърди между страните да е постигнато допълнително писмено споразумение, предвиждащо специални условия съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Въз основа на изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

На основание чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или 4 от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Разпоредбите на чл. 61 НТ и чл. 22, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение ОУ предвиждат, че дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно - срещу заплащане от потребителите. Представен е по делото Договор № 43/2010 г. от 02.11.2010 г., сключен между ищецът в качеството му на изпълнител и представител на собствениците и притежатели на вещно право в сграда в режим на етажна собственост – като възложител, от която е част и процесният топлоснабден имот, сключен въз основа на взето решение по т. 1 от протокол № 1/27.10.2010 г. от Общото събрание на етажната собственост. С договора се определят условията и реда за извършване на дяловото разпределение на топлинната енергия за горещо водоснабдяване и отопление. Предвидено е, че договорът се сключва за срок от 2 години, като времетраенето му се удължава със същия срок в случай, че месец преди изтичането му някоя от страните не заяви писмено желание за прекратяването му, каквито обстоятелства не се установява, а и не се твърди да са налице по делото. В договора е определена годишната цена за техническата услуга за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия, като всеки потребител ежемесечно заплаща по 1/12 част от таксата. Въз основа на изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия срещу заплащане на определена цена.