Определение № 145 от 16.01.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3399/2024
- Вид
- Определение № 145
- Подписан
- 16.01.2025
- В сила
- 16.01.2025
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Радослав Христов Георгиев, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 145 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503399 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 42377/23.12.2024г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752 чрез юрисконсулт И.Т. против разпореждане от 29.11.2024г. по ч. гр. д. № 20556 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, I гр. с., обективирано в заповед № 10133 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта, с която се отхвърля заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение срещу З. И. Х., ЕГН **********, за следните суми: неплатено договорно възнаграждение от 124, 74 лева, дължимо за периода 10.10.2023г. до 10.08.2024г., лихви за забава в размер на 175, 45 лева за периода от 11.10.2023г. до 10.08.2024г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваните части.Счита се, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.Отделно процесният договор отговарял на всички законови императивни изисквания, вкл. ГЛП отговарял на законовите изисквания и не противоречал на добрите нрави.Кредиторът нямал и задължение да изготвя и посочва методика за формиране на ГПР, тъй като бил уговорен фиксиран лихвен процент.Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната част, вместо което се иска издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.
Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, изхожда от активно 1 легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение против З.
И. Х., ЕГН **********, за сумата от 600 лева - неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40019913810 от 11.09.2023г., сумата от 124, 74 лева договорно възнаграждение за периода 10.10.2023г. до 10.08.2024г., сумата от 240 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, за сумата от 360 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 25.10.2023г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 400 лева, начислени на 09.01.2024г., 175, 45 лева лихва за забава от 11.01.2023г. до датата на изпадане на длъжника в забава – 10.08.2024г. и 54,14 лева, дължима от 10.08.2024г. – датата на изтичане на погасителния план до 27.11.2024г.
За да отхвърли заявлението в обжалваната част заповедният съд е взел предвид, че се касае за договор за потребителски кредит, като за съдържанието и формата на договора са приложими изискванията на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК.Като израз на принципа за засилена защита на потребителя, законът задължава съда преди да издаде заповедта, да извърши проверка за съответствие на искането със закона и добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи в договора по см. на ЗЗП – арг. от чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.Заповедният съд е съобразил още, че уговорения пакет от допълнителни услуги (Фаст и Флекси), чието съдържание е уредено в т. 15 от ОУ към договора, касае действия по усвояване и управление на кредита, а заплащането му е в тежест на потребителя.Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита на потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора и за допълнителни услуги), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.С оглед на това заповедният съд е намерил, че възнаграждението, дължимо на кредитодателя за посочените услуги, следва да бъде включено при изчисляването на ГПР.От съдържанието на договора и ОУ към него в случая можело да се направи извод, че това не е сторено, поради което процесният договор не съдържал действителната информация за общите разходи по кредита в тежест на потребителя.Не бил посочен действителния размер на ГПР, което противоречало на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Съгласно чл. 22 ЗПК, ако било нарушено изискването на чл.
11, т. 10 от ЗПК, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва и други разходи по кредита.Поради това заповед за изпълнение е издадена само за търсената сума за главница и за законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, а за останалите суми заявлението е отхвърлено.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на 2 обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:
Изхождайки от предмета на процесния договор за потребителски кредит и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.С оглед качеството на длъжника съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора по см. на ЗЗП.В конкретния случай следва да бъде проверено от заповедния съд съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и приложимия, с оглед предмета на договора, ЗПК.Съгласно чл.
143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
В случая заявителят основава искането си на договор за потребителски кредит Стандарт № 40019913810 от 11.09.2023г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и длъжника З. И. Х., ЕГН **********.С договора е предоставена сума в размер на 600 лева за срок от 11 месеца, при месечна вноска в размер на 65, 88 лева, ГЛП 40, 90%, ГПР 48, 09% и обща дължима сума по кредита 724, 74 лева.Уговорено е също заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 240 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 360 лева, като размерът на вноската за закупената допълнителна услуга е 54, 55 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.Общият размер на месечната вноска по кредита и закупената допълнителна услуга е 120, 43 лева, а общият размер на задължението е 1324, 83 лева.
В процесния договор ГПР е определен в размер на 48, 09% като абсолютна процентна стойност, без да са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В случая липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, вкл. не става ясно дали в него са включени възнагражденията за допълнителни услуги, 3 което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.
Предвид гореизложеното заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението за всички претендирани суми, извън чистата стойност по кредита, поради което разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Предвид горните съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.11.2024г., издадено по ч. гр. д. № 20556 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, I гр. с., обективирано в заповед № 10133 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта, с която се отхвърля заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение срещу З. И. Х., ЕГН **********, за следните суми: неплатено договорно възнаграждение от 124, 74 лева, дължимо за периода 10.10.2023г. до 10.08.2024г., лихви за забава – 175, 45 лева за периода от 11.10.20923г. до 10.08.2024г. и законна лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4