Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 920 от 12.06.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 390/2024
Вид
Определение № 920
Подписан
12.06.2024
В сила
12.06.2024
Състав
ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 920 гр. Плевен, 12.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244400500390 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.

С определение №827 от 28.02.2024г., постановено по гр.дело №3953/2023г. РС – гр. П., е оставил без уважение молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, *** ***, с адрес на упражняване на дейността в гр.София, бул.*** №***, ет.

***, офис ***, представлявано от Д. М. М. - управител, с вх.№3251/01,02,2024 г., за изменение на Решение №1861/28,12,2023 г., постановено по гр.д.

№3953/2023 г. на ПлРС в частта за разноските, като неоснователна.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър *** №***, представлявано от адв.Д. М. М.. В нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Развиват се подробни доводи в тази насока, като се сочи, че по делбото са предявени два иска – установителен и осъдителен и двата са уважени. Съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът е длъжен да определи възнаграждение по всеки един от исковете. Също така адвокатските услуги не са освободени от ДДС, че не са безвъзмездни сделки в случаите по чл.38 ал.1 от ЗА и поради това, когато се присъжда възнаграждение от съда следва да бъде с начислен ДДС. Твърди, че практиката на която се е позовал РС-Плевен в своето определение е единична и противоречаща на редица 1 определения, включително и такива по чл.290 от ГПК. Моли определението да бъде отменено и молбата за изменение на решението по чл.248 от ГПК да се уважи изцяло.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор по частната жалба, и не е взето становище по нея.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

С решението си №1861/28.12.2023г., постановено по гр.дело № 3953/2023г. РС - Плевен е прогласил, на основание чл.21, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК, за нищожна клаузата на чл.29, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №***/28,08,2021 г., сключен между Н. Е. П., ЕГН **********, като потребител и „***” АД, ЕИК ***, като кредитор, поради заобикаляне на забраната посоченият в договора годишен процент на разходите да не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левова или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Със същото осъдил „***” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Ш, пл. „***“ № ***, представлявано от С. Н. Т., да заплати на Н. Е. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.П., ж.к.*** бл.***, вх.***, ап.***, на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, сумата от 45,00 лева, представляваща недължимо платена сума за неустойка по Договор за потребителски кредит №***/28,08,2021 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /12,07,2023 г./ до окончателното й изплащане.

Осъдил „***” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.Ш, пл.*** №***, представлявано от С. Н. Т., да заплати на Н. Е. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., ж.к.*** бл.***, вх.***, ап.***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 300,00 лева, представляваща 2 сторените от ищеца разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Осъдил „***” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Ш, пл.*** №***, представлявано от С. Н. Т., да заплати на ЕАД „Д. М.“, ЕИК ***, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 300,00 лева, представляваща предоставена безплатна адвокатска услуга на ищеца, изразяваща се в безплатно представителство и правна помощ в настоящото производство

Подадена е молба от процесуалния представител на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, като е поискано възнаграждението да се определи по минималния размер за всеки от исковете и да се присъди със ДДС.

Съдът се е позовал на Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно решението, делегирането на частноправен субект – в случая Висшият адвокатски съвет, на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения, представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 от ДФЕС. Посочил е и национална съдебна практика в подкрепа на своята теза.

Вззивният състав, основавайки се на фактите по делото приема следното:

Предмет на разглеждане по делото са два иска- за нищожност на клауза за неустойка и по чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на даденото по т ази клауза.

В производството пред ПРС са проведени общо две открити съдебни заседания, изслушано е заключение на експертиза, макар и в отсъствие на страните и на техните процесуални представители. От адвокат Д. М., като пълномощник на ищеца е депозирана писмена молба, в която са изложени доводи по съществото на спора, с което се изчерпва оказаната на страната правна защита.

Въззивната инстанция споделя доводите на РС, че в случая адвокатското възнаграждение следва да се определи като се отчете реалната фактическа и правна сложност на делото, по аналогия с разпоредбата на чл.47,ал.6 от ГПК, съгласно която съдът определя възнаграждението на особения представител съобразно фактическата и правна сложност на делото и при това положение 3 може да определи възнаграждение и под минималния размер за съответния вид работа съгл.чл.36,ал.2 от ЗА. При определяне размера на адв. възнаграждение обаче следва да има някакъв обективен критерий, като съдът не би следвало да игнорира напълно посочените минимални размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/09.07.2004г. В конкретния случай с ИМ са предявени два обективно съединени оценяеми иска, произтичащи от едно правоотношение и в защита на един интерес, а именно Договор за паричен заем. Окръжният съд намира, че предявените от Н. П. искове с една ИМ следва да се разглеждат като искове, предявени в защита на един интерес, базираща се на едни и същи доказателства, с идентични доводи и твърдения и с една и съща аргументация, произтичащи от едно и също правоотношение. В този смисъл е и практиката на ВКС /Определение №29 от 20.01.2020 г. по ч.т.д. № 2982/2019 г. ТК ; Определение № 399 от 22.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1424/2020 г., IV г. о., ГК /, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове /за разлика от субективно съединените искове, когато с една искова молба са предявени искове от няколко ищци срещу определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права, то адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото/. При това положение и по аргумент от разпоредбата на чл.72 ал.1 от ГПК настоящата съдебна инстанция счита, че обективно съединените искове са предявени в защита на един интерес, а именно произтичат от Договор за потребителски кредит №***/28,08,2021 г., сключен между Н. Е. П., ЕГН **********, като потребител и „***” АД, ЕИК ***, за които се събира една държавна такса върху защитавания интерес, независимо от броя на ответниците. Следва размерът на адвокатското възнаграждение да бъде определен въз основа на този интерес, който е до 1000лв., като съобразно чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения е фиксиран на 400,00лв. без ДДС.

Тъй като ЕАД „Д. М.“ е регистрирано по ЗДДС върху този размер на възнаграждението се дължи и данък добавена стойност в размер на 20%.

4

Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от възнаграждението. Съгласно непротиворечивата практика на ВКС предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА . В този аспект: определение № 50012 от 1.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 478/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т. В.; определение № 45 от 28.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2526/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията П. Х. ; определение № 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Й.; определение № 44 от 28.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2525/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията П. Х.. В случая нито в решението, нито в определението РС-Плевен не е конкретизирал дали определеният общ размер от 300лв. е с ДДС или без ДДС, а е следвало да го направи.

Ето защо Окръжният съд счита, че дължимото възнаграждение е в размер на 400лв., върху което следва да се начисли 20% ДДС или общо да се присъди сумата от 480лв. Поради това и частната жалба и молбата по чл.248 от ГПК се явяват частично основателни, като обжалваното определение следва да бъде частично отменено до размера на посочената сума, а вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да се изменени решението в частта за разноските, като се присъди разликата от 180лв. между вече присъдените 300лв. и дължимите 480лв. с ДДС. В останалата част определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на осн. чл.278 вр. с чл.271 от ГПК определение №827 от 28.02.2024г., постановено по гр.дело №3953/2023г. РС – гр. Плевен, е оставил без уважение молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, *** ***, с адрес на упражняване на 5 дейността в гр.София, бул.*** №***, ет. ***, офис ***, представлявано от Д.

М. М. - управител, с вх.№3251/01,02,2024 г., за изменение на Решение №1861/28,12,2023 г., постановено по гр.д.№3953/2023 г. на ПлРС в частта за разноските, само в частта за разликата между присъдените 300лв. до дължимите 480лв. с ДДС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определение №827 от 28.02.2024г., постановено по гр.дело №3953/2023г. РС – гр. Плевен В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Ш, пл.*** №***, представлявано от С. Н. Т., ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД „Д.

М.“, ЕИК ***, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, разликата от 180лв. /между присъдените 300лв. до дължимите 480лв. с ДДС/, представляваща предоставена безплатна адвокатска услуга на ищеца, изразяваща се в безплатно представителство и правна помощ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи осн.чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.3 т.1 от ГПК. на касационно обжалване на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6