Определение № 804 от 15.08.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 804 гр. ХАСКОВО, 15.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500620 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 5617/20.06.2025 г. подадена от адв. П. С. П., САК, като пълномощник на Т. Т. Ч. с ЕГН ********** от гр.

*** срещу решение №175/01.06.2025г. по гр.дело № 1876/2024 г. на РСДимитровград.

Жалбоподателят е останал недоволен от решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение и присъдените деловодни разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, които ответниците „Изи Асет Мениджмънт“АД с ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ЕООД с ЕИК 202513690 са осъдени да заплатят на П. С. П., пълномощник на ищцата Т. Т. Ч..

В жалбата се твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на минимално уговорения в чл.7, ал.2,т.1 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 400,00 лв. по предявения установителен иск срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 400,00 лв. по предявения установителен иск срещу втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, като и двата иска са уважени в пълен размер. За предявените два иска били заплатени две държавни такси. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в брутен размер на по 100,00 лв. за искова претенция, или общо 200,00 лв. за двата иска очевидно не отговаря на чл.36, ал.2 от ЗАдв., като нито се явява справедлив, нито обоснован, нито доближаващ се до предвидения минимален размер в наредбата на Висшия адвокатски съвет. Съдът е оценил положения по делото юридически труд по предявената искова претенция за изготвяне на искова молба и за процесуално 1 представителство в две съдебни заседания по- ниско дори и от труда на вещото лице изготвило по делото съдебно - счетоводна експертиза. При определянето му съдът не е съобразил, че работата по едно дело не се изчерпва само с изготвянето и подаването на исковата молба, а включва преглед на съдебната практика в дадения съдебен район, комуникация с клиента и консултация по казуса подготовка и набавяне на документи за предявяване на искова молба, следене движението на делото, подаване на молби заявления за достъп и,че по делото са били проведени две съдебни заседания вземани са становища, следени са срокове и е извършвана защита във всички фази на делото.

Неправилно съдът се произнесъл и по направените от страна на ищцата разходи представляващи деловодни разноски - за държавна такса и 300,00 лв.– депозит за съдебно-счетоводна експертиза, които са присъдени в полза на адвоката, а не на ищцата, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК.

По изложените в жалбата съображения претендира от въззивния съд да отмени обжалваното решение по гр.дело № 1876/2024 в частта за присъдените от съда разноски за адвокатско възнаграждение на адв. П. С. П. и за деловодни разноски на ищеца Т. Т. Ч., като постанови ново, с което осъдителната част от диспозитива на решението да бъде изменена, като ответникът „Изи Асет Мениджмънт“АД с ЕИК 131576434 да бъде осъден да заплати на адв. П. П. адвокатско възнаграждение в размер на 634,62 лв., а ответникът „Файненшъл България“ЕООД, да бъде осъден да заплати на адв.

П. П. адвокатско възнаграждение в размер на 454,38 лв., както и ответникът „Изи Асет Мениджмънт“АД да бъде осъден да заплати на Т. Т. Ч. разноски в размер на 283,85 лв., а ответникът „Файненшъл България“ ЕООД да бъде осъден да заплати на Т. Т. Ч. разноски в размер на 211,75 лв.

В срок е постъпил писмен отговор от „Файненшъл България“ ЕООД, чрез процесуален представител-юрисконсулт М.З., с който се оспорва подадената частна жалба.

Твърди се в отговора,че Районен съд Димитровград правилно е определил възнаграждението на адвокат за оказаната безплатна правна помощ, като е съобразил фактическата и правна сложност и ниският материален интерес. Считат, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата, както и в случаите на прекомерност на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съдът не е обвързан от правилата за определяне на адвокатското възнаграждение, установен с наредбата на Висшия адвокатски съвет. Молят съда да постанови определение, с което да остави без уважение частната жалба и да потвърди постановеното от РС - Димитровград решение.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и срещу акт който подлежи на обжалване. Жалбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

2

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред РС - Димитровград е образувано по искова молба от Т. Т. Ч., с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД, като против „Изи Асет Мениджмънт“ АД искът е за прогласяване нищожност на договор за паричен заем №*** г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Т.Т. Ч., а против „Файненшъл България“ ЕООД искът е за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на гаранция №№ *** г. сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Т. Т. Ч..

Исковете са уважени и с решението са присъдени разноски в полза на адв. П. С. П., в които се включват адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв и деловодни разноски – за държавна такса и депозит за вещо лице.

Определеният от съда размер на адвокатско възнаграждение е по 100,00 лв. за всеки уважен иск.

Предмет на въззивна проверка са размера на адвокатското възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв., както и присъждането на деловодните разноски по делото в полза на процесуалния представител на ищцата.

Според настоящия състав на въззивния съд при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е съобразил и обсъдил всички относими обстоятелства за определяне на адвокатското възнаграждение за оказаната от процесуалния представител на ищцата безплатна правна помощ.

При определянето му е подходил прекалено формално, като се е мотивирал, че между същите страни има и други дела със същия предмет. Съдът не е взел предвид цената на исковете , както и че по делото са били проведени две заседания, за които пълномощникът се е подготвил, депозирал е две молби, с които е взел становище по хода на делото и по доказателствата. Съдът след като не е оценил в достатъчна степен юридическите и практически усилия на процесуалния представител на ищцата е определил размера на адвокатското възнаграждение под 400,00лв., който размер съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет е за материален интерес до 1000,00 лв. Определеното възнаграждение в размер на 200,00 лв. общо за двата обективно съединени иска, единият от които с цена 3346,20 лв., а другият с цена 1543,80 лв. не съответства на действително положения адвокатски труд от пълномощника на ищцата, като не е отчетена от съда и цената на всеки един от исковете.

Адвокатското възнаграждение не е съобразено с ангажираността на процесуалния представител на ищцата по делото, поради което така определеното възнаграждението от 100,00 лв. за всеки от исковете е несправедливо. Съобразявайки се с решението на СЕС от 25.01.2024 г. и с критериите в Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с фактическата и правна сложност на делото,както и с размера на всеки един от исковете, съдът счита, че възнаграждението за процесуално представителство на адв. П. С. П. по настоящото дело следва да бъде определено под размера предвиден в чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, като съответното възнаграждение за 3 процесуално представителство на адв. П. П. по настоящото дело, което е справедливо и е обосновано с действително положения адвокатски труд е по 300,00 лв. за всеки един от ответниците по двата иска с правно основание чл.26 ЗЗД.

Неправилни и незаконосъобразни са и изводите на съда по отношение на присъдените с решението деловодни разноски. Разноските съгласно чл.78 ГПК се определят съобразно изхода на делото. В конкретния случай исковете са уважени изцяло, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски - за държавна такса и депозит за вещо лице. Ищцата Т. Т. Ч. е задълженото лице по отношение на държавната такса и опредения от съда депозит за вещо лице, като процесуалният и представител адв. П. П. е само наредител, който е внесъл държавната такса 199,60 лв. и депозита от 300,00 лв. за назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. В този смисъл са и аргументите изложени в частната жалба, които въззивният съд намира за основателни. В представеното по делото преводно нареждане /вносна бележка изрично са разграничени качествата на наредител и задължено лице, което не е съобразено от първостепенния съд при присъждането на деловодните разноски, които се дължат в полза на страната, която ги е направила и това е ищцата, а адвокатът е само наредител и като такъв е внесъл разноските по делото от името на задълженото лице – ищцата.

По изложените съображения частната жалба подадена от адв. П. С.

П., като пълномощник на Т. Т. Ч. срещу решение №175/01.06.2025г. по гр.дело № 1876/2024 г. на РС-Димитровград, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на решение №133/04.05.2025г., в частта за присъденото адвокатско възнаграждение на адв.П. П. и деловодни разноски се явява основателна и следва да се уважи, като постановеното решение бъде изменено и в полза на адв. П. С. П. се присъдят допълнително още по 200, 00 лв. за всеки ответник наред с определените от първостепенния съд 100,00 лв. или общо 600,00 лв. в полза на адв. П. П., а деловодните разноски относно размера на които няма спор да се присъдят в полза на ищцата Т. Т. Ч., като ответникът - „Изи Асет Мениджмънт“АД с ЕИК 131576434 следва да заплати на Т.Т. Ч. деловодни разноски в размер на 183, 85 лв. ответникът „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690 следва да заплати на Т. Т. Ч. деловодни разноски в размер на 211,75 лв.

Мотивиран така и на основание чл.248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение №175/01.06.2025г. по гр.дело № 1876/2024 г. на РС- Димитровград, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК - за изменение на решение №133/04.05.2025г., в частта за разноските, вместо което постановява:

4

ИЗМЕНЯ Решение № 133/04.05.2025 г. в частта с която „Изи Асет Мениджмънт“АД с ЕИК 131576434 е осъден да заплати на адв. П. С. П.

САК, пълномощник на Т. Т. Ч. сумата от 383,85 лв. и „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690 да заплати на адв. П. С. П., САК, пълномощник на Т. Т. Ч. деловодни разноски в размер на 311,75 лв., вместо което постановява :

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“АД с ЕИК 131576434 да заплати на адв. П. С. П., САК, пълномощник на Т. Т. Ч., на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690 да заплати на адв. П. С. П. САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“АД с ЕИК 131576434 а заплати на Т. Т. Ч. с ЕГН ********** на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплати на Т. Т.

Ч. с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 283,85 лв.- за държавна такса и за вещо лице.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690 да заплати на Т. Т. Ч. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Т. Т. Ч. ********** деловодни разноски в размер на 211,75 лв. – за държавна такса и за вещо лице.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5