Решение № 56 от 31.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Благоевград, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20241200501309 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н., Н.Л. и Я.К.Ч., чрез юрк. Е. К. против Решение № 731/14.10.2024 г., постановено по гр.д. № 262/2024 г. по описа на РС - Благоевград в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 422 ГПК за следните суми: главница над присъдената сума от 140,40 лв. до претендираната в размер на 165,51 лв. (или за сумата от 25,11 лв.), договорно възнаграждение в размер на 45,10 лв. и лихва за забава в размер на 50,57 лв.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на районния съд в обжалваната част.

Оспорва се извода на районния съд за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че възнагражденията по допълнителни услуги Фаст и Флекси следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. В процесния договор ясно била посочена методиката на формиране на годишния процент на разходите. Сключеният договор за потребителски кредит отговарял на законовите изисквания и съдържал всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента на подписване на договора от страна на ответника, всички полета били попълнени, в това число и параметрите на кредита, включително и данните за закупените допълнителни услуги Фаст и Флекси. Сочи се, че в закона няма изискване в договора за 1 потребителски кредит да е посочено как се формира годишния лихвен процент, а по отношение на годишния процент разходи общите условия на процесния договор препращали към Приложение № 1 към ЗПК- чл. 5.2 от Общите условия.

Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 10 и сл. ЗПК. Изтъква се, че нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в годишния процент на разходите, а единствено посочване допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, тъй като нормативно били предвидени две математически формули за изчислението на годишния процент на разходите (т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК), които единствено били приложими при изчисляването на ГПР. Смисълът на закона бил кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на годишен процент на разходите, което изискване в случая било изпълнено.

Годишният процент на разходите съответствал и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сочи се, че закупуването на някоя или на всички предоставени услуги не било условие за сключване на договора за потребителски кредит, нито за получаване на кредита при конкретните условия. Закупувайки допълнителни услуги, кредитополучателят си осигурявал допълнителна възможност във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги.

Според жалбоподателя дали предвидените в договора допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР било въпрос, относим към действителността на посочената клауза, а не на договора за кредит като цяло.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 731/14.10.2024 г., постановено по гр.д. № 262/2024 г. по описа на РС Благоевград в обжалваната част и вместо него – да бъде постановено решение, с което с да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК за вземанията за главница, договорно възнаграждение и лихва за забава.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна, която в предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок не е депозирала отговор на подадената въззивна жалба.

Окръжен съд- Благоевград след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира следното:

Производството пред РС – Благоевград е образувано по искова молба, депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против Г. Д. А., с която е предявен положителен установителен иск - за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на оспорената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1556/2023 г. по описа на РСБлагоевград и осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 82,62 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга Фаст и сумата от 159,54 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга Флекси по Договор за потребителски кредит № 40000962317 от 19.05.2022 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и Г. Д. А..

В исковата молба се твърди, че н а 19.05.2022 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и Г. Д. А., като длъжник е сключен Договор за потребителски кредит № 40000962317. Пояснява се, че договорът е сключен при 2 следните параметри, както следва: сума на кредита: 300 лв.; срок на кредита: 11 месеца; размер на вноска: 33,16 лв.; годишен процент на разходите (ГПР %): 47,52; годишен лихвен процент: 40,90; лихвен процент на ден: 0.11, общо задължение по кредита: 364,77 лв.; по поискана и закупена допълнителна услуга: възнаграждение за закупена услуга Фаст: 105,00 лв.; възнаграждение по закупена услуга Флекси:

195,00 лв.; размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 27,28 лв.; общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение:

664,77 лв.; общ размер на вноска: 60,44 лв.; дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.

Твърди се, че ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като е превело на 19.10.2022 г. парична сума в размер на 300,00 лв. по Easypay на длъжника Г. Д. А..

Сочи се, че длъжникът не е изпълнявал договорните задължения и е направил две пълни погасителни вноски и една частична в размер на 3,28 лв. или погасеното от длъжника задължение е в общ размер от 124,16 лв. Непогасеното задължение по кредита е в общ размер от 591,18 лв., от които: главница в размер на 253,35 лв., договорно възнаграждение в размер на 45,10 лв., възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 82,62 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 159,54 лв. и лихва за забава в размер на 50,57 лв.

Твърди се, че поради неизпълнение на договорното задължение, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1556/2023 г. по описа на РСБлагоевград. Съдът отхвърлил заявлението в частта досежно претендираните суми за възнаграждение за закупена услуга Фаст и закупена услуга Флекси, в останалата част – заявлението било уважено и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

С обжалваното решение е признато за установено на основание чл. 422 ГПК по отношение на ответника Г. Д. А., че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД следните суми, които са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 692/31.07.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 1556/2023г. по описа на Районен съд - Благоевград, както следва: сумата от 140,40 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 40009623177 от 19.05.2022 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и Г. Д. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.07.2023 г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени като неоснователни предявените искове за главница за сумата над 140,40 лв. до предявения размер от 253,35 лв.; договорно възнаграждение в размер на 45,10 лв., дължимо за периода от 25.08.2022 г. до 25.04.2023 г. - дата на изтичане на погасителния план и лихва за забава в размер на 50,57 лв., дължима за периода от 26.06.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 25.04.2023 г. - дата на изтичане на погасителния план. Отхвърлени са като неоснователни предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу Г. Д. А. осъдителни искове, с които се иска да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми: сумата от 82,62 лева - възнаграждение за закупена услуга Фаст и сумата от 159,54 лв. - възнаграждение за закупена услуга Флекси, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението 28.07.2023 година до изплащане на вземането.

3

Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 18,14 лв., представляваща сторени разноски в заповедното производство съобразно уважената част на установителните искове и сумата от 100,57 лв., представляваща сторени разноски за исковото производство, съобразно уважения размер от установителните претенциите. Оставено е без уважение искането на ответника Г. Д. А. за разсрочване на задълженията на основание чл. 241, ал. 1 ГПК.

Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до следните фактически констатации:

По делото като доказателство е приет Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 19.05.2022 г. от Г. Д.

А. до „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с искане за кредит в размер на 300,00 лв. и срок на кредита 11 месеца. Към формуляра е приложена и преддоговрна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

На 19.05.2022 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор и Г. Д. А., като клиент е сключен Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 400009623177, в който са посочени параметри на кредита, както следва: по кредита: сума по кредита: 300,00 лв., срок на кредита- 11 месеца, размер на вноската по кредита – 33,16 лв., ГПР – 47,52 %, годишен лихвен процент – 40,90 %, лихвен процент на ден- 0,11%, дължима сума по кредита – 364,77 лв., по поискана и закупена допълнителна услуга: възнаграждение за закупена услуга Фаст: 105,00 лв.; възнаграждение по закупена услуга Флекси: 195,00 лв.; размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 27,28 лв.; общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 664,77 лв.; общ размер на вноска: 60,44 лв.; дата на погасяване: 25-ти ден от месеца. Към договора са приложени декларации и Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, погасителен план към договора. Видно от погасителен план към потребителски кредит № 40009623177, първата погасителна вноска е с дата 25.06.2022 г., а последната – 25.04.2023 г.

Представено е извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № 40009623177, в което е посочено, че общата заплатена сума от кредитополучателя Г. Д. А. по Договор за потребителски кредит № 4000962317 към 05.02.2024 г. е в размер на 159,60 лв., остатъчно задължение към 05.02.2024 г. - 591,18 лв.

На 28.07.2023 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е депозирано срещу Г. Д. А. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 692/31.07.2023 г. за следните суми: сумата от 253,35 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 40009623177/19.05.2022 г.; сумата от 45,10 лв.- неплатено договорно възнаграждение за периода 25.08.2022 г.- 25.04.2023 г.; сумата от 50,57 лв.- лихва за забава от 26.06.2022 г. до 25.04.2023 г.; сумата от 16,24 лв. – законна лихва за периода от 25.04.2023 г. до 27.07.2023 г. и сумата от 45,10 лв. – разноски.

Отхвърлено е заявлението досежно сумата от 82,62 лева - възнаграждение за закупена услуга Фаст и сумата от 159,54 лв. - възнаграждение за закупена услуга Флекси, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението 28.07.2023 година до изплащане на вземането. Издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника Г. Д. А. на 24.10.2023 г., който в същия ден - 24.10.2023 г. е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.