Решение № 34 от 09.01.2018, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№..... гр. Плевен, 09.01.2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА

БАНКОВА при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №7873 по описа за 2017 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „А.“ЕООД-с.Девенци против „В. А.Т.9.“ЕООД, в която се твърди, че ищецът е извършил със свои транспортни средства:т.а рег.№6101 КА и т.а.ЕН2911 ВХ по устна заявка, транспортна услуга през август 2016г. , в полза на ответника.Твърди се, че за тази цел е издал и два броя фактури №**********/18.08.2016г. и №**********/24.08.202016г..Твърди се, че ищецът е платил данъци, а ответника ги е осчетоводил.Твърди се, че не са заплатени извършените услуги.Твърди се, че между страните има трайни търговски отношения и са извършвани и други транспортни услуги , които са заплатени.Твърди се, че е изпратена и нот. покана до ответника, но не е постъпило плащане. Твърди се, че въз основа на заявление, депозирано от ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника е образувано ч.гр.д.№6231/2017г. по описа на съда, като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата общо 4609,63лв.лв., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението 17.08.2017г. Сочи се, че от страна на длъжника е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК за недължимост на сумата. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, като признае съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника по издадената заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6231/2016г. по описа на ПлРС, както и направените в заповедното и настоящето дело разноски.

Ответникът е оспорил предявения иск.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Безспорно между страните по делото е, а и видно от приложеното ч.гр.д.№6231/2017г. по описа на РС-Плевен е, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №4131 от 21.08.2017г., за 4609,63 лв. – главница, включваща 2014,94 лв. по фактура № **********/18.08.2016 г. с включен ДДС и 2594,69 лв. по фактура № **********/24.08.2016 г. с включен ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на издаване на фактурите до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 92,20 лв. държавна такса.

Вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатени задължения за извършени транспортни услуги, обективирани в данъчни фактури № **********/18.08.2016 г. и № **********/24.08.2016 г.

Правната квалификация на предявената искова претенция е по чл.124 от ГПК-положителен установителен иск за установяване, че се дължи сумата, за които е издадена заповед по чл.410 по ч. гр.д.№6231/2017г. на РС-Плевен.Не се спори , че между страните има трайни договорни отношения и са извършвани транспортни услуги.

Спорен е въпроса относно наличието на договорни отношения между страните за процесните фактури.

По делото са приложени процесните два броя фактури, които не са двустранно подписани и са оспорени от ответника.Оспорени са и представените товарителници серия Р№076309/17.08.2016г. и №V-3№022736/17.08.2016г., а именно, че ответника не фигурира като изпращач и получатели, а са посочени други юридически лица.разпитан е и и свид.И.Я., барат на представителя на ответника, който е заявил, че е договарял транспортните услуги устно с бащата на едноличния собственик на капитала на ответното дружество.Назначеното ВЛ заявява, че фактурите са осчетоводени сами при ищеца, начислено е ДДС и внесен данъка.

Въз основа на представените доказателства, съдът приема, че не е извършено пълно доказване на обстоятелството, че сключен договор между страните за извършване на процесните услуги.не се установява от писмените доказателства ответното дружество, да е страна по договор, за който са издадени процесните фактури, не е ползвал данъчен кредит, а и от друга страна е договоряно с лице, за което няма доказателства, че пълномощник и действал от името на ответника.

При това положение следва да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан,а ищецът да се осъди да заплати на ответника сумата 550лв., представляваща направени разноски.

По изложените съображения, съдът

Р Е

Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от кредитора „А.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, Г. Г.Я. против „ВИ АЙ ТРАНС 96“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, законен представител В.И.И., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 вр. с чл.124 от ГПК, за сумата 4609,63 лв. – главница, включваща 2014,94 лв. по фактура

№ **********/18.08.2016 г. с включен ДДС и 2594,69 лв. по фактура № **********/24.08.2016 г. с включен ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед по чл.410 от ГПК №4131/21.08.2017г. по ч.гр.д.№6231/2017г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на осн чл.78, ал.3 от ГПК, А.“ ЕООД,

ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, Г. Г.Я.

, ДА ЗАПЛАТИ на

„ВИ АЙ ТРАНС 96“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, законен представител В.И.И.,

ЕГН **********, сумата общо

550лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :