Решение № 231 от 12.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Плевен, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

***:

Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря Петя П. Антова като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20254430202217 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. I от ЗАНН

С наказателно постановление №192 от 24.10.2025г. *** на Регионална Дирекция по горите - гр. Ловеч е наложил на основание чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.96 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча на М. П. Б., ЕГН ********** от гр. Плевен, ж.к. ***, *** административни наказания глоба в размер на 200 лева /102,26 евро/ и лишаване от право на ловуване за срок от 3 години.

На основание чл.95 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча са отнети в полза на държавата ловна пушка успоредка марка „ИЖ-54”, 12-ти калибър, с фабричен номер Ц 5760, брезентова торбичка с пет броя ловни патрони 12 калибър (бренекета) и пет броя гилзи от ловни патрони 12 калибър. На основание чл. 95, ал. 2, във връзка с чл. 95, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Сузуки Гранд Витара” с peг. № ***.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят М. П. Б., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалните си представители 1

- адв. П. Д. и адв.З. М., които изразяват становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

В писмените бележки процесуалният представител на жалбоподателя Б. адв. П. Д. навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради грешно посочване на мястото на извършване на нарушението. Според адв.Д. в наказателното постановление е посочено, че вмененото на жалбоподателя Б. нарушение е извършено в землището на гр. Славяново, местност „Церова вода", а съгласно съдебнотехническата експертиза на вещото лице *** М. Ч. мястото на намерените 5 броя гилзи се намира в землището на с. Коиловци, местност „Дивелиите“.

Адв. Д. навежда доводи, че съобразно константната съдебна практика подобен порок води до материална незаконосъобразност на акта. Според адв.Д. в Решение № 1229 от 06.10.2021 г. по адм.д. 1330/2021 на Административен съд - Варна се посочва, че „погрешното отразяване на мястото на извършване на административното нарушение в АУАН и в НП обуславя незаконосъобразност на последното, респ. представлява самостоятелно основание за неговата отмяна". Освен това адв.Д. навежда фактически доводи, че цялата обвинителна теза се гради единствено и само върху протИ.речивите и неправдоподобни показания на свидетелите Ф. И. и Т. П., а в административнонаказателния процес, по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, важи стандартът за доказване от наказателния процес. Според адв.Д. принципът, че всяко съмнение се тълкува в полза на обвиняемия, материализиран в чл. 303 от НПК, задължава съда при недоказаност на обвинението да постанови оправдателен акт, а когато са налице две групи доказателства, които взаимно се опровергават, съмнението следва да се интерпретира в полза на жалбоподателя. Според процесуалния представител на жалбоподателя потвърждаването на наказателното постановление не може да почива на предположения, което е в разрез и с практиката на Върховния касационен съд (Решение № 123 от 10.12.2020 г. по дело 339/2020 на ВКС). В заключение адв.Д. е направил искане до съда да постановите решение, с което да отмени Наказателно постановление № 192 от 24.10.2025 г., издадено от *** на РДГ - Ловеч, като незаконосъобразно и необосновано. Освен това претендира присъждане на направените по делото разноски в общ размер на 709 (седемстотин и девет) евро, представляващи 409 евро платен адвокатски хонорар и 300 евро платено възнаграждение за вещо лице, съгласно представения в открито съдебно заседание списък за разноски.

В писмените бележки процесуалният представител на жалбоподателя Б. адв. З. М. навежда доводи, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите Ф. И. и Т. П. относно заявеното от тях, че са наблюдавали извършван незаконен лов от мястото, на което те твърдят, че са били и там са чули изстрели. Според адв.М. при разпитите свидетелите съобщават, че са наблюдавали случващото се от разстояние от 500 до 800 м, а съгласно 2 заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза на 1830 метра от най-близката точка, посочена като такава от актосъставителя. Адв.М. е категоричен, че от такова разстояние е невъзможно да видят превозни средства, още повече, че едното от тях е сИ., а другото тъмно, а видно от снимките, направени от горските служители при огледа, полето е било изорано и черно към момента, за който се съобщава. Според адв.М. събитията, за които говорят свидетелите И. и П., са се развили „по здрач". Т.е. това е още един фактор, който наред с огромното разстояние, пресечения терен и наличието на буйна растителност, не дава фактическа възможност на тези две лица да възприемат каквото и да било от соченото от тях. Адв. М. навежда фактически доводи, че и при незалязло слънце не може да се извърши наблюдение, тъй като сочените от свидетелите места на извършване на нарушението, се намират в западна посока от мястото на наблюдение. Според адв.М. между мястото на наблюдение и местата с посочени координата от горските служители се намират два центъра за отглеждане на птици на затворения „Птицекомбинат Славяново" , същите се състоят от десетки сгради, част от които се и ползват от различни хора и фирми, също така в посоката за която се твърди че се извършва наблюдението има хижа на БТС и язовир, което също е обективна пречка за наблюдението на свидетелите.Според процесуалния представител на жалбоподателя показанията на свидетелите Ф. И. и Т. П. не следва да се кредитират и поради протИ.речията между самите тях, като например относно времето на започване на техния планиран обход единият твърди, че са тръгнали от Славяново в 18,30 часа, а другият в 16,00 часа. Според адв.М. не следва да се кредитират и показанията на актосъставителя П. и на присъствалия на извършения оглед горски служител В., според които Ф. И. и Т. П. са им обяснили точно къде се намира мястото на нарушението и те сами, само двамата са отишли там и са извършили оглед и са констатирали следи, гилзи и пр. В последващите, допълнителни разпити пред съда, обаче се твърди от същите тези държавни служители, че всъщност не са били сами, а с лицето Л.

И., с чието куче са възнамерявали да издирват убит дивеч. Според адв.М. в констативния протокол, съставен от Е. П. с участието на А. В., с който е обективиран извършен оглед на място, започнал в 14,00 часа на 05.04.25г., се сочи, че мястото, на което се прави оглед, е същото, посочено от свидетеля Ф.

И., като входа на съдебното следствие е установено, че огледът не е направен в землището на гр. Славяново, а в това на с. Коиловци, което е съществено протИ.речие нарушаващо правото на защита. Според адв.М. с искане на *** на РДГ Ловеч, по преписката е изготвена съдебно-балистична експертиза, в констативната част на която вещото лице е записало че : „пушката на Г-н Б. е с повреден заключващ механизъм, който не може да заключи цевите към затворната глава, тъй като лостовия механизъм не достига до крайно положение“. Според процесуалния представител на жалбоподателя от горното следва, че към момента на изземване на пушката на М. Б., тя не е можела да стреля поради наличие на повреда, като не става дума за механична намеса счупване или отстраняване на елемент, който да възпрепятства функционирането на оръжието, а за проблем, който е възникнал преди това и 3 за отстраняването на който следва да се извършат действия по разглобяване, почистване, смазване и раздвижване. Адв.М. е категоричен, че пушката не е била годна да произведе изстрел и М. Б. не е бил в състояние да извърши такъв ремонт в полето, а ако беше извършил такъв ремонт, тя щеше да се затваря и стреля към момента на експертизата. Поради изрложените съображения адв.М. е направил искане да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна *** на Регионална Дирекция по горите - гр.Ловеч се представлява от юрк.Ц.Й., който изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано. В писмената защита *** на Регионална Дирекция по горите - гр.Ловеч навежда доводи, че НП № 192/24.10.2025г. е напълно законосъобразно и правилно, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Според *** на РДГ - Ловеч от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказа нарушението, неговият извършител и вината му. Изразява становище, че АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Според *** на РДГ - Ловеч от събраните по делото писмени и гласни показания по един безспорен и категоричен начин се установява, че осъщественото на дата 04.04.2025г. (петък), към 19:00 часа в землището на гр.

Славяново, община Плевен, в местност „Церова вода” до язовир „Славяново”, на място с географски координати — *** - северна ширина и *** - източна дължина от М. П. Б. изпълнително деяние, а именно преследване на стадо диви свине, с използване на забранено за лов средство, посочено в чл. 65, т. 10 от Закона за лова и опазване на дивеча, осъществено чрез преследване с автомобил марка „Сузуки Гранд Витара” с регистрационен № *** (сив цвят), при което от към посока автомобила са чути изстрели, без за целта да има писмено разрешително за лов, е въздигнато от Закона за лова и опазване на дивеча в административно нарушение, посочено в чл. 84, ал. 2, предложение трето от Закона за лова и опазването на дивеча, във връзка с чл. 84, ал. 1, предложение второ от същия закон, във връзка с чл. 43, ал. 2, предложение трето от същия закон, във връзка с чл. 65, т. 10 от Закона за лова и опазването на дивеча, във връзка с чл. 57, ал. 1 от същия закон. Навежда правни доводи, че с разпоредбата на чл. 43, ал. 2, предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча, законодателят е презумирал на ловуване всяко преследване на дивеч, без това да е обвързано непременно с евентуално последващо нараняване на същия. Нараняването е посочено като отделно нарушение на същия закон. Законодателят не е посочил това преследване по какъв начин и с какви средства трябва да бъде извършено за да бъде осъществен състава на това нарушение. Изпълнителното деяние може да бъде осъществено с целенасочено явно изразено преследване на дивеч, реализирано чрез активно агресивно движение, в посока небудещо съмнение за преследваната цел, насочено към близко отстоящ дивеч, обитаващ свободно в природата, с цел осъществяване на ловни намерения. Преследването може да бъде осъществено както пеш, така и чрез предвижване осъществено с 4 помощта на различни технически средства и способи, като моторни превозни средства, жИ.тински впрягове, плавателни и въздухоплавателни средства.

Предвид естеството на изпълнителното деяние „преследване на дивеч”, законодателят не е поставил изискване дееца непременно да носи и използва оръжие. В тази връзка изпълнителното деяние може да бъде осъществено по всички посочени по горе начини, без дори да е необходимо дееца да носи и използва оръжие. Според въззиваемата страна откритите на следващия ден на същото място, където са видени двата джипа да преследват дивеч - диви свине, пресни следи оставени от копита на същите по вид жИ.тни, следи от автомобилни гуми на джипове, оставени на същото място, червени петна, с цвят наподобяващ кръв и намерени там гилзи от ловни патрони, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и неразривна връзка и обослувеност, сочат на единствения извод, че там е извършено преследване с автомобили на дивеч, стрелба с ловна гладкоцевна пушка 12 калибър, като и на извода за причинено нараняване на този дивеч. Навежда фактически доводи, че при определяне на наказанието са взети предвид следните обстоятелства- смекчаващи вината обстоятелства като липсата на други нарушения по Закона за лова и опазване на дивеча. Установено е и наличието на отегчаващи вината обстоятелства нарушението е извършено от правоспособен ловец, изучавал дивечознание и ловно законодателство, и положил успешно изпити въз основа, на които е придобил право на лов и съответно му е издаден билет за лов. Същият е ловец с над 24 години ловен стаж. Така също, след отделно изкаран курс и успешно положен изпит, притежава удостоверение № 82568/08.04.2019г. за подборен отстрел на Сърна и Дива свиня, категория ловци, към които изискванията са още повече завишени. Според *** на РДГ – Ловеч деянието не разкрива пониска степен на обществена опасност в сравнение с подобни типични случаи на нарушения от същия вид, обусловено от специфичния вид на обекта на посегателство, свързан със завишените изисквания за опазване на дивечовото богатство представляващо общонационална ценност, неразделна част от фауната на страната, като в тази връзка разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не е приложима. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.