Решение № 37 от 06.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Пловдив, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20235000500034 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р. Р. Х. чрез процесуалния му представител адвокат М. О. против решение № 313/29.11.2022 г., постановено по гр.д. № 202/2022 г. по описа на Смолянския окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго решение, с което да признае за установено, че Р. Р. Х. не дължи на „Е. м.“ ЕООД – София в качеството му на частен правоприемник на „Т. ф-. с.“ ЕАД – София сумата 72 802,20 лв., представляваща посочен в споразумение от 26.10.2009 г. консолидиран размер на задълженията по договор от 11.07.2006 г. и договор от 11.07.2006 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2010 г. до окончателното й плащане, както и сумата 4 064,83 лв., представляваща мораторна лихва върху всяка отделна месечна погасителна вноска от общия размер на задължението от 72 802,20 лв., изчислена за периода от уговорения в споразумение от 26.10.2009 г. падеж /15-то число на съответния месец/ до 27.06.2010 г., и сумата 3 643,00 1 лв. съдебни разноски, за които суми бил издаден изпълнителен лист от 07.05.2012 г. по гр.д. № 7594/2010 г. по описа на Софийски градски съд и за чието събиране било образувано изпълнително дело № 1458/2019 г. по описа на ЧСИ С. Л., рег. № *** и с район на действие района на Окръжен съд София, като погасени по давност, ведно със законните последици.

Претендира възнаграждение за процесуалния си представител по реда на чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Въззиваемият „Е. м.“ ЕООД – София чрез процесуалния му представител адвокат Н. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Р. Р. Х. чрез процесуалния му представител адвокат М. О. против „Е. м.“ ЕООД – София обективно съединени искове по чл. 439 от ГПК. Ищецът твърди, че на 07.05.2012 г. по гр.д. № 7594/2010 г. на Софийски градски съд против него и в полза на „Т. ф. с.“ ЕАД – София бил издаден изпълнителен лист за 72 802,20 лв., която сума представлява посочен в споразумение от 26.10.2009 г. консолидиран размер на задължения по договор от 11.07.2006 г. и договор от 11.07.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2010 г. до окончателното плащане, 4 064,83 лв. мораторна лихва върху всяка отделна месечна погасителна вноска от общия размер на задължението от 72 802,20 лв., изчислена за периода от уговорения в споразумението от 26.10.2009 г. падеж /15-то число на съответния месец/ до 27.06.2010 г., и 3 643 лв. съдебни разноски. В исковата молба се твърди също, че по молба на взискателя и въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.д. № 1458/2019 г. на ЧСИ С. Л. с рег. № *** и с район на действие района на Окръжен съд – София, по което му била връчена покана за доброволно изпълнение на 21.10.2019 г., със запорно съобщение от същата дата до „Б. Д.“ АД бил наложен запор на банковата му сметка, а със съобщение от 20.05.2020 2 г. ищецът уведомен, че с постановление от 10.02.2020 г. като взискател в изпълнителното производство бил конституиран „Е. м.“ ЕООД – София в качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател „Т. ф. с.“ ЕАД. Доколкото решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, е влязло в сила на 17.04.2012 г., от този момент е започнала да тече погасителна давност за вземанията по него, тя е петгодишна и е изтекла на 17.04.2017 г., която дата предшества образуването на изп.д. № 1458/2019 г. на ЧСИ С. Л., поради което ищецът счита, че не дължи сумите по изпълнителния лист, за събирането на които е образувано изп.д. № 1458/2019 г. на ЧСИ С. Л. поради погасяване на задълженията му по давност, като моли съда да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните, че Р. Р. Х. не дължи на „Е. м.“ ЕООД – София в качеството му на частен правоприемник на „Т. ф-. с.“ ЕАД – София 72 802,20 лв. по споразумение от 26.10.2009 г., представляващи консолидиран размер на задължения по договор от 11.07.2006 г. и договор от 11.07.2006 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2010 г. до окончателното й изплащане, 4 064,83 лв., представляващи мораторна лихва върху всяка отделна месечна погасителна вноска от общия размер на задължението от 72 802,20 лв., изчислена за периода от уговорения в споразумение от 26.10.2009 г. падеж /15-то число на съответния месец/ до 27.06.2010 г., и 3 643,00 лв. съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.05.2012 г. по гр.д. № 7594/2010 г. по описа на Софийски градски съд и за чието събиране е образувано изп.д. № 1458/2019 г. по описа на ЧСИ С. Л. с рег. № *** и с район на действие района на Окръжен съд - София като погасени по давност. Претендира разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния му представител адвокат О..

Ответникът „Е. м.“ ЕООД – София чрез процесуалния му представител адвокат Н. К. оспорва исковете по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Счита, че задълженията не са погасени по давност, тъй като въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.д. № 6235/2012 г. на ЧСИ Н.М. с район на действие района на Софийски градски съд, впоследствие прекратено поради перемпция, като по него давността била прекъсвана няколко пъти с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и извършването на всяко изпълнително действие, като моли съда да 3 съобрази давностния срок и със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Р. Р. Х. против „Е. м.“ ЕООД – София искове.

Това решение е обжалвано от ищеца изцяло, като то е предмет на въззивното производство в пълен обем.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

По делото е безспорно, че по гр.д. № 7594/2010 г. по описа на Софийски градски съд е бил издаден изпълнителен лист от 07.05.2012 г., с който Р. Р. Х. е осъден да заплати на „Т. ф. с.“ ЕАД – София 72 802,20 лв., представляващи посочен в споразумение от 26.10.2009 г. консолидиран размер на задължения по договор от 11.07.2006 г. и договор от 11.07.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2010 г. до окончателното й изплащане, 4 064,83 лв. мораторна лихва върху всяка отделна месечна погасителна вноска от общия размер на задължението от 72 802,20 лв., изчислена за периода от уговорения в споразумението от 26.10.2009 г. падеж /15-то число на съответния месец/ до 27.06.2010 г., и 3 643 лв. съдебни разноски.

Въз основа на издадения изпълнителен лист и с молба от 18.05.2012 г. на „Т. ф-. с.“ ЕООД – София е образувано изп.д. № 2012***0406235 по описа на частен съдебен изпълнител Н.М. с рег. № *** и с район на действие района на Софийски градски съд, по което е изпратена покана за доброволно изпълнение на 28.05.2012 г., невръчена на длъжника, като на същата дата е наложен запор и са изпратени запорни съобщения до всички търговски банки в страната.

4

На 20.10.2014 г. взискателят е поискал да бъде извършен опис и наложен запор върху движими вещи – персонални компютри, битова и бяла техника, находящи се на постоянния адрес на длъжника, като с разпореждане на съдебния изпълнител опис е насрочен на 28.11.2014 г., впоследствие пренасрочен за 29.05.2015 г., на 26.06.2017 г. и на 14.02.2018 г.

На 27.01.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Р. Х. в „М.“ ЕООД – София.

С постановление от 12.03.2019 г. е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и са вдигнати наложените обезпечителни мерки, като постановлението не е било обжалвано.

Въз основа на същия изпълнителен лист и молба от 16.05.2019 г. от „Т. ф. с.“ АД – София е образувано изп.д. № 2019***0401856 по описа на ЧСИ Н.М., прехвърлено по искане на взискателя и преобразувано под № 20199270401458 по описа на ЧСИ С. Л. с рег. № *** и с район на действие района на Окръжен съд - София, като с разпореждане на съдебния изпълнител от 01.10.2019 г. е наложен запор върху откритите банкови сметки и пенсия на длъжника.

С постановление от 10.02.2020 г. на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК и след сключен договор за цесия като взискател в изпълнителното производство е конституирано „Е. м.“ ЕООД – София в качеството му на частен правоприемник на „Т. ф-. с.“ АД - София.

Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори изпълнението, предявявайки иск, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Законодателят приема, че това е моментът, в който страните имат обективната възможност да ангажират доказателства за релевантните по правния спор факти, въз основа на които да им бъдат признати, респ. отречени на противната страна, права, като в исковия процес това е датата на приключване на съдебното дирене във въззивното производство, а в заповедното това е моментът на изтичане на срока за възражение по чл. 414 от ГПК, до който длъжникът може да се противопостави на издаване на заповедта, а след това да оспорва изпълнението само въз основа на 5 новонастъпили факти.

По отношение на това откога започва да тече погасителната давност:

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

В правната теория и съдебната практика се приема, че изискуемостта настъпва тогава, когато кредиторът може да иска от длъжника изпълнение на задължението си, като при липса на доброволно такова той има възможност да прибегне към държавна принуда, а за начален момент на изискуемостта се приема настъпване на падежа на задължението.

Следователно изискуемостта на задълженията за заплащане на сумите по споразумение от 26.10.2009 г. е настъпила в момента на падежа на срочните задължения, макар по делото да няма данни кога са били те, откогато е започнала да тече погасителната давност за вземанията, като след влизане в сила на решението по гр.д. № 7594/2010 г. /за което страните не спорят, че е на 17.04.2012 г./ е започнала да тече нова петгодишна давност /чл.

117, ал. 2 от ЗЗД/.

Според т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /което е задължително за органите на съдебната власт – чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК /отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.