Решение № 747 от 08.10.2021, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Русе, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20214520100217 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Тексим Банк“ АД срещу АЛБ. Х. АБД., в която се твърди, че в полза на ищцовата банка била издадена заповед от 11.08.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №***/2020г. за сумите: 236,54 лв. просрочена главница, 24,92 лв. договорна лихва за периода от 06.12.2012г. до 06.12.2019г.; 13,01лв. лихва за забава за периода от 06.12.2019г. до 06.08.2020г.; законна лихва върху главницата, начислена от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането; 25,00 лв. комисиона за ангажимент, начислена на основание чл.

7, ал. 1, буква „б“ от Договора; 25,00лв. държавна такса и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът по заповедното производство дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта била връчена на длъжника А. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

1

Ищецът твърди, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от сключен между страните на 06.12.2012г. Договор за потребителски кредит – овърдрафт, по силата на който на ответницата е отпуснат кредит в размер на 500лв., при договорна лихва в размер на 28,8%.

Твърди се, че крайната падежна дата по кредита е 06.12.2019г., като длъжникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на всички дължими суми по договора. Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на АЛБ. Х. АБД. задължението й към „Тексим Банк“ АД за сумите по издадената заповед за изпълнение.

Претендират се и направените в двете производства разноски.

В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответницата изразява становище за допустимост на предявеният иск и вероятна негова основателност. С оглед процесуалното си качество не сочи доказателства по делото.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Представените по делото и неоспорени писмени доказателства установяват, че на 06.12.2012г. между „Тексим Банк“ АД и А.Х. Али е сключен договор за потребителски кредит – овърдрафт, по силата на който й е предоставен кредит – овърдрафт в размер на 500лв. Срокът на кредита е уговорен до 06.12.2013г., като същият е можело да се продължи автоматично за нови 12 месеца, в случай че банката не е взела решение за прекратяването му. В договора е уговорено върху усвоените суми да се начислява договорна лихва с годишен лихвен процент равен на БЛП за кредити на физически лица на банката плюс надбавка от 5%. В чл. 7, ал.1 е уговорено ежемесечно начисляване на комисион (такса) за ангажимент в размер на 1% върху разрешения кредитен лимит. Няма данни по делото между страните да са подписвани анекси и да е извършвана промяна в първоначално уговорените условия по договора за кредит. Договорът е прекратен от кредитора поради неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя на 06.12.2019г.

Според заключението на изготвената по делото икономическа 2 експертиза, през периода 06.12.2012г. до 06.12.2019г. ответницата е усвоила средства по договора в размер на 900лв. чрез 4 броя трансакции в касите на „Изипей“ АД. С извършените от нея плащания са погасени задължения за главница в размер на 663,46лв., а дължимата и неплатена сума за главница е в размер на 236,54лв.(колкото е и претендирана от ищеца). вещото лице е посочило, че начислената сума по кредита за периода 06.12.2012г. до 06.12.2019г. е 262,70лв., като с извършените от ответницата плащания е погасена сумата от 255,28лв., а непогасеното задължение за договорна лихва за процесния период - възлиза на 7,42лв. (претендирани са от ищеца 24,92лв).

Дължимата и неплатена според заключението такса по договора - ежемесечен комисион за ангажимент по чл. 7, ал.1 б. „б“ е в размер на 15лв.(претендирани са от ищеца 25лв.). Вещото лице е посочило, че разликата от 10лв. представлява такса за администриране на просрочени задължения по чл. 7, ал.1 б.“г“ от договора. Обезщетението за забава върху дължимата главница за периода от 06.12.2019г. до 06.08.2020г. възлиза на 16.10лв. (претендирани са 13,01лв.)

По депозирано заявление от ищцовото дружество, с което са претендирани дължимите по процесния договор суми, е образувано ч.гр.д.

№***/2020г. по описа на РС – Русе, по което срещу ответницата са издадени заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК №***/11.08.2020г. и изпълнителен лист от 12.08.2020г. за сумите : 236,54 лв. просрочена главница, 24,92 лв. договорна лихва за периода от 06.12.2012г. до 06.12.2019г.; 13,01лв. лихва за забава за периода от 06.12.2019г. до 06.08.2020г.; законна лихва върху главницата, начислена от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането; 25,00 лв. комисиона за ангажимент, начислена на основание чл. 7, ал. 1, буква „б“ от Договора;

25,00лв. държавна такса и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което на кредитора е дадено указание да предяви иск за установяване на вземането си.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по 3 издадените в негова полза заповеди за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл.

415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Съобразявайки заключението на изготвената по делото икономическа експертиза, неоспорено от страните, следва предявеният установителен иск да бъде уважен като основателен изцяло в частта за претендираните главница и законна лихва, а в частта за договорна лихва и такса по чл. 7, ал.1 б. „б“ от договора частично уважен за сумите съответно 7,42лв. и 15лв. и отхвърлени за разликата от 24,92лв. за договорна лихва и 10лв. за таксата.

При този изход на спора в тежест на ответницата следва да се възложат направените от ищеца разноски за настоящото производство пропорционално на уважената част от исковите претенции. За исковото производство от направените разноски в общ размер на 750лв. (200лв. д.т., 200лв. вещо лице, 200лв. за особен представител и 150лв. юрисконсултско възнаграждение) следва да се присъдят 681,13лв. За заповедното производство от 75лв. разноски следва да се присъдят 68,11лв.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АЛБ. Х. АБД. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, ***********, дължи на „Тексим Банк” АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ №117, сумите: 236,54 лв. просрочена главница по договор за потребителски кредит от 06.12.2012, 7,42лв. договорна лихва за периода от 01.10.2019г. до 06.12.2019г.; 13,01лв. лихва за забава за периода от 06.12.2019г. до 06.08.2020г.; законна лихва върху главницата, начислена от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането; 15,00лв. комисион за ангажимент, начислен на основание чл. 7, ал. 1, буква „б“ от Договора, за които суми е издадена Заповед №***/11.08.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№***/2020г. описа на РС - Русе.

4

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Тексим Банк” АД с ЕИК*** срещу АЛБ. Х. АБД. ЕГН********** установителни искове за сумите над 7,42лв. до 24,92лв. за договорна лихва и над 15.00лв. до 25лв. комисион за ангажимент, начислен на основание чл. 7, ал. 1, буква „б“ от Договора.

ОСЪЖДА АЛБ. Х. АБД. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, **********, да заплати на „Тексим Банк” АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, *** сумата от 681,13лв. разноски за настоящото производство и сумата от 68,11лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС – Русе.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5