Решение № 1665 от 10.04.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1975/2023
- Вид
- Решение № 1665
- Подписан
- 10.04.2023
- В сила
- 07.12.2023
- Състав
- ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 355 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 355, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5, ал.4, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 6 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1665 гр. *******, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20231110201975 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
553296-F569188/ 04.01.2021 г. издадено от Директор Офис „*********“ в *****, упълномощен със заповед на ******** под № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., с което на основание чл.53 от ЗАНН, са наложени 3 (три) административни наказания „имуществени санкции“ в размер от по 500.00 лева всяко на дружеството „*********“ ООД, ЕИК: ********* за 3 (три) отделни административни нарушения на основание чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от КСО вр. чл. 355, ал.1 КСО.
В депозираната жалба се инвокират подробни съображения против постановения санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевира се, че липсват извършени административни нарушения. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от надлежен процесуален представител, който излага допълнителни аргументи в подкрепа на основателността на депозираната жалба.
Претендират се разноски
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се разноски.
1
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):
Дружеството „*********“ ООД, ЕИК: ********* е работодател и осигурител съгласно чл.5 от КСО. Същото не е било подало в ***** ******* в срок до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят, за наетия по трудов договор служител Ж.Х.Г. за месец 01.2020 г. в срок до 25.02.2020 г., за месец 02.2020 г. в срок до 25.03.2020 г. и за месец 03.2020 г. в срок до 27.04.2020г. три броя писмени декларации образец № 1 по чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица. Подадените от дружеството декларации били със закъснения съответно за месец 01.2020 г. – от 151 дни, за месец 02.2020г. – от 121 дни и за месец 03.2020 г. – от 95 дни.
Въз основа АУАН № F 569188/10.09.2020 г. е съставено и НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 553296- F569188/
04.01.2021 г. издадено от Директор Офис „*********“ в *****, упълномощен със заповед на ******** под № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., с което на основание чл.53 от ЗАНН, са наложени
3 (три) административни наказания
„имуществени санкции“ в размер от по 500.00 лева всяко на дружеството „*********“ ООД, ЕИК: ********* за 3 (три) отделни административни нарушения на основание чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от КСО вр. чл. 355, ал.1 КСО.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на свидетеля актосъставител В. Д. Д., инспектор по приходите в **** и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка. Предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – 2
“per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани ****ример на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатирани т е нарушения са изчерпателно описани в акта за установяване на административн ите нарушение, по идентичен начин – описани и в наказателното постановление, подведен и са правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани.
Административнонаказателното производство е образувано в срока п о чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените в отговорност на жалбоподателя нарушени я са индивидуализирани в степен, позволяващи му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушените материалноправни норми са посочени правилно. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно 3 постановление.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО , всеки осигурител следва периодично да представя в **** данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Според чл. 5, ал. 6 от КСО , министърът на финансите издава наредба, с която се регламентира съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4.
Въз основа на законовата делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Според чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от същата наредба , осигурителите са задължени да подават пред **** декларации по образец, сред които и образец № 1, за всеки календарен месец до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
Според изискването на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата, декларация образец № 6 се подава едновременно с подаването на декларация образец № 1.
Съгласно чл. 8, ал. 7 от Наредбата, декларациите се подават с протокол в два екземпляра, единият от които остава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Визираната в атакуваното наказателно постановление административнонаказателна разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО санкционира с имуществена санкция в размер от 500.00 лева до 5 000.00 лева юридическо лице, което наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4.
В случая, дружеството жалбоподател не е подало в ***** ******* в срок до 25-то число на месеца следващ месеца за който се отнасят, за наетия по трудов договор служител Ж.Х.Г. за месец 01.2020 г. в срок до 25.02.2020 г., за месец 02.2020 г. в срок до 25.03.2020 г. и за месец 03.2020 г. в срок до 27.04.2020г. три броя писмени декларации образец № 1 по чл.4, ал.1, т.1, б.
„а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица. Подадените от „*********“ ООД декларации били със закъснения съответно за месец 01.2020 г. – от 151 дни, за месец 02.2020г. – от 121 дни и за месец 03.2020 г. – от 95 дни.
Посочените декларации не са били подадени в законоустановените срокове. За дружеството е било ****ълно възможно да стори това, ако бе било положило нужната грижа. Жалбоподателят е нарушил от обективна страна задълженията си за подаването в срок за посочените месеци от 2020г.
4 три броя декларации образец № 1 по смисъла на чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от КСО вр. чл. 355, ал.1 КСО. Липсата на вредни последици е без значение, тъй като деянията по визирания административно-наказателен състав са на просто извършване. Санкционната норма на чл. 355 КСО предвижда при нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал.
4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането за юридическите лица имуществена санкция от 500.00 до 5000.00 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Всяко от трите деяния са съставомерни от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическа, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Нарушенията от този тип са от категорията на формалните. Същите се извършват чрез бездействие от страна на работодателя по изпълнение на законовото му задължение да подава данни за осигурителния доход на лицата, които е наел на работа, в законоустановения за това срок. В случая е безспорно доказано, че дружеството не е изпълнило задължението си да декларира процесните данни в срока по закон за релевантните месеци.
Разпечатката съдържа 42 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7123027f-bf12-49cf-a2d7-444e86947984