Решение № 5248 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5248 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100112743 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Л. Л. срещу „Т.Б.“ ЕАД, с която са предявени отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сумата от 250000 лв., ведно със законната лихва от 17.06.2016г. до окончателното плащане, за която е образувано изп.д. № 20238410403099 по описа на ЧСИ Н.М. въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2016г., издаден по ч.гр.д. № 33028/2016г. по описа на СРС, 75 състав, съединен при условията на евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14077 лв.

– събрани суми от ищеца в хода на изпълнителното производство и преведени на ответника при отпаднало основание поради погасяване на вземането по давност и с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1413 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, съставляващи събрани от него в хода на изпълнителното производство пропорционални такси по т.26 от ТТРЧСИ, ведно със законната лихва върху главниците от депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Твърденията са за издадена на 27.06.2016г. в полза на ответника „Т.Б.“ ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, на основание чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците „МЛЛ Т." ЕООД и М. Л. Л. да заплатят солидарно на „Т.Б.“ ЕАД сумата от 250000 лв., ведно със законна лихва от 17.06.2016г. до изплащане на вземането и за издаден въз основа на заповедта изпълнителен лист от 28.06.2016г. за съответната сума.

По издадения изпълнителен лист с молба от „Т.Б.“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20168590400103 по описа на ЧСИ С.С.. По същото са предприети изпълнителни действия като последното е от дата 11.07.2018г. С Постановление от 30.03.2022г.

1 изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.5 и т.8 от ГПК - посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество и взискателя не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Със съобщение с изх. № 054462/04.10.2023г. на ищеца по настоящото дело М. Л. е съобщено, че е образувано изпълнително дело № 20238410403099 по описа на ЧСИ Н.М. за принудително изпълнение по същия изпълнителен лист от 28.06.2016г. за същата сума 250000 лв. главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 17.06.2016г.

Ищецът твърди, че видно от отбелязване на гърба на изпълнителния лист от 28.06.2016г. последното изпълнително действие, извършено по изп. дело № 20168590400103 по описа на ЧСИ С.С., е от дата 11.07.2018г. Заведеното изпълнително дело при ЧСИ Н.М. с № 20238410403099 е от дата 25.09.2023г. Предвид изложеното по-горе, новата петгодишна давност е започнала да тече от дата 11.07.2018г. и е изтекла на 11.07.2023г. Новото изпълнително дело по същия изпълнителен лист от 28.06.2016г. е образувано след изтичането на петгодишния давностен срок, предвиден в чл.110 ЗЗД, вр. чл. 117 ЗЗД. Това обстоятелство е настъпило след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По изложените съображения ищецът счита, че вземането на „Т.Б.“ ЕАД по изпълнителен лист от 28.06.2016г. срещу М. Л. е погасено по давност, поради което същото не подлежи на принудително изпълнение и не се дължи.

В исковата молба се твърди, че в хода на изпълнително дело № 20238410403099 по описа на ЧСИ Н.М. е наложен запор на банкови сметки на ищеца (длъжник по изпълнителното дело) с изх. № 054461/04.10.2023г. и от негови сметки са изтеглени и преведени по сметка на ЧСИ М. сума в размер на 15490 лв. на 06.10.2023г. От тази сума на ответника по настоящото дело „Т.Б." АД е платена сума в размер на 14077 лева, а сума в размер на 1413 лева, представляваща такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, е платена на ЧСИ Н.М.. Сумата от 15490 лв. неоснователно е събрана по реализиран запор от сметките на ищеца, тъй като още при завеждането на делото вземането на кредитора „Т.Б.“ ЕАД е било погасено по давност.

Сумата от 14077 лв., платена на взискателя, се явява платена без основание и съгласно чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД същата подлежи на връщане от ответника „Т.Б.“ ЕАД. Алтернативно, същата сума е дължима на основание чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗДпоради отпаднало основание.

Според ищеца сумата в размер на 1413 лв. представлява имуществена вреда, съставляваща събрани от него в хода на изпълнителното производство пропорционални такси по т.26, поради което, на основание чл.49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за вредите, настъпили вследствие на заведеното неправомерно изпълнително дело. В конкретния случай молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от оправомощено от ответника лице. Изпълнителното дело е било образувано за принудително събиране на сума, за която правото на принудително събиране е било погасено по давност. В резултат от противоправните действия на съответните служители на ответника, е образувано изпълнително дело и върху банковата сметка на ищеца, открита в „ОББ“ АД, е бил наложен запор. Посочените суми са излезли от патримониума на ищеца в резултат от неправомерните действия на служители на ответника и представляват имуществени вреди за ищеца.

С оглед гореизложеното, ищецът моли съда да признае по отношение на ответника „Т.Б.“ ЕАД, че вземането му срещу ищеца М. Л. Л. от 250000 лв., ведно със законна лихва от 17.06.2016г., за която е издаден изпълнителен лист от 28.06.2016г. по ч.гр.д. № 33028/2016г. по описа на СРС, 75 състав не подлежи на принудително изпълнение и същото не се дължи, а платените по изпълнителното дело суми след завеждането на изпълнителното дело се 2 явяват платени на отпаднало основание, поради, което същите подлежат на връщане.

Претендира присъждането на разноски за производството.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът „Т.Б.“ ЕАД изразява становище за неоснователност на исковете.

Ответникът не оспорва, че на 28.06.2016 г. по ч.гр.д. № 33028/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 75 състав, е издадена в полза на „Т.Б.” ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците „МЛЛ Т.“ ЕООД и М. Л. Л. да заплатят солидарно на „Т.Б.“ ЕАД, сумата от 250000 лв., ведно със законна лихва от 17.06.2016 г. до изплащане на вземането, както и че на 28.06.2016 г. съда е издал и изпълнителен лист за същите суми, въз основа на който по молба на „Т.Б.” ЕАД е образувано изпълнително дело № 20168590400103 по описа на ЧСИ С.С., което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.5 и т.8 от ГПК с Постановление от 30.03.2022 г.

Не се оспорва също така, че по молба на „Т.Б.“ ЕАД въз основа на изпълнителния лист, издаден на 28.06.2016 г. по ч.гр.д. № 33028/2016 г. по описа на СРС, 75 състав е образувано ново изпълнително дело № 20238410403099 по описа на ЧСИ Н.М. срещу М. Л.

Л. и „МЛЛ Т.“ ЕООД за принудително изпълнение на присъдените суми.

Ответникът счита за неправилни и неoснователни, обаче, твърденията в исковата молба, че момента от който е започнала да тече новата петгодишна погасителна давност, непрекъсната до момента на подаване на молбата за образуване на новото изпълнително дело, въз основа на същия изпълнителен лист, е именно датата, посочената на гърба на изпълнителния лист - 11.07.2018 г., доколкото перемпцията и давността са два различни института. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.

Ответникът счита, че момента, от който е започнала да тече новата пет-годишна погасителна давност не е 11.07.2018 г., а с оглед наложения запор върху банковите сметки на длъжника М. Л., открити в Райфайзен Банк България ЕАД и И. АД, новата 5-годишна погасителна давност е започнала да тече от 09.10.2018 г. и не е изтекла, а е прекъсната с предприемане на нови принудителни изпълнителни действия на 20.09.2023 г., на която дата е образувано изпълнително дело срещу длъжниците М. Л. и „МЛЛ Т.“ ЕООД въз основа на изпълнителния лист от 28.06.2016 г. С депозираната от Техномаркет молба за образуване на изпълнително дело са поискани и конкретни изпълнителни действия.

На следващо място, дори и да се приеме, че последното изпълнително действие по изп. дело № 20168590400103 по описа на ЧСИ С.С., е извършено на 11.07.2018 г. и от тази дата е започнала да тече новата погасителна давност за правото на принудително изпълнение, то същата не е изтекла на 11.07.2023 г., доколкото е спряла да тече за времето от 13.03.2020 г. до 30.05.2020 г. съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и не е изтекла дори към момента на образуване на новото 3 изпълнително дело пред ЧСИ Н.М..

С оглед изложеното ответникът счита, че предявения иск по чл. 439 ГПК подлежи на отхвърляне. Неоснователността и недоказаността на иска с правно основание чл. 439 ГПК води до неоснователност и на евентуалните искове с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД и чл.

49 ЗЗД, поради което и те подлежат на отхвърляне.

Предвид изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноските за производството.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, поради новонастъпили факти. За да бъде уважен предявеният иск трябва да е установен следният фактически състав: 1. да съществува изпълнително основание и да е издаден изпълнителен титул срещу ищеца; 2. да е образувано изпълнително дело от кредитора срещу длъжника; 3. да са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземането – в конкретния случай да е изтекла претендираната от страната погасителна давност. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.

Ищецът е предявил отрицателен установителен иск, с който отрича вземането на ответното дружество, като погасено по давност с изтичане на предвидения в закона срок.

Приложима по отношение на установените с влязла в сила заповед вземания е петгодишната давност, по аргумент от разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 подлежат на принудително изпълнение, както съдебните решения, така и заповедите за изпълнение, които имат характер на съдебни изпълнителни основания по смисъла на новия ГПК от 2008 г. На изпълнение по този ред подлежат установените по основание и размер безспорни вземания, каквито са, както вземанията, установени с влязло в сила решение, така и вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение на съдилищата. Така, както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва и вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Тълкуването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага извод, че правилото следва да се прилага, както по отношение на вземания, установени с влязло в сила решение, така и по отношение на вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.