Решение № 69 от 01.04.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Разлог, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20251240200379 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба подадена от „Г.И.Г.Б.“ООД, с ЕИК*, с адрес в *, с управител А.В.А., с/у НП №* от 05.06.2025 на Дир. на Д„ИТ”-Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на дружеството е наложено адм. наказание - „имуществена санкция” от 1`800.00 лева.

В жалбата се посочва, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на дружеството. Сочи се, че неправилно са приложени процесуалния закон и материалния закон при съставяне на АУАН и издаването на НП, като описаната в него фактическа обстановка не отговаря на действителната, а визираното от АНО нарушение не е извършено от санкционираното ЮЛ.

Алтернативно се иска от съда в случай, че бъде установено нарушение на трудовото законодателство да приложи института на чл.28 от ЗАНН, или да вземе предвид смекчаващите вината обстоятелства и да измени наложената санкция, като определи същата в минимален размер.

Жалбоподателят - редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. Й.Б. от АК-Б., който поддържа жалбата и излага подробни съображения. Претендира разноски.

АНО в качеството му на въззиваема страна - Д„ИТ“-Б. - редовно призована съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, изпраща представител - ст. юрк. С., която оспорва жалбата и определя НП като правилно и законосъобразно, пледира същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение.

След преценка на събраните по делото до-ства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.02.2025 г., около 13:15 ч., представители на Д„ИТ“-Б. са извършили проверка на строителен обект - Жил. сгради - къщи за гости 12 бр., Подобект: Жил. сгради - Къщи за гости - Тип „S“ - 6 бр., S1 , S2 , S3 , S4 , S5 и S6, в ПИ с идентификатор ***, м. „К.“ в землището на с.Б., о.Р., изпълняван от „Г.И.Г.Б.“ООД, с адрес: *, управлявано от А.В.А..

При проверка по документи на дружеството е констатирано, че „Г.И.Г.Б.“ООД-Г.Д., в качеството му на „работодател“, е допуснал на 11.02.2025 г. лицето В.С.Ч., с ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Общ работник“, без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма ТД, подписан от двете страни и копие 1 от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Описаното нарушение се потвърждава от попълнената в хода на проверката по раб. места писмена декларация от В.С.Ч., в която същият удостоверява извършване на труд. дейност от него към момента на проверката при определено раб. място, длъжност, раб. време и трудово възнаграждение. В т.4 и т.5 от същата декларация В.Ч. е извършил отбелязване, че не е сключил писмен ТД с дружеството „Г.И.Г.Б.“ООД, и не са му предоставени екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от КТ, като е отразил началната дата, от която е започнал да предоставя работната си сила на дружеството от 11.02.2025 г.

След приключване на проверката по раб. места, търговеца е призован по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в Д„ИТ“-Б. с призовка получена на 11.02.2025 г. от служител на дружеството. Изискана е също част от вътрешно-фирмената документация на дружеството, за извършване на проверка по документи.

По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, дружеството „Г.И.Г.Б.“ООД, е поканено да се яви на 21.03.2025 г. за съставяне на АУАН с Покана с изх. */13.03.2025 г. Поради неявяване на законен или упълномощен представител на търговеца на посочените в поканата дата и час – 21.03.2025 г. от 10:30 часа, служителите на АНО са съставили Протокол за неявяване от 21.03.2025 г.

Констатирайки нарушението на трудовото законодателство гл. инсп. при Д.„ИТ”-Б. - Т.Г.К., в присъствието на Е.С.П., на 21.03.2025 г. съставила АУАН №*/21.03.2025 г., който е връчен на нарушителя по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН.

Въз основа на акта на 05.06.2025 г. Дир. на Д„ИТ“-Б., е издал атакуваното НП №* от 05.06.2025 г., с което на дружеството-жалбоподател за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, и на основание: чл.416, ал.5 от КТ, и във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция от 1`800.00 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени до-ства и от разпита в СЗ на свидетелите: актосъставителя Т.Г.К. и Е.С.П., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени до-ства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите К. и П., доколкото същите са участвали в извършената проверка и пряко са възприели фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. В същото време показанията им са последователни, еднопосочни и напълно кореспондират както пом/у си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Защитната теза която се представя пред съда е, че лицето В.Ч. в конкретния момент на проверката не е извършвал трудова дейност за дружеството. В тази насока са единствено показанията на сВ.Ч., които настоящият съд. състав намира за житейски нелогични, неубедителни и противоречащи на показанията на св. К. и св. П., поради което не ги цени с доверие.

По делото е представен и приет ТД №*/11.02.2025 г. сключен м/у работодателя „Г.И.Г.Б.“ООД и служителя В.С.Ч.. От приложената към него Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, издадена от ТД на НАП, е видно, че същият е регистриран на 13.02.2022 г., в 13:12 ч., близо 48 часа, след часа на проверката по раб. места, която се състояла на 11.02.2025 г. около 13:15 ч.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена с/у санкционен акт по ЗАНН - НП, подлежащ на законов съд. контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съдът счита че адм. нак. производство е проведено съобразно регламентираните в ЗАНН процесуални изисквания, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неотстраними пороци на обжалваното НП или ограничаващи правото на защита на наказаното дружество и предпоставящи отмяна на санкционния акт.

Жалбата е подадена от легитимирано лице и е насочена с/у подлежащ на съд. контрол адм.

2 нак. акт.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от актосъставител по смисъла на чл.416, ал.1 КТ, а атакуваното НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.416, ал.5 КТ.

Съгласно съдържащото се в АУАН и НП словесно описание на нарушението, същото е извършено в стопанисвания от дружеството търг. обект, поради което актосъставителят и НО са разполагали с компетентността да установят нарушението и да санкционират неговия извършител.

Двата акта отговарят на предвидените към съдържанието им изисквания, като е налице съответствие м/у словесното описание на нарушението, правната му квалификация и приложената санкционна норма. Адм. нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от неговия състав.

Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

По същество преценката на АНО, че санкционираното дружество е нарушило забраната на чл.63, ал.2 от КТ, е правилна.

Нормата на чл.63, ал.2 от КТ, предписва задължение за предоставяне на ТД и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. Съдът намира, че правилото за поведение на чл.63, ал.2 от КТ, предвижда че на работника преди започване на работа следва да са представени както ТД, така и уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. Неизпълнението, на което и да е от двете, води до осъществяване от обективна страна на този състав на нарушение. От събраните по делото до-ства е видно, В.Ч. е започнал работа в проверявания обект на 11.02.2025 г.

Предвид наличните по делото до-ства /Декларацията на Ч. и свидетелските показания на К. и П./ настоящият съд. състав намира за доказано твърдението на АНО, че задължението за предоставяне на заверено копие от уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, на служителя е възникнало преди постъпване на работа на лицето. На дата 11.02.2025 г. лицето Ч. е бил заварен в проверявания обект в 13:15 часа, т.е. в раб. време, тъй като последният собственоръчно е отразил в декларацията, че работи с раб. време от 13:00 до 17:00 часа.

Видно от ТД, същият е сключен за работа, която следва да се извършва при непълно раб. време, от 4 часа. От приетата по делото справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, е видно, че в системата на ТД на НАП на 13.02.2025 г. в 13:12 ч. е регистриран ТД сключен м/у работодателя „Г.И.Г.Б.“ООД, и служителя В.Ч., като извършената регистрация е близо 48 часа, след часа на проверката по раб. места.

Следователно безспорно може да се приеме, че работодателят „Г.И.Г.Б.“ООД, е допуснал до работа лицето В.Ч. на длъжност „Общ работник”, без предварително копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което от обективна страна се реализира съставът на нарушението на чл.63, ал.2 от КТ.

Предвид обстоятелството, че е адм. нарушение е извършено от ЮЛ, то въпросът за вината не може да бъде обсъждан, тъй като отговорността на ЮЛ винаги е обективна и безвиновна.

Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ, предвижда налагането на адм. наказание „имуществена санкция” от 1`500.00 до 15`000.00 лева за работодател ЮЛ или ЕТ, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1, или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана адм. нак. отговорност на ЮЛ „Г.И.Г.Б.“ООД, което има качеството на работодател по смисъла на §.1, т.1 от ДР на КТ и е нарушило труд. законодателство - разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, която забранява допускането на работника до престиране на раб. сила и изпълнение на трудови задължения, преди на последния надлежно да бъде връчено заверено от ТД на НАП копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, за регистрация на ТД. Това законово разрешение цели защита на трудовите права на работника и с неспазването му последните са нарушени.

3

Съдът счита, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, се преценява за всеки конкретен случай на адм. нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко адм. нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. В този смисъл следва да бъде отбелязано, че конкретното нарушение не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което се налага извода, че същото не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В случая, съдът счита че няма основания и за прилагането на хипотезата на „маловажен случай” по чл.415в от КТ, защото не са налице предпоставките за нейното прилагане. Тази разпоредба предвижда, че за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с наказание „имуществена санкция” или „глоба” от 100.00 до 300.00 лева. Законодателят в ал.2 на чл.415в от КТ, изрично е посочил, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и ал.3, и чл.63, ал.1, и ал.2 от КТ, (какъвто е настоящия случай).

Относно размера на наказанието: