Решение № 341 от 09.06.2022, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Враца, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20211420103443 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от Р. Г. Д., ЕГН **********, чрез адв. М.Г., срещу К. Е. П., ЕГН **********.

В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт № 151, том XV, рег. № 29707, дело № 2557/2020 г. на нотариус Иван Дахтеров, рег. № 039 при НК, с район на действие СРС, е собственик на паркомясто № 6 с площ от 10,35 кв. м, при граници: паркомясто № 5, маневрено пространство във вътрешния двор, паркомясто № 7 и двор, намиращо се в урегулиран поземлен имот, находящ се в *************, целият с площ от 1 209 кв. м, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ********, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 1234 кв. м. Сочи се, че въпреки отправената му през м. януари 2021 г. устна покана от ищеца и предоставеното му копие от посочения нотариален акт, ответникът не освободил процесното паркомясто и продължил да го ползва без съгласието на ищеца, като паркирал управлявания от него лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ВР7606СС. Заявява, че ответникът е оградил паркомястото с верига с катинар и е поставил табела, че паркомястото е към ап. 21, където ответникът живее. Сочи още, че с покана, връчена на ответника лично на 25.04.2021 г. чрез ЧСИ Бизов, ищецът го е поканил да му заплати обезщетение за ползването на собственото му паркомясто. Такова плащане не било извършено от ответника, поради което по депозирано от ищеца заявление в 1 негова полза била издадена заповед № 600/21.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2732/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Тъй като в законовия срок длъжникът депозирал възражение срещу издадената заповед и в изпълнение на дадените му от съда указания, ищецът депозирал исковата молба, по която е образувано настоящото производство и с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът К.П. дължи на ищеца Р.Д. следните суми: сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на паркомясто № 6 за периода от м. 01.2021 г. до м. 05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 264 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за изготвяне, изпращане и връчване на покана за плащане чрез ЧСИ Бизов. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че в периода 2020 г. – 2021 г. ползвал ап. № 21, в сграда на адрес: *************, който му бил предоставен за ползване от трето за спора лице Д. Р., което се легитимирало като собственик по силата на Нотариален акт № 108, том III, рег. № 3327, дело № 259/26.03.2008 г. на нотариус Маргарита Иванчева. Сочи, че собственикът му заявил, че може да ползва паркомясто в двора на сградата, което е отделено и заключено от него със синджир и катинар, от който му предоставил и ключ. Това лице му заявило, че е заплатило на собственика капаро за придобиването правото на собственост върху паркомястото. Ответникът сочи, че е ползвал паркомястото до м. април 2021 г., когато от връчената му на 25.04.2021 г. покана узнал, че негов собственик е ищецът и незабавно го освободил, поради което счита, че неоснователно се претендира обезщетение за м. май 2021 г. Освен това сочи, че съгласно нотариалния акт ищецът е придобил правото на собственост върху 45,08/1209 ид. части от недвижим имот с идентификатор ***, целият с площ от 1209 кв. м, които са „част от надземен паркинг“ и съответстват на паркоместа с №№ 2, 5 и 6, всички прилежащи към апартамент № 10. Заявява, че сделките с паркоместа са нищожни поради липса на предмет, а отношенията, свързани с ползването им, се уреждат с решение на собствениците, каквото решение не е представено по делото, нито други данни, че е извършено законосъобразно и валидно разпределение на ползването на двора. Счита, че след като не е налице такова валидно разпределение на ползването на имота, а праводателят на ответника е собственик на имот в сградата, то ответникът е ползвал паркинга на законно основание в периода от м. януари до м. април 2021 г., не той е поставял табела, синджир и катинар, поради което не дължи заплащане на обезщетение на ищеца. Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените в производството разноски.

2

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, том XV, рег. № 29707, дело № 2557/2020 г. по описа на нотариус Иван Дахтеров, с район на действие СРС, на 30.12.2020 г. „Хивис“ ООД е прехвърлило в полза на ответника Р.Д. правото на собственост върху 45,08/1209 ид. части от урегулиран поземлен имот XIX548, 549, 550, находящ се в *************, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, които идеални части са част от надземен паркинг, развит в имота съгласно инвестиционен проект, одобрен от Столична община – район Слатина, и съответстват на паркомясто № 2, паркомясто № 3, паркомясто № 5 и паркомясто № 6, всичките прилежащи към апартамент № 10 в жилищната сграда, построена в дворното място.

Представена е покана, изходяща от ищеца Д. до ответника П., връчена му лично чрез ЧСИ Бизов на 25.04.2021 г., с която ищецът е поканил ответника да освободи процесното паркомясто и да му заплати обезщетение за ползването му за м. януари, м. февруари и м. март 2021 г. в размер на по 200 лева месечно.

От протокол от 29.05.2021 г., подписан от четирима свидетели, живущи на адрес: ********, е видно, че на посочената дата е констатирано, че паркомясто № 6 е заключено с катинар, чрез синджир за подпорите на навеса и с поставена табела „Паркомястото е към ап. 21“.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж № 108, том II, рег. № 3327, дело № 259/2008 г. по описа на нотариус Маргарита Иванчева, с район на действие СРС, на 26.03.2008 г. „Хивис“ ООД е прехвърлило в полза на Д. Р. /трето за спора лице/ правото на собственост върху следния недвижим имот, изграден в груб строеж, находящ се в ******** – апартамент № 21, заедно с мазе № 22, заедно с 1,60% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, в който е построена.

Представена е квитанция от 20.01.2009 г., издадена от „Хивис“ ЕООД, от която е видно, че Д. Р. е заплатил сумата от 1 000 евро с основание „капаро-гаражна клетка“.

От заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че средната месечна наемна цена за паркомясто като процесното в гр. ******** е 120 лева, като за преоцесния период от м. януари 2021 г. до м. май 2021 г. средният пазарен наем е 600 лева. Съдът кредитира заключението по изготвената СОЕ като пълно, обективно, мотивирано и компетентно изготвено.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д. Р., М. Ц. и В. Н..

3

Свид. Д. Р. заявява, че притежава апартамент в сградата на адрес: ********, който е предоставил за ползване на ответника П.. Твърди, че процесното паркомясто № 6 е негова собственост, като уговорката му със строителя била да го закупи след обособяването му в двора, за което платил капаро в размер на 1 000 евро. Сочи, че ползва паркомястото от повече от 10 години – откакто е закупил жилището в сградата.

Потвърждава, че ответникът също е ползвал паркомястото, за да паркира автомобила си. Свидетелят заявява, че е поставил обозначителната табела, че паркомястото е към ап. 21, както и е поставил синджира и катинара, когато разбрал, че негов съсед има претенции към същото паркомясто, като това се е случило в края на зимата или през пролетта на 2021 г. Заявява, че етажната собственост не е провеждала събрание за разпределяне ползването на дворното място.

Свидетелката Ц. разказва, че е живяла заедно с ответника в апартамента на адрес: ********, до м. април 2021 г., като ответникът ползвал паркомясто в двора на кооперацията. Заявява, че това паркомясто е било собственост на Д. Р., било оградено със синджир, ключ от който им бил даден от Р.. Твърди, че ответникът ползвал паркомястото, докато съседи им казали, че то вече не е на Р.. Свидетелката не може да посочи кога точно се е случило това, заявява, че е живяла с ответника до април 2021 г. и мисли, че през м. май 2021 г. той вече не го е ползвал.

Свид. В. Н. заявява, че живее в същата сграда – ет. 2, ап. 7 и с ищеца са приятели и съседи. Разказва, че през м. декември, 2020 г. ищецът го уведомил, че възнамерява да купи паркоместа в двора от строителя. До този момент всеки от живущите ползвал свободно паркоместата в двора. След като ищецът закупил няколко паркоместа, двамата със свидетеля сключили договор за наем за процесното паркомясто, считано от 01.01.2021 г., като ищецът поел ангажимент да уведоми ответника, който паркирал своя автомобил с врачанска регистрация на въпросното място, че следва да го освободи. Свидетелят платил на ищеца 200 лева по договора за наем, но когато се върнал в гр. ******** в началото на м. януари 2021 г. паркомястото не било освободено и не могъл да паркира автомобила си. Ищецът му обещал, че до няколко дни ще говори с ответника, като свидетелят в средата на месец януари 2021 г. ищецът и свидетелят провели разговор с ответника и му показали нотариалния акт, а той им отговорил, че ще говори с Д. Р.. Свидетелят посочва, че на следващия ден мястото не само не било освободено, а било затворено с верига с катинар. Свидетелят посочва, че след този момент виждал ответникът да заключва катинара на веригата, когато изкарва автомобила си. Сочи, че лично го е виждал, тъй като целият му апартамент гледа към двора, където е паркингът, а и често двамата се засичали на паркинга след работния ден. Твърди, че в края на месец май 2021 г. бил съставен протокол, че няма достъп до паркомястото, на който свидетелят и неговата съпруга се подписали като свидетели. Твърди, че няколко месеца по – късно – през септември или октомври ищецът му казал, че паркомястото е освободено и свидетелят започнал да го 4 ползва. Свидетелят сочи категорично, че и през м. май 2021 г. на паркомястото е бил паркиран автомобилът на ответника, като много рядко през събота и неделя се е случвало там да има паркиран друг непознат за свидетеля автомобил.

Показанията на тримата свидетели в тяхната цялост са идентични и последователни, без вътрешни противоречия. Единственото разминаване е между показанията на свид. Ц. и свид. Н. досежно обстоятелството ползвал ли е ответникът паркомястото и през м. май 2021 г. В тази част съдът възприема показанията на свид.

Н., доколкото свид. Ц. е напуснала жилището на ответника през м. април 2021 г. и няма преки наблюдения за м. май 2021 г.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

От Р. Г. Д., ЕГН **********, чрез адв. М.Г., срещу К. Е. П., ЕГН **********, са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът К. Е. П. дължи на Р. Г. Д., следните суми: сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на паркомясто № 6, чийто собственик претендира да е ищецът, за периода от м. 01.2021 г. до м. 05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 264 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разходи за изготвяне, изпращане и връчване на покана за плащане до ответника.