Решение № 61 от 17.02.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. К.а при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Мила Й. К.а Търговско дело № 20243100900326 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното: от ЗЗД.

Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 Производството е образувано по искова молба от „ЦЕНТРАЛЕН УНИВЕРСАЛЕН МАГАЗИН ВАРНА“ ЕАД /в ликвидация/, ЕИК 148046765, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к. к. „Св. Константин, Слънчев ден“, хотел „Палас“, представлявано от ликвидатора М.Й., чрез адв. Г. А., срещу ОБЩИНА ВАРНА, БУЛСТАТ BG 000093442, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявана от

Б.К. - Кмет на община Варна, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 624 360,00 лв. (един милион шестстотин двадесет и четири хиляди триста и шестдесет лева), представляваща дължим данък добавена стойност по фактура № 0100000246/21.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

Сочи се в исковата молба, че с договор рeг. № Д24000604ВН от дата 17.05.2024 за прехвърляне на правото на собственост върху ликвидационен дял, ищецът "ЦЕНТРАЛЕН УНИВЕРСАЛЕН МАГАЗИН ВАРНА" ЕАД - в ликвидация, прехвърлил правото на собственост върху ликвидационен дял на акционера Община Варна върху следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ 266 кв.м., находящ се в гр. Варна, район Одесос, п.к. 9000, бул. "Княз Борис I“, при граници: ПИ: ***, ПИ: ***, ПИ: ***, ПИ:

*** и

1

2. Поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ

2382 кв.м., находящ се в гр. Варна, район Одесос, п.к. 9000, бул. "Княз Борис I", при граници: ПИ: ***, ПИ: ***, ПИ:

***, ПИ: ***, ПИ: ***, ПИ ***,

ПИ: ***.

Същите били урегулирани в УПИ - I, за „търговски дом", в кв. 39 по плана на 8-ми микрорайон на гр. Варна, община Варна, област гр. Варна, при граници: ул. Воден, ул. Княз Борис I, ул. „Арх. Филарет”, ул. „Ал. Батенберг” и ПИ № 13. Ищецът сочи, че имотът бил предаден на 04.06.2024 г., с протокол за приемане на имот – общинска собственост. Излага се съображения, че на 11.03.2024 г. от ищцовата страна било изпратено запитване към НАП - Варна относно: приложение на данъчното законодателство при разпределение на ликвидационен дял в натура във връзка с приключване на процедура по ликвидация на общинско търговско дружество, по което постъпил отговор от страна на НАП, в който било указано, че прехвърлянето собствеността върху УПИ като ликвидационен дял от „Централен универсален магазин Варна" ЕАД /в ликвидация/ на едноличния собственик на капитала - Община Варна представлява облагаема доставка по ЗДДС, следва да се внесе ДДС на актуалната пазарна цена от „ЦУМ" ЕАД Варна, която видно от договора е на стойност от 8 121 800.00 лв. и същото трябва да издаде фактура. Въз основа на дадените от НАП указания, ищецът сочи, че на 21.05.2024 г. издал данъчна фактура № 0100000246 и начислил ДДС върху данъчната основа от 8 121 800.00 лева в размер на 1 624 360.00 лева, изпратена на 27.05.2024 г. на служебната поща на А.А. – главен юрисконсулт в Дирекция „ОСИСД“ при Община Варна.

В допълнение, ищецът излага, че дължимият ДДС бил деклариран пред НАП със справка-декларация съгласно ЗДДС. Сочи, че към настоящия момент ответната страна не била превела на ищеца дължимата сума, като срокът за това изтекъл на 14.07.2024 г. На изложените в исковата молба твърдения е отправено искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 624 360.00 лева – начислен ДДС по фактура № 0100000246. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Община Варна е подал писмен отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на исковата претенция.

Твърди въз основа на описаната от него фактическа обстановка, че върху разпределянето на ликвидационен дял в натура не се начислявал ДДС с доводи, че настоящата хипотеза не попадала в обхвата на ЗДДС. Сочи във връзка с указанията на НАП, че същите били неправилно интерпретирани от ищеца. Твърди, че за процесните имоти данъчен кредит не бил използван.

Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Ищецът в допълнителната искова молба поддържа становище си и оспорва твърденията на ответника. Сочи, че предмет на процесния договор бил недвижим имот, който отговарял на дефиницията в §5, т. 11 ЗУТ, поради което прехвърлянето на собствеността не било освободена от ДДС доставка, което обстоятелство е наложило издаването на настоящата данъчна фактура.

Ответникът, в отговора на допълнителната искова молба, поддържа 2 становището си за неоснователност на предявените искове.

В съдебно заседание и с писмена защита ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Г. А., поддържа така предявения иск и моли за уважаването му. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание и с писмена защита ответникът, чрез процесуалния си представител адв. В. И., моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът „ЦЕНТРАЛЕН УНИВЕРСАЛЕН МАГАЗИН ВАРНА“ ЕАД /в ликвидация/ е вписан в ТР при Агенцията по вписванията на 28.06.2011 г. като пререгистриран търговец, като към този момент правно-организационната му форма е била акционерно дружество, а от 15.07.2019 г. е била еднолично акционерно дружество. При вписването на втората правно-организационна форма като едноличен собственик на капитала на дружеството е вписана ОБЩИНА ВАРНА. Наред с това, при вписване на дружеството в ТР при Агенцията по вписванията е отбелязано извършването на непарична вноска в капитала, като имотите, предмет на договор рeг. № Д24000604ВН от 17.05.2024 г. са част от тази вноска. На 26.07.2019 г. е вписано прекратяване на дейността на дружеството и обявяването му в ликвидация. Не се спори по факта, че процедурата по ликвидация е открита въз основа на Решение № 1502-2/37 от 30.01.2019 г. на Общински съвет – Варна. На проведено на 29.02.2024 г. заседание на Общински съвет – Варна е взето решение № 113-13, обективирано в Протокол № 7, с което е приет крайния ликвидационен баланс на дружеството и за това, че останалото след удовлетворяването на кредиторите имущество следва да се разпредели като ликвидационен дял и да се предаде за управление на ОБЩИНА ВАРНА. Имуществото, което е било предмет на второто решение на Общинския съвет – Варна е именно имуществото, което е предмет на договор рeг. № Д24000604ВН от 17.05.2024.

Именно въз основа на това решение е сключен посочения договор, а в последствие са предприети и действия, с които имотът е преминал във владението на Общината – Протокол за приемане на имот общинска собственост от 04.06.2024 г.

След сключване на горепосочения договор и направено запитване до НАП и въз основа на постъпилия от нея отговор с изх. № 201-1/15.03.2024 г., ищцовото дружество е издало фактура № 0100000246/21.05.2024 г. за сумата от 1 624 360,00 лв., представляваща ДДС върху стойността на двата имота, която е определена на 8 121 800,00 лв. Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М. В. П., тази фактура е отразена счетоводно при ищеца, както и в данъчните регистри – дневник за продажби и СД по ЗДДС в периода на издаването й – м.05.2024 г. Фактурата не 3 е отразена в счетоводството на ОБЩИНА ВАРНА към 18.12.2024 г., като при извършена проверка по подадени в НАП данъчни регистри по ЗДДС се установява, че ОБЩИНА ВАРНА не е отразила фактурата в дневниците си за покупки и съответно в СД по ЗДДС и по нея към 30.11.2024 г. не е упражнено правото за ползване на данъчен кредит за периода от май до ноември 2024 г. включително.

Така установената фактическа обстановка не е спорна между страните по делото, като спорен е въпросът за това дължи ли се ДДС за посочената погоре стопанска операция.

Съгласно действащата нормативна уредба, с ДДС се облага всяка сделка, с която се осъществява стопанска дейност по прехвърляне на права или извършването на услуги от данъчно задължено лице на потребител.

Данъчно задължените лица са определени в чл. 3 от ЗДДС, като в ал. 1 изрично е посочено, че това е лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Самото понятие „независима икономическа дейност“ е пояснено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, където е посочено, че такава е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Поради тази причина, за да се счита дадено лице за задължено по ЗДДС, от съществено значение е прехвърлянето на правото или извършването на услугата да е осъществено в рамките на стопанската му дейност, която то извършва по занятие или с оглед предмета си на дейност и която дейност е предназначена за извличане на постоянен доход. Освен това, в чл. 2 от ЗДДС е посочено кои сделки по прехвърляне на права или предоставяне на услуги се облагат, като е видно, че едно от основните изисквания е тава за възмездност на същите, а безвъзмездните се облагат само по изключение, когато това е изрично предвидено. Прехвърлянето на правото на собственост поначало представлява облагаема сделка по смисъла на ЗДДС, ако отговаря на горепосочените условия или, ако не представлява освободена сделка. Във връзка с последното следва да се има предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда. От това правило има изключения, въведени в чл. 45, ал. 5 от ЗДДС, като в т. 1 на разпоредбата е посочено, че освобождаването по ал. 1 не се прилага при прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови. В конкретния случай имотът, който е предмет на договор рeг. № Д24000604ВН от 17.05.2024 г. представлява урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ и не представлява прилежащ терен към сгради, които не са нови. Поради това при прехвърляне на правото на собственост върху този имот ще се дължи ДДС, ако са налице обаче и останалите предпоставки за това. Имуществото, предмет на договор рeг. № Д24000604ВН е преминало от патримониума на ищцовото дружество в 4 патримониума на ОБЩИНА ВАРНА въз основа на взето решение по чл. 271 от ТЗ. Касае се за имущество, което не е необходимо за удовлетворяването на кредиторите на прекратеното дружество и след заличаването на което то би останало без собственик. Именно затова законът предвижда преди заличаване на прекратеното дружество това имущество да бъде разпределено между съдружниците или акционерите, като в конкретния случай единствен такъв акционер се явява ОБЩИНА ВАРНА. Разпределението по чл. 271 от ТЗ би могло да се извърши по два начина. Първият от тях е имуществото да бъде осребрено, като получените при това суми бъдат разпределени между съдружниците, съответно акционерите, съобразно притежаваните от тях дялове от капитала. Вторият начин е самото имущество да бъде разпределено между съдружниците, съответно акционерите в дружеството, като се вземат предвид притежаваните от тях части от капитала и стойността на имуществото. В този случай обаче прехвърлянето на правото на собственост върху имуществото няма да е свързано с нормално осъществяваната от дружеството стопанска дейност и няма да е насочено към извличането на доход, а ще е последица от процеса на ликвидация и преустановяване на дейността на дружеството. Наред с това, посоченото преминаване на правото на собственост няма да има възмезден характер, доколкото при него всеки от съдружниците, съответно акционерите, ще получи ликвидационния си дял в натура без да има насрещно задължение към дружеството. При това следва да се има предвид, че в случаите по чл. 271 от ТЗ законът не предвижда, че вземането за ликвидационен дял на съдружниците, съответно акционерите в прекратеното дружество, е парично такова, в който случай предоставянето на този дял в натура би могло да се третира като отделна облагаема сделка.