Решение № 969 от 27.09.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 969 гр. Варна, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря П. П. П. като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20243100501544 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 вр. чл. 317 от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 56963/12.07.2024г. от Д. Х. В., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ***, чрез процесуалния представител адв. Н.

С., срещу решение № 2448 от 28.06.2024г., постановено по гр. дело № 1306/2024г. на РС Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу ДГ № 46 „Горска приказка“, Булстат 000087763, седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Георги Стаматов“ № 1, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване на уволнението й за незаконосъобразно и отмяна на заповед РД 03139/05.12.2023г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ е прекратено трудовото правоотношение; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител детска градина” при ответника и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 05.12.2023г. до 05.06.2024г., в размер на 12766,26 лева.

В жалбата e изразено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон.

Въззивникът намира, че в рамките на дисциплинарното производство работодателят не е изпълнил свое основно задължение, като не е събрал 1 доказателства, които да потвърдят извършването на посоченото в заповедта му нарушение. Работодателят излагал в хода на съдебното производство, че до момента на издаването на заповедта за дисциплинарно наказание не му е било известно кой е подателят на жалбата и не е правил опити да го издири и да установи точно кога, как и при какви обстоятелства е извършен аудиозаписът.

Поради посоченото оспорва извода на съда за липса на процесуални нарушения от страна на работодателя в проведеното дисциплинарно производство.

Счита, че при издаване на оспорената заповед не е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като не са й поискани писмени обяснения за описаните в заповедта нарушения, което съществено е ограничило правото й на защита. В приетото по делото искане за даване на писмени обяснения изх.

№ РД 05-034/28.11.2023г. са поискани само обяснения за твърдяното нарушение на трудовата дисциплина на 24.11.2023г., като за всички останали нарушения, описани в заповедта не са искани обяснения по установения ред.

Счита, че за тези нарушения не е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ и за тях не може да се ангажира дисциплинарната й отговорност. Освен това за по-голямата част от тези нарушения е изтекъл и преклузивния срок по чл. 194 от КТ, в който може да се наложи наказание, поради което също не могат да обусловят наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина.

Намира също заповедта за незаконосъобразна, защото при издаването й не са спазени изискванията на чл. 195 от КТ. Счита, че оспорената заповед не съдържа необходимите реквизити, посочени в цитираната законова разпоредба, а именно - липсва посочване кога и при какви обстоятелства са извършени нарушенията, както и доказателствата, които потвърждават извършването им, с какви действия или бездействия е осъществен състава на дисциплинарното нарушение. Посочването в заповедта, като основание за издаването й, само на разпоредби от КТ не може да се приеме за мотивиране, след като не се излагат конкретни обстоятелства и факти за извършването на нарушението, датата на извършването му и не са посочени и обсъдени всички доказателства, които го потвърждават.

Счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като при нейното издаване работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 189 от КТ и не се е съобразил с критериите, посочени в тази разпоредба относно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Липсата на мотиви в заповедта относно изложените критерии прави невъзможна преценката за изпълнението на посочената императивна законова разпоредба.

Отправеното искане е да се отмени обжалвания съдебен акт и за постановяване на друг, с който да се уважат предявените искове, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Намира, че съдът подробно е анализирал събраните доказателства, въз основа 2 на които е достигнал до правилни и обосновани крайни изводи. Счита, че не са налице сочените в жалбата нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като излага подробни доводи в тази насока. Сочи, че съдът правилно е възприел фактическата обстановка, подробно е анализирал оспорената заповед и доказателствата, въз основа на което е достигнал до правилния извод за неоснователност на предявените искове. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Д. Х. В. срещу ДГ № 46 „Горска приказка“ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225 КТ.

Ищцата твърди в исковата молба, че по силата на сключен между страните трудов договор № 22/04.01.2012г. за неопределено време, е заемала длъжността „Старши учител детска градина“ до 05.12.2023г., което е прекратено със заповед № РД 02–139/05.12.2023г., на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ. Счита, че е налице незаконосъобразност на уволнението, доколкото не са налице законово предвидените предпоставки за прекратяване на трудовото й правоотношение на това основание. Твърди, че не е извършила соченото нарушение на трудовата дисциплина, не е проявявала грубо и агресивно поведение спрямо децата в смесена група „Месечника", не е наказвала дете в ъгъла на стаята и не е нарушавала задълженията си по длъжностна характеристика и Етичния кодекс за работа с деца в ДГ № 46 „Горска приказка". Твърди, че в представения от длъжностни лица на Община Варна запис, не разпознава гласа си, нито глас на дете от групата. Сочи, че непосредствено до стаята, в която работи с децата, се намира още една стая, в която се провеждат занимания с други деца в детската градина и от коридора пред стаите не е възможно да се извърши запис и да се установи по безспорен начин кои гласове са записани. Навежда доводи, че извършването на такъв запис е незаконно и противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България. Релевира оплаквания за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 189, чл. 193 и чл. 195 от КТ.

Намира уволнението за незаконосъобразно и моли за уважаване на предявените искови претенции.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с които оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни. Не оспорва факта, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор от 2011г., като ищцата заемала длъжност - старши учител детска градина, прекратено с обжалваната заповед. Сочи, че за проявеното от нея агресивно поведение спрямо децата е била подадена жалба в Община Варна, от родител, който непосредствено е възприел поведението й, вкл. е извършил аудиозапис. На 28.11.2023г. е извършена проверка от експерти от Община Варна, чрез посещение в детската гадина и е съставен констативен протокол № 002/04.12.2023г., с който е била запозната и ищцата. В резултат на извършената проверка е била дадена препоръка на директора да предприеме незабавни действия по изискване на писмени обяснения от г-жа В. и да 3 предприеме дисциплинарни санкции по КТ. В изпълнение на дадените препоръки, на 28.11.2023г. от ищцата са били поискани писмени обяснения по повод допуснато от нея нарушение на 24.11.2023г. и такива са били представени.

Сочи се, че за времето от постъпването й на работа /2011г./ до прекратяване на трудовото правоотношение /2023г./, ищцата е допускала системни нарушения при изпълняване на служебните си задължения, трудовата дисциплина, правилника за вътрешния ред в детското заведение и етичния кодекс, за които е била уведомявана и е давала писмени обяснения.

Със заповед №РД 02-310/02.08.2013г. на ищцата е наложено наказание предупреждение за уволнение, за установено непрофесионално отношение към дете, за неспазване Правилника за вътрешния трудов ред и др. За времето от постъпване на работа до прекратяване на трудовия договор, срещу ищцата са подавани редица жалби и сигнали от родители на деца. Със заповед № РД 02-041/15.01.2019г. на ищцата е наложено наказание - предупреждение за уволнение, отново за неспазване на Правилника за вътрешния трудов ред и дисциплина, за неспазване на Правилника за устройството и дейността на детското заведение, Правилника за осигуряване на безопасни условия за възпитание, обучение и труд и длъжностната характеристика. Сочи, че заповедта е издадена при спазване на чл. 193; 194 и чл.189 КТ, поради което предявените искове са основателни и моли за отхвърлянето им.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени доказателства се установява обстоятелството, че страните са били в трудово правоотношение в периода от 24.01.2011г. до 05.12.2023г., като ищцата е заемала длъжността „старши учител детска градина“ и трудовото правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение, наложено със заповед РД 03-139/05.12.2023г., на осн. чл. 330, ал. 2, т 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ.

Н а 27.11.2023г. на електронната поща на Община Варна е получен имейл, с който е подаден анонимен сигнал срещу г-жа Х.. Родителят, подал сигнала, е изложил, че на 24.11.2023г. учителката е влязла в стаята и започнала да вика и да се кара на децата, да ги обижда и да ги наказва. Заявява, че много често е била свидетел на подобно отношение на Х. към децата. Към 4 електронното съобщение е прикачен и аудио файл, направен от подалия сигнала на посочената дата. По този повод на 28.11.2023г. е проведена проверка в детска градина № 46 „Горска приказка“, за която е съставен констативен протокол, подписан от извършилите проверката експерти при Община Варна – Р. К. и А.П., както и от директора на детската градина – А.Д..

От същия се установява, че г-жа Х. е запозната с аудио записа, като първоначално е отрекла, че това е нейният глас, а впоследствие е заявила, че се е налагало да вика, поради големия брой деца и за да въдвори ред. Проверката е приключила с даване на препоръки до директора на градината.

С искане изх. № РД 05-034/28.11.2023г. от директора на детското заведение са поискани в тридневен срок писмени обяснения от Д. Х. В. по повод извършеното на 24.11.2023г. Искането е връчено на адресата на 28.11.2023г. и по повод същото ищцата е депозирала писмени обяснения вх. № 127/01.12.2023г. Идентични писмени обяснения са входирани и под № 173 на 18.12.2023г.