Определение № 1796 от 02.12.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 516/2022
- Вид
- Определение № 1796
- Подписан
- 02.12.2022
- В сила
- 02.12.2022
- Състав
- Деница Добрева
Цитирани разпоредби
- чл. 101, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104 т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал.1 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал.1 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1796 гр. Варна, 02.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20223100900516 по описа за 2022 година за да за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
ПРОИЗВОДСТВО (гл. 13 ГПК). по
РЕДА на
ОСНОВНОТО
ИСКОВО
Постъпила е ИСКОВА МОЛБА от НОВО ФИНАНС ООД гр. Варна, с която са предявени искове на заявител-кредитор за установяване по отношение на Х. И.А А. дължимост на вземания по издадена заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща изискуеми вземания по два договора за заем, обезпечени с ипотека, прекратени предсрочно поради просрочие и акцесорни последици от подаване на заявление в заповедно производство.
Исковата молба е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и приложения
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е изразил становище по предявените искове и направените доказателствени искания, като на свой ред е формулирал доказателствени искания.
Размяната на книжа е приключила
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните е съответна на твърденията на ищеца за наличието на облигационни правоотношения между страните по договори за кредит, чиято изискуемост настъпила след обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми, ведно със съответно уговорените дължими лихви за ползването на кредита. При горните съображения и като прецени, че срокът по чл. 422, ал.1 ГПК е спазен, съдът намира иска за допустим. Не могат да бъдат споделени съображенията на ответника за недопустимост на иска с довод за образувано исково производство срещу заемополучателя М.Х..в А.. Отвод за пресъдено нещо е допустим само ако е налице обективен и субективен идентитет между спора по приключилото производство и настоящия. В случая това условие не изпълнено, тъй като производството, на което се позовава ответникът е образувано между други страни.
1
По предварителните въпроси:
Дължимите държавни такси, след приспадане на внесените при образуване на заповедното производство, определени съразмерно на цената от всяка от установителните претенции, са внесени авансово.
Тъй като кредиторът основа иска си на ипотечен договор, сключен с физическо лице, а целта на кредитирането не е уговорена във връзка с професионалните му нужди, съдът квалифицира спора като претенция на доставчик на финансова услуга, насочена срещу потребител.
Въпреки субективния търговски характер на сделката на доставчика на заемните средства, особеното императивно правило на чл. 113 изр. 2 ГПК изключва приложение на процедурата за разглеждане на търговски спорове. Затова търговското дело съдът разглежда по общия исков ред.
Цената на иска за главницата обосновава родова компетентност на окръжния съд и по съединените претенции (чл. 104 т.6 ГПК).
По отношение на местната подсъдност съдът отчита, че регистрираните съвпадащи настоящ и постоянен адрес на ответника-потребител попадат в района на сезирания съд.
На ответника следва да се укаже необходимостта в срок до съдебно заседание да представи по делото доказателства за представителната власт на пълномощника- адв. Ч., като страната се предупреди, че при неизпълнение, съдът ще счита процесуалното действие по подаване на отговора на исковата молба за неизвършено, на осн. чл. 101, ал. 3 от ГПК.
По доказателствените искания:
Съдът намира, че представените в искова молба писмени доказателства са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати до приемане. На осн. чл. 183 от ГПК и съобразно направеното искане следва да се задължи ищеца да представи в оригинал договорите за заем, разписка за платена сума към договора за заем, европейски формуляр, предварителни договори с приложен примерен погасителен план; уведомления за прекратяване на договора, разписки за получени уведомления.
Ответникът е оспорил кредитополучателят М.Х..в А. да е подписвал разписки, удостоверяващи получаване на изявлението за предсрочна изискуемост. За установяване истинността на документите следва да се открие производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК. По отношение на останалите доказателства, изискани в оригинал липсва оспорване на авторството на изявлението, а само на обвързаността на ищеца ( който не е автор на изявленията по договорите) от правните последици на сделките. Предвид твърденията, че авторът на изявлението се е подписал на частично непопълнен образец (подпис върху бланкет), проверката по отношение истинността на документа следва да обхване и въпроса за волята на автора относно датата на съставяне на документа. Тъй като разписките са представени от ищеца, които се позовава на тях като основание за правата си, не е необходимо изрично изявление, че ще се ползва от оспорените документи.
2
Допълнително ищецът е поискал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, каквато следва да се назначи след допълнително формулирани от съда по служебен почин въпроси. Не са налице пречки за назначаване на експертизата на този етап от производството, както се позовава ответникът. Представените в заверено от адвокат копие на писмени доказателства имат силата на официално заверени документи (чл. 32 от ЗА), съответно няма пречка да служат на вещото лице при изготвяне на заключението.
Допустимо и относимо към спора е искането за задължаване по реда на чл. 190 от ГПК на ищеца да представи кредитното досие по сключване на договора.
Неотносимо към спора е искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи на ответника относно установяване на обитаван от кредитополучателя М. А. адрес към датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл. 113 ГПК ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ по ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД като граждански спор обективно съединени искове на НОВО ФИНАНС ООД, ЕИК 200835319, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Иван Страцимир“ N 2 срещу Х. И. А., ЕГН ********** от гр.*** за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта от ответника на вземания по издадена по ч.гр.д. N 2204/2022г по описа на ВРС заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща изискуеми вземания по два договора за заем, обезпечени с ипотека:
1. по договор № 261-ВН-11.10.2018г: за връщане на предсрочно изискуема главница в размер на 72 000 лв., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 22.02.2022г. за плащане на сборно вземане от 9160 лв. за договорни лихви, претендирани като начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“ и „з“ от договора като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита в периода от 11.12.2019 до 27.07.2020г.
2. по договор № 258-ВН-10.10.2018г: за връщане на предсрочно изискуема главница в размер на 3000 лв, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК-- 22.02.2022г. за плащане на сборно вземане от 381.67лв за договорни лихви, претендирани като начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“ и „з“ от договора като ежемесечно 3 възнаграждение за ползване на кредита в периода от 11.12.2019 до 27.07.2020г.
УКАЗВА на ответника в срок до съдебно заседание да представи доказателства за представителната власт на адв. Р. Ч. за извършване на процесуални действия по делото, или евентуално ако отговорът на исковата молба е депозиран от лице без представителна власт, в същия срок да се потвърдят от ответника действията без представителна власт като отговора на исковата молба се подпише лично от ответника или от пълномощник с представяне на доказателства за упълномощаването, на осн. чл. 101, ал. 1 от ГПК.
При неизпълнение процесуалното действие по подаване на отговора на исковата молба ще се счита за неизвършено, на осн. чл. 101, ал. 3 от ГПК.
На осн. чл. 145 ал.3 ГПК съдът указва на страните възможността от доброволно уреждане на спора: В случаите на постигната спогодба между страните относно дължимостта и изпълняемостта на вземането половината от дължимата държавна такса в исковото производство ще бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните по повод предприето принудително изпълнение. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист. С оглед предмета на делото, свързан с ипотечно кредитиране, съдът счита, че спорът на страните е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси. ОБЯВЯВА на страните начален.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА УСТЕН ДОКЛАД:
По твърденията на страните(чл. 146 ал.1 т.1 ГПК) :
Ищецът се позовава на обвързаност на страните от валидни облигационни правоотношения по договори за заем съответно от 10.10.2018 г. за сумата 3000.00 лв. и от 11.10.2018 г. - за сумата 72000.00 лв. Двата договора са сключени при Общи условия и предоставен предварително Стандартен Европейски формуляр за информация на потребителски кредит. Страните уговорили предоставянето на заетите средства срещу заплащане на фиксирана лихва от 20 % годишно. Размерът на ГПР по договора се равнявал на този на възнаградителната лихва. По силата на договорите в полза на ответника са предоставени заемните суми срещу задължение за връщане на вноски по погасителен план с падежни дати на 11-то число. Поддържа, че съобразно утвърдения погасителен план с 4 анюитетните вноски се погасява само възнаградителна лихва, а целият размер на главницата се дълги в края на срока на договора. Ответникът е заплатил първите 14 вноски по всеки от двата договора, след което е спрял плащанията. Като се позовава на допусната забава от повече от 30 дни след съответния падеж на начислена вноска, ищецът твърди възникнало съгл. чл. 2. 7 от ОУ право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това си право кредиторът е упражнил, изпращайки нарочно изявление до длъжника, получено на 27.07.2020г. От тази дата счита договорите за прекратени. Ищецът претендира заплащане на целия размер на отпуснатия кредит- съответно 72000 лева и 3000 лева и възнаградителна лихва за периода от 11.12. 2019г. до 27.07.2020г./ дата на прекратяване на договора/.
Кредиторът не се позовава на останалата част от съдържанието на двата договора, нито твърди уговорките в писмените съглашения да са били променяни или изменяни.
Ответникът оспорва пораждането на валидни облигационни отношения между страните по процесните договори за заем, вкл. подписването на споразуменията от негова страна, както и ипотечния акт за обезпечаване на вземанията по договорите. Възразява договорите да се ползват с валидна дата срещу него.
Ответникът твърди обстоятелства по опорочаване на валидността на двата заемни договора:
Възразява, че ищецът не е извършил оценка за кредитоспособността на ответника към датата на сключване на договора, както и че е предоставил финансиране в отклонение от собствените си ОУ в частта досежно изискванията към заемополучателя за максимална възраст и трудоспособност. Твърди се, че към датата на сключване на договора ответникът е бил на възраст над допустимата от 65 г. и не е бил трудоспособен. Сочи, че клаузите по двата договора не са индивидуално договорени. Възразява да му е предоставена необходимата преддоговорна информация и да се е запознал с условията и сроковете за издължаване, вкл. да му е предоставен стандартен европейски формуляр за информация за потребителски кредити.