Решение № 88 от 30.05.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Разлог, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20241240200648 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от С.С.С., ЕГН*, с адрес г.С., б.„А.“№69, е.5, а.15, с/у ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси (ЕССПТ) по чл.10, ал.1 от ЗП, №*, издаден от А"ПИ", с който на жалбоподателя, за извършено от него нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3, вр.187а, ал.1 от ЗДВП, му е наложено адм. наказание "глоба" от 300.00 лева.

В жалбата се претендира изтекла погасителна давност и се иска отмяна на ЕФ на това основание.

В ОСЗ жалбоподателя - редовно призован, не се явява и не се представлява от упълномощен представител.

Въззиваемата страна - АПИ при МРРБ - редовно призована, не се представлява в СЗ. По делото е постъпила молба с която не се възразява ход на делото да се даде и са представени писмени бележки, с които се оспорва направеното от жалбоподателя възражение за изтекла давност за реализиране на адм. нак. отговорност.

Съдът като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.07.2020 г., в 22:40 часа, от система за електронно събиране на пътни такси (СЕСПТ) по чл.10, ал.1 от ЗП, е установено нарушение, извършено от водач на л. а. марка и модел „А..“, рег. №*, с обща техническа допустима максимална маса 2140, брой оси 2, категория ППС. Нарушението е установено при движение на автомобила в о.Р., по път 19 км 30+320, с посока намаляващ клм. Констатирано е, че за заснетия от системата за електронно наблюдение (СЕН) автомобил не е налице заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП, което е квалифицирано като нарушение по чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвп, вр. чл.102, ал.2 от ЗдВп, като на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 ЗДвП, на собственика на автомобила било наложено адм. наказание "глоба" от 300,00 лева.

От приложената справка относно история обработка на нарушението се установява, че ЕФ е издаден на 21.04.2021 г.

ЕФ е връчен на жалбоподателя 18.10.2024 г., ч/з "БП".

На 01.11.2024 г., С.С. е депозирала жалбата с/у него ч/з НО.

1

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства: ЕФ №* - заверено ксерокопие; известие за доставяне за връчване на ЕФ от 18.10.2024 г. - заверено ксерокопие; справка за нарушение и за собственост – заверено ксерокопие; фотоснимки на ППС с рег. № рег. №* - 3 броя заверени ксерокопия; ксерокопие на становище от отдел „УИСИ“, НТУ с приложен списък за закупени винетки, извлечение от ел. с-ма за нарушения на процесното ППС - заверено ксерокопие; извлечение от ел. с-ма за нарушения и история на обработка на нарушение – заверени ксерокопия.

Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема че от правна страна се установява следното:

Жалбата по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена с/у акт, подлежащ на съд. контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради което атакуваният с нея ЕФ следва да бъде отменен.

Относно отправеното възражение за изтекла погасителна давност, настоящият съд. състав приема, че се установява следното:

В закона са регламентирани различни давностни срокове за погасяване на възможността за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него адм. нарушение: обикновена погасителна давност, уредена с нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, която в случая с оглед на предвидената санкция за процесното нарушение е 3 г. и "дълга" - абсолютната погасителна давност, регламентирана в чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК - 4 г. и 6 месеца, считано от датата на извършване на дадено адм. нарушение.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, с/у което е насоченото преследването. След извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл.81, ал.2 от НК.

Абсолютната давност изключва нак./адм. преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност – чл.81, ал.3 от НК.

От своя страна, разпоредбите на чл.81, ал.2 и ал.3 предвиждат, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, с/у което е насочено преследването, като след извършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което е извършено на 26.07.2020 г. и е регистрирано по предвидения в закона ред от ел. с-ма за събиране на пътни такси, като от тази дата започва да тече погасителната давност, т.е започва да тече срокът, в който може законосъобразно да бъде ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното от него адм. нарушение.

Предвид гореизложеното, към настоящия момент е изтекъл абсолютният давностен срок от 4 г. и половина, с чието изтичане се изключва въобще адм. нак. преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди адм. нак. процес с/у дееца и да му наложи адм. наказание. Следователно това правомощие следва да се счита погасено и доколкото изтичането на абсолютната давност засяга и самия процес, процесният ЕФ следва да бъде отменен и да бъде прекратено адм. нак. производство.

Тъй като съдът стигна до извода, че в настоящия случай е изтекла предвидената в закона абсолютна погасителна давност, то принципно не е необходимо да бъде изследвано обстоятелството дали АНО е извършвал действия, които прекъсват хода на обикновената давност и дали същата е изтекла. Въпреки това за прецизност настоящият състав намира за 2 необходимо да отбележи, че в случая е изтекла и обикновената погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК. В хода на въззивното производство е представено извлечение от ИС, съдържащо история на обработка на нарушението, от което се установява, че процесният ЕФ е издаден на 21.04.2021 г. Макар датата на издаване ЕФ да не е белег на задължителното му съдържание, предприемането на такова действие по издаването му следва да бъде квалифицирано като действие на надлежните органи, предприето за преследване на извършителя по смисъла на чл.81, ал.2 от НК, което прекъсва давността. При това положение се налага извода, че на 21.04.2021 г. с издаването на ЕФ, обикновената давност е била прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност, която обаче е изтекла на 21.04.2024 г., т.е преди връчването на ЕФ на жалбоподателя на 18.10.2024 г.

От гореизложеното следва извода, че ЕФ следва да се отмени поради изтекла погасителна давност за нак. преследване, а адм. нак. производство следва да бъде прекратено.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143 АПК, вр. чл.144 АПК, вр. чл.78 ГПК, право на разноски се поражда в полза на жалбоподателя. Същият предявява претенция за присъждане на разноски, но без да конкретизира размер и да представя доказателства за сторени такива, предвид което такива не следва да му бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 ЗП, №*, издаден от А"ПИ", с който на С.С.С., ЕГН*, с адрес г.С., б.„А.“№69, е.5, а.15, за нарушение по чл.139, ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, вр.187а, ал.1 от ЗДВП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 300.00 лева, поради изтекла погасителна давност за ангажиране на адм. нак. отговорност.

Прекратява адм. нак. производство по НАХД №648 по описа на Рг.РС за 2024 г.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.АС по реда на гл. XII АПК, и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3