Решение № 41 от 24.07.2023, Районен съд - Кубрат

Мотиви към Решение № 41/24.07.2023 г. по АНД № 140 по описа на Районен съд – Кубрат за 2023 г.

Постъпила е полицейска преписка рег. № 290000-4839/24.07.2023 г. по описа на Районно управление на МВР гр.Кубрат, ведно с Акт № 32/24.07.2023 г. за констатиране проява на дребно хулиганство по Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) на Районно управление – Кубрат.

Нарушители са:

В. И. М. – роден на ***, с постоянен адрес в ***, ***, с българско гражданство, разведен, неосъждан, с начално образование, работи, ЕГН **********;

С. С. М. – роден на ***, с постоянен адрес в ***, ***, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с начално образование, безработен, ЕГН **********;

И. П. Б. – родена на ***, с постоянен адрес в ***, у***, с българско гражданство, разведена, неосъждана, с начално образование, безработна, ЕГН **********;

Г. И. Г. – роден на ***, с постоянен адрес в ***, с българско гражданство неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, ЕГН **********;

С. И. Г. – роден на ***, с постоянен адрес в ***, с българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН **********;

Е. Г. Т. – роден на ***, с постоянен адрес в ***, ул. „Иван Вазов“ № 19, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с начално образование, безработен, ЕГН **********.

Актосъставителят М. И. М. – полицейски инспектор при Районно управление – Кубрат, поддържа акта, така както е съставен и предявен.

Нарушителят В. И. М. заявява, че е виновен за това, че е участвал в предизвикания от дошлите в дома му нарушители и е ударил с пръчка Г., за да се защити и да ги отпрати.

Нарушителите С. С. М. и И. П. Б. не се признават виновни по така повдигнатото им с акта за констатиране проява на дребно хулиганство по Указа за борба с дребното хулиганство обвинение . Твърдят, че действията им са били провокирани от другите трима нарушители, които дошли в дома им, обиждали, псували, блъскали по вратата и нанесли първи удар по С..

Нарушителите Г. И. Г. и Е. Г. Т. се признават виновни по повдигнатото им с акта за констатиране проява на дребно хулиганство обвинение.

Нарушителят С. И. Г. не се признава виновен по повдигнатото му с акта 1 за констатиране проява на дребно хулиганство обвинение . Заявява, че са отишли само да поговорят с В., но те ги гонили от дома си и ги блъскали.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, както и обясненията на нарушителите, намира следното:

От фактическа страна:

Нарушителите В. И. М., С. С. М. и И. П. Б. живеят в с. Беловец на ***.

Нарушителят Е. Г. Т. е съселянин на първите трима и вуйчо на свидетеля Г.

Г.. Е. и Г. заедно с нарушителите Г. И. Г. и С. И. Г., последните двама от с.

Семерджиево, били на гости при своя роднина Е. и били на маса.

Свидетелят Г. закарал баба си до дома й с автомобила си. Пътя му минал покрай дом № 17 на ул. „Иван Вазов“, пред който на маса били седнали В., С., И. и майка й. Свидетелят шофирал по-бързо, завъртял гуми, вдигнал прах и камъчки наоколо, при което В. помолил И. да напише текстово съобщение до С. с молба да уведоми Г. да не шофира по този начин.

По-късно нарушителите Е. Г. Т., Г. И. Г. и С. И. Г. заедно със св. Г. отишли до дома на В. М., за да му търсят сметка защо прави забележка относно шофирането на свидетеля. Започнали да удрят по вратата, за да им отворят. Излязъл М. и ги помолил да си отиват, но тримата нарушители започнали да отправят обиди и псувни по адрес на М. и М.. Те напирали да влязат в имота на М., а М. се опитал да ги избута навън. Тогава Ст. Г. ударил М. с юмрук, а Т. – с крак в областта на корема. Излязъл и М., а нарушителите започнали да му нанасят удари с юмруци. Тогава М. взел една пръчка и с нея ударил Г.. Намесила се и Б., която ги подканяла да престанат, но тъй като продължавали да се налагат и тя намерила една пръчка и с нея ударила Г. и Е.. Когато от нанесените му удари М. паднал на земята, нарушителите и св. Г. си тръгнали. Тогава Б. позвънила на тел.112 и на място пристигнал екип от полицейски служители при РУ–Кубрат, които установили участниците в конфликта. В сградата на управлението актосъставителят снел сведения от нарушителите и свидетеля, след което съставил внесения в съда Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство.

Тази фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на обясненията на нарушителите и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК показания, депозирани от свидетеля Г., както и писмените доказателства приложени към преписката и представени в съдебно заседание .

По доказателствата:

Съдът прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на НПК.

Съдът кредитира показанията на посочения свидетел, с изключение на данните, които изнася относно началото на конфликтната ситуация. Г. заявява, че М. е нанесъл удар по Г. Г., след което е започнал побоя. Съдът не дава вяра на този факт, изнесен от свидетеля, тъй като същият се опровергава от обясненията на останалите нарушители. Още повече, че М. не е искал да се 2 стига до скандал, поради това и на входната врата е излязъл М., за да отпрати неканените гости. В тази насока житейски логично е при опита на М. да ги избута навън, именно върху него да попадне първият удар и това да доведе до ескалация на напрежението и намесата на останалите домакини.

От правна страна:

Извършеното от Е. Г. Т., е непристойна проява, изразяваща се в предизвикване на конфликт, отправяне на обидни думи и нанасяне на удари на В. И. М. и С. С. М.. Тази проява била извършена на публично място – на улица „Иван Вазов“ пред дом № 17 в село Беловец. С това свое поведение той нарушил правилата за обществен ред и спокойствие, като е създал всеобщо притеснение, безпокойство и уплаха за лицата, възприели пряко скандалната проява и присъствали на инцидента. Спонтанно и необмислено е започнал този скандал с действията на нарушителя и роднините му, които първи отишли при другите нарушители М., М. и Б., за да отправят закани и заплахи към М., както и обиди. Едва тогава последвала и размяна на обидни думи и от страна на М., а Т. и роднините му започнали да му нанасят побой, а впоследствие и на останалите живущи на адреса. По този начин той виновно е нарушил общоприетите норми за добро поведение, като е действал с пряк умисъл – със знанието за общественоопасния характер на постъпката си и желанието за настъпване на неблагоприятните последици от нея, което се подкрепя и от действията предприети от него. Съзнавал е, че започвайки този скандал, това ще стане достояние на присъстващите на мястото други лица.

Въпреки това целенасочено е предизвикал конфликтната ситуация и така е създадено обществено безпокойство. Поведението му е било демонстративно и изразяващо желание за публично самоизявяване, противопоставяйки се на общоприетите норми за морално поведение. Така от обективна и субективна страна той е осъществил състав на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Поради по-ниската степен на обществена опасност, деянието не съставлява престъпление по чл. 325 от НК. Хулигански са всички действията, насочени против морала и всички действия, които създават тревожна обстановка и са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица. Не се установи от приобщените по делото писмени и гласни М., М. и Б. с думи или с действия да са провокирали конфликтната ситуация, а напротив всички доказателства единно и безпротиворечиво сочат, че именно Т., Г. Г. и Ст. Г. са тези, които са започнали непристойната проява.

Действайки по описания начин, нарушителят Е. Г. Т. ангажира административнонаказателна отговорност по УБДХ и следва да понесе предвиденото в закона наказание.

Съдът намира, че извършената от нарушителя Е. Г. Т. проява се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност и не осъществява признаците на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, но е с повисока степен на обществена опасност за деяние, квалифицирано като дребно хулиганство.

Нарушителят е нарушил общественото спокойствие на

3 живущите наоколо.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът прие като съответно и наложи на нарушителя Е. Г. Т. административно наказание „Глоба“, на основание чл. 6, ал. 1, б. „а“, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ , в размер на минимума, а именно от 100 лева.

Съдът счита, че наложеното наказание е съразмерно на извършеното нарушение и годно, в конкретния случай, с изтърпяването му да бъдат осъществени целите и задачите на административното наказание за предупредително и възпитателно въздействие върху нарушителя. Съдът определи административното наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства: чисто съдебно минало, признание за виновност, съдействие за разкриване на обективната истина.

Извършеното от Г. И. Г. е непристойна проява, изразяваща се в предизвикване на конфликт, отправяне на обидни думи и нанасяне на удари на В. И. М. и С. С. М.. Тази проява била извършена на публично място – на улица „Иван Вазов“ пред дом № 17 в село Беловец. С това свое поведение той нарушил правилата за обществен ред и спокойствие, като е създал всеобщо притеснение, безпокойство и уплаха за лицата, възприели пряко скандалната проява и присъствали на инцидента. Спонтанно и необмислено е започнал този скандал с действията на нарушителя и роднините му, които първи отишли при другите нарушители М., М. и Б., за да отправят закани и заплахи към М., както и обиди. Едва тогава последвала и размяна на обидни думи и от страна на М., а Г. Г. и роднините му започнали да му нанасят побой, а впоследствие и на останалите живущи на адреса. По този начин той виновно е нарушил общоприетите норми за добро поведение, като е действал с пряк умисъл – със знанието за общественоопасния характер на постъпката си и желанието за настъпване на неблагоприятните последици от нея, което се подкрепя и от действията предприети от него. Съзнавал е, че започвайки този скандал, това ще стане достояние на присъстващите на мястото други лица.

Въпреки това целенасочено е предизвикал конфликтната ситуация и така е създадено обществено безпокойство. Поведението му е било демонстративно и изразяващо желание за публично самоизявяване, противопоставяйки се на общоприетите норми за морално поведение. Така от обективна и субективна страна той е осъществил състав на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Поради по-ниската степен на обществена опасност, деянието не съставлява престъпление по чл. 325 от НК. Хулигански са всички действията, насочени против морала и всички действия, които създават тревожна обстановка и са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица. Не се установи от приобщените по делото писмени и гласни М., М. и Б. с думи или с действия да са провокирали конфликтната ситуация, а напротив всички доказателства единно и безпротиворечиво сочат, че именно Т., Г. Г. и Ст. Г. са тези, които са започнали непристойната проява.

Действайки по описания начин, нарушителят Г. И. Г. ангажира 4 административнонаказателна отговорност по УБДХ и следва да понесе предвиденото в закона наказание.

Съдът намира, че извършената от нарушителя Г. И. Г. проява се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност и не осъществява признаците на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, но е с повисока степен на обществена опасност за деяние, квалифицирано като дребно хулиганство.

Нарушителят е нарушил общественото спокойствие на живущите наоколо.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът прие като съответно и наложи на нарушителя Г. И. Г. административно наказание „Глоба“, на основание чл. 6, ал. 1, б. „а“, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ , в размер на минимума, а именно от 100 лева.

Съдът счита, че наложеното наказание е съразмерно на извършеното нарушение и годно, в конкретния случай, с изтърпяването му да бъдат осъществени целите и задачите на административното наказание за предупредително и възпитателно въздействие върху нарушителя. Съдът определи административното наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства: чисто съдебно минало, признание за виновност, съдействие за разкриване на обективната истина.