Решение № 2866 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2866 гр. С., 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110151114 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. П., срещу А. С. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. С. Д. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 182,29 евро (356,52 лв.) мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 28.07.2025 г., претендирана върху сума в размер на 901,32 евро (1762,83 лв.), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „О.К.“, бл. ***, вх. „Б“, ап. 47, както и 2,79 евро (5,45 лв.) мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 28.07.2025 г., претендирана върху сума в размер на 10,84 евро (21,21 лв.), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.07.2025г. по ч.гр.д. № 865/2025 г. по описа на Районен съд - Тетевен.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „О.К.“, бл. ***, вх. „Б“, ап. 47, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. С., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени съображения. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

1

Третото лице – помагач „НЕЛБО” АД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените искове ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От приложеното електронно заповедно производство се установява, че въз основа на подадено от „Топлофикация С.“ ЕАД, чрез юрк. Т., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е било образувано ч.гр.д. № 865/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен.

На 31.07.2025 г. срещу А. С. Д. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 901,32 евро (1762,83 лв.), представляваща главница - за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „О.К.“, бл. ***, вх. „Б“, ап. 47, ведно със законна лихва за период от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането, 182,29 евро (356,52 лв.), представляваща мораторна лихва - върху главница за ТЕ за периода от 15.08.2023 г. до 28.07.2025 г., 10,84 евро (21,21 лв.), представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането, 2,79 евро (5,45 лв.), представляваща мораторна лихва - върху главница за ДР за периода от 15.08.2022 г. до 28.07.2025 г.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от А. С. Д., чрез адв. Николова, с което са оспорени единствено вземанията за мораторни лихви, като изрично е признато от длъжника дължимостта на вземанията за главници за топлинна енергия и дялово разпределение.

С разпореждане на Районен съд – Тетевен, по ч.гр.д. № 865/2025 г., на заявителя „Топлофикация С.“ ЕАД са дадени указания за предявяване на иск по чл. 415 вр. чл. 422 ГПК, в изпълнение на което и в дадения срок е депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото гр.д. №51114/2025 г. по описа на СРС, 167 състав.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че след като в заповедното производство длъжникът изрично е признал дължимостта на вземанията за главници и в тази част заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила, то не може в исковото производство да оспорва обстоятелството, че е клиент на топлинна енергия. С влизането в сила в тази част на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК (в този смисъл са Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК, Решение № 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 2

23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/2019 г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав, и др.). В отговора на исковата молба изрично е признато и обстоятелството, че в процесния топлоснабден имот е извършвана реална доставка на топлинна енергия, която е разпределена в съответствие с нормативната уредба. Ето защо следва да се приеме, че ответникът е потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за посочения период. В този смисъл доказано е основанието (източникът) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с Решение № ОУ01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи, настоящият съдебен състав приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода (отоплителния сезон) отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че задължението за заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември на съответната година. С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на интернет-страницата на дружеството или отправянето на покана от страна на кредитора, в какъвто смисъл са възраженията на ответните страни (в този смисъл са Решение № 6998 от 18.11.2025 г. по в.гр.д. № 4637/2025г. по описа на СГС, II – „В“ въззивен състав, Решение № 5153 от 13.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 11971/2023 г., Решение № 6291 от 15.11.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 9313/2021 г., Решение № 2107 от 10.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6379/2023 г., и др.).

В случая с подаденото възражение по чл. 414 ГПК А. С. Д. изрично е признала вземането за главница за топлинна енергия в размер на 901,32 евро (1762,83 лв.), претендирани за периода 01.05.2022 г. - 30.04.2024 г., както и вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 10,84 евро (21,21 лв.), претендирани за периода 01.06.2022 г. - 30.04.2024 г., като е оспорила вземането за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 182,29 евро (356,52 лв.), претендирани за периода 15.08.2023 г. до 28.07.2025 г., а също така и вземането за мораторна лихва върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 2,79 евро (5,45 лв.), претендирани за периода 15.08.2022 г. - 28.07.2025 г.

В този смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане за топлинна енергия в размер на 901,32 евро (1762,83 лв.), то акцесорната претенция се явява установена в своето основание за периода от 15.08.2023 г. до 28.07.2025 г. и възлиза в размер на 198,12 евро (387,49 лв.) съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза. Същевременно, обаче, претендираната от ищеца сума е в размер на 182,29 евро (356,52 лв.), поради което предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответницата мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 28.07.2025 г. възлиза в размер на претендираната от ищеца 182,29 евро (356,52 лв.).

3

На следващо място, от заключението на вещото лице се установява, че на 14.10.2025 г. е било извършено плащане в общ размер на 938,44 евро (1835,43 лв.), с което са били погасени както главниците и законните лихви върху тях, така и сумата в размер на 3,64 евро (7,12 лв.) – мораторна лихва. Ето защо съдът приема, че дължимият от ответната страна остатък за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от 178,65 евро (182,29 евро – 3,64 евро), поради което до този размер предявеният иск е основателен, а за разликата до пълния претендиран размер от 182,29 евро (356,52 лв.) следва да бъде отхвърлен.

По отношение на релевираното от процесуалния представител на ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност съдът приема следното:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 31.07.2025 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.