Решение № 15905 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15905 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110113384 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба, подадена от ***, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 лева без ДДС, или 7, 20 лева с вкл. ДДС, представляваща недължимо платени месечни абонаментни такси (МАТ), начислени от ответника за мобилен номер ***, с период на фактуриране 28.12.2021 г. 27.01.2022 г. във връзка със сключен между страните договор № *** и Приложение № 1 към него от 03.12.2021 г.

В исковата молба се твърди, че между „***, като мобилен оператор и ***, като потребител на мобилни електронни съобщителни услуги, е сключен договор № *** и Приложение № 1 към него от 03.12.2021 г., по силата на които ответникът се е задължил да предоставя мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет пакети срещу задължението на ищеца да заплаща месечни абонаментни такси в уговорен между страните размер. Посочва, че за мобилен номер *** с фактура № **** за период на фактуриране 28.12.2021 г. 27.01.2022 г. „*** е фактурирал месечни абонаментни такси (МАТ), в размер на 18, 17 лева без ДДС. Ищцовото дружество заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена справка установило, че същото е платило в повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги общо в размер на 6 лева без ДДС. За сбора от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива, дружеството - потребител *** е ощетено от страна на мобилния оператор ***, който от своя страна се е обогатил неправомерно със същата тази сума. Моли 1 съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 7, 20 лева с вкл. ДДС, платена без основание от ищеца в полза на ответника. В съдебно заседание поддържа иска, моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***, с който оспорва иска, моли същия да бъде отхвърлен с окончателния акт по делото, моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца в случая е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника – наличието на основание за получаване на сумата.

Безспорно е между страните наличието на договорни отношения между „*** в качеството му на мобилен оператор и *** в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на договор № ***, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***.

Безспорно е между страните, че във връзка с договор № ***, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *** ответното дружество е издало фактура № **** с период на фактуриране 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г., за сумата в размер на 18, 17 лева.

Безспорно е между страните, че сумата по фактурата, част от която е исковата сума, е платена. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество, с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Възражението на ответника, че процесната сума е заплатена от трето за спора лице в качеството му на фактически ползвател на услугата, а не от ***, съдът намира за неоснователно. Задължено лице по процесната фактура е ищцовото дружество, поради което именно последното дължи плащане на начислените по нея суми. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, то същото е използвано за погасяване на задълженията на *** към ответника. Ирелевантно в случая е естеството на отношенията между едно такова евентуално трето лице и ищцовото дружество, доколкото е безспорно, че задължено лице по процесната фактура е ищецът, както и че от негово име са заплатени сумите по същата.

Ищецът твърди да е платил сума в по-голям размер от уговореното.

Ответникът твърди да е издал фактурата в съответствие с условията на съществуващото помежду им договорно правоотношение. В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да получи процесната сума, т.е. че размерът на начислените такси съответства на уговореното между страните, че се касае за услуги, които реално са предоставени на ищеца, както 2 и че размерът на сумата по тази фактура е изчислен в съответствие с уговореното за целия исков период. Във връзка с твърденеито си, че услугата, за която е била начислена процесната такса, е била заявена от ищеца, ответникът е представил справки от билинг система, своевременно оспорени от ищеца.

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Възникването на спорното материално право за връщане на дадено при начална липса на правно основание - чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2/ тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт за заплащането на процесната сума. Първите две предпоставки трябва да бъдат установени от ищеца, а правнорелевантното обстоятелство, че това имуществено разместване на блага от патримониума на ищеца в имуществения комплекс на ответника се основава на годен юридически факт, следва да бъде установено от ответника. Не е спорно между страните, че между "*** *** в качеството му на мобилен оператор и *** в качеството му на клиент са налични договорни отношения относно електронно - съобщителни услуги, предмет на Договор № ***, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни с посочените номера, както и че във връзка с посочения договор ищецът е издал процесната фактура с посочен в исковата молба период на фактуриране, както и че стойността на последната е заплатена. Не е спорно между страните, че сумата, която е предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск е заплатена.

Фактът на плащане от трето лице не може да се предполага, а подлежи на установяване от страните по делото, като съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по предявения иск, ищецът, който твърди неоснователното разместване на блага, носи процесуалното задължение да докаже пълно и главно, че именно той е извършил плащането.

При успешно провеждане на това доказване, обаче, ищецът не е длъжен да опровергава възражението на ответника чрез изключване на всички възможни хипотези на плащане от трето лице. Ангажираните от ищеца доказателства, че плащането е извършено от него, опровергават възражението на ответника за плащане от трето лице и ако ответникът продължава да го поддържа, той следва да проведе свое собствено доказване в тази насока. В конкретния случай събраните по делото доказателства сочат на това, че плащането е извършено от длъжника, доколкото процесната фактура е издадена от „*** в полза на ***. Това доказателство, издадено от ответника и отнасяшо се за неизгодни за него факти, сочи, че процесното плащане е извършено от ищцовото дружество, като е достатъчно за изпълнение на процесуалното задължение на ищеца да докаже имущественото разместване между страните, в това число и собственото си обедняване съобразно разпределената му 3 доказателствена тежест. При това ищецът не е длъжен да опровергава възражението, че плащането е извършено от трето лице, а ответникът следва да го докаже. Доколкото такова доказване ответникът не е провел и доколкото по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като предвид приемането на нова валута в РБ следва сумата да се присъди в евро – 3, 68 евро.

Следва да се отбележи, че освен всички други съдебни решения по сходни дела, всички потвърдени от СГС, по сходен начин е разрешен въпросът и по гр. дело № 29446 по описа за 2024 г. на СРС, 59 състав, като решението по делото е потвърдено от въззивната инстанция с решение № 2736 от 24.04.2026 г., постановено по в.гр. д. № 9335 по описа за 2025 година на СГС.

С оглед изхода на спора право на присъждане на разноски има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 200 лева, от които 50 лева държавна такса и 150 лева адвокатско възнаграждение, като предвид приемането на нова валута в РБ следва сумата да се присъди в евро – 102,26 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 3, 68 евро /три евро и шестдесет и осем евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 7, 20 лева, представляваща недължимо платени месечни абонаментни такси (МАТ), начислени от ответника за мобилен номер ***, с период на фактуриране 28.12.2021 г. - 27.01.2022 г. във връзка със сключен между страните договор № *** и Приложение № 1 към него от 03.12.2021 г.

ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 102, 26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 200 лева, представляваща направените по делото разноски, както следва – 50 лева държавна такса и 150 лева адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

5