Разпореждане № 1007 от 23.03.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1007 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Анелия Щерева Частно наказателно дело № 20251100203294 по описа за 2025 година след като се запознах с материалите по н.ч.д. № 3294/25 г., определението на ОС – Плевен от 12. 05. 2025 г. по н.ч.д. № 360/ 25 г. по описа на същия съд и решението за налагане на финансова санкция

№ BH-GS/03/246000279584/24 от 07.01.2025 г. на несъдебен орган на Република Австрия, на българския гражданин Г. Н. Г. и с приложеното към искането удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС), извърших проверката по чл. 31, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, и установих, че делото не е подсъдно на Софийския градски съд в противовес с приетото от състава на ОС – Плевен.

Съображенията за това са свързани със следното:

В случая, съгласно отразяването в удостоверението по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС, последният известен адрес и обичайно местопребиваване на засегнатото лице е бил в гр. Кнежа, ул. ********. В тази връзка и удостоверението и решението на несъдебния орган са били изпратени от австрийските власти на ОС – Плевен. След образуването на делото в ОС – Плевен е била изискана справка за постоянен и настоящ адрес на българския гражданин от НБД „Население“, според която Г. има регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. София, ж.к. Овча купел, ул.

********.

При тези факти в цитираното по-горе определение на ОС – Плевен от 12.

05.2025 г. е прието, че компетентен да се произнесе по признаването на решението за налагане на санкция на българския гражданин от несъдебен орган на Република Австрия е Софийският градски съд.

Считам тази преценка на състава на ОС – Плевен за неправилна.

Съгласно нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическото лице – по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция на територията на Република България.

Като начало намирам, че, в първия етап от разглеждане на делото – действията на съдията докладчик по неговото насрочване в открито съдебно заседание, местната компетентност на окръжния съд се определя от посоченото обичайно 1 местопребиваване на засегнатото лице в удостоверението по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС, което неслучайно е негов задължителен реквизит.

Местоживеенето или обичайното местопребиваване, които имат равностойно значение при определяне на местната подсъдност на тези дела, съобразно разпоредбата на 31, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4 от ЗПИИАКОРНФС, в смисъла на цитираната разпоредба, не са понятия, идентични с тези за постоянен и настоящ адрес, съгласно българското законодателство. Разпоредбите на ЗПИИАКОРНФС не съдържат легална дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване“, но, съгласно чл. 48, ал. 7 от Кодекса за международно частно право, под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

В този ред на мисли, съдията докладчик от определения според съответното населено място, посочено в удостоверението по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС окръжен съд, е длъжен, на първо място, да призове засегнатото лице от този адрес, а ако това призоваване се окаже неуспешно – да изиска необходимите справки за установяване на местонахождението му и едва след тях, евентуално, да направи преценка за местна неподсъдност на делото пред себе си. В този смисъл ВКС вече е имал възможност да се произнесе с определения № 31 от 18.02.2014 г. по н. д. № 204/2014 г., Н. К., І Н. О. и № 101 от 08.11.2017 г. по ч. н. д. № 1070/2017 г., Н. К., ІІІ Н. О.

Поради това прецених, че ОС – Плевен преждевременно е прекратил производството пред себе си и е препратил делото по подсъдност на Софийския градски съд. Ето защо считам, че са налице основанията на чл. 44, ал. 1 от НПК за повдигане на спор за подсъдност пред Върховния касационен съд на Република България.

Така мотивирана,

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ производството по н.ч.д. № 3294/25 г. по описа на СГС, НО, 34 състав.

ПОВДИГАМ СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Върховния касационен съд на Република България по отношение на местно компетентния окръжен съд, който да се произнесе по признаването на решение за налагане на финансова санкция № BHGS/03/246000279584/24 от 07.01.2025 г. на несъдебен орган на Република Австрия, на българския гражданин Г. Н. Г..

Разпореждането е окончателно.

Делото да се изпрати на ВКС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2