Решение № 6628 от 04.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6628 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100502319 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20096589 от 07.07.2023 г. по гр.д. № 59799/2020 г. по описа на СРС, 153 с-в, е извършено намаляване на основание чл. 30, ал. 1 ЗН на завещателно разпореждане на наследодателя Н.З. М., ЕГН **********, починал на 18.12.2015 г., извършено със саморъчно завещание от 18.03.2009 г., с което същия е завещал собствените си 4/6 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент 15, находящ се в гр. София, ул. ******** в полза на ответника В. Н. М., ЕГН **********, с 26 929 лева като е възстановена запазената част на В. Н. М., ЕГН ********** в размер на 26 929/95 067 ид.ч. от наследството на Н.З. М..

С постановеното решение е допуснато да се извърши съдебна делба между В. Н.

М., ЕГН ********** и В. Н. М., ЕГН ********** по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж. к. „Гео Милев“, ул.

********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, е площ 85,78 кв. м„ при съседи: на същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта - ***; заедно е прилежащо мазе и 6.10/100 ид. ч. от общите части на сграда с идентификатор

***, при следните квоти:

1

- 256 635/570 402 ид.ч. за В. Н. М., ЕГН **********;

- 313 767/570 402 ид.ч. за В. Н. М., ЕГН **********;

Срещу постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба от ответника В. Н. М., с изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Поддържа, че завещанието оставено в него полза не изчерпва наследственото имущество; в случая не се касае за универсално завещание в негова полза; неправилно съдът не е формирал наследствена маса с включване в нея на притежаваните от наследодателя и други недвижими имоти, които не са предмет на делбата. Поддържа, че наследодателя е притежавал и имоти и земеделски земи в района на село Костуринци, община Трън, които следва да бъдат включени в наследствената маса.

Последните обстоятелства е установил след приключване на делото пред първата инстанция. Поради това излага оплакванията си пред въззивната инстанция с искания за формиране на наследствена маса и извършване на преценка за това дали с извършеното завещание е била накърнена запазената част на наследника – ищец.

Позовава се и на нарушения на процесуалните правила пред първата инстанция доколкото не е била разпределена правилно доказателствената тежест в процеса. За неправилен счита извода на съда, че извършените от него подобрения в завещания имот не представляват задължение по см. на чл.12, ал.2 ЗН, които следва да бъдат отчетени в негова полза. Поддържа, че именно извършените от него подобрения са довели до увеличаване пазарната стойност на имота, което не е било отчетено от съда.

Поддържа, че съдът не е формирал правилни фактически констатации и правни изводи за дарените от него на ищеца парични средства, в т.ч. и за закупения от ищеца апартамент в кв.Овча купел, гр.София, в който живее. Въззивникът се позовава и на нарушение на правилата н чл.36 ЗН, тъй като съдът не е изследвал в съответствие с цитираната разпоредба въпроса дали заветника може да задържи имота.

За неправилни счита изводите на съда за квотите, при които следва да бъде допусната делбата между него и ищеца на делбения имот.

Излага оплаквания и срещу постановените от първата инстанция привременни мерки, с които на основание чл.344, ал.2 ГПК е прието, че следва да заплаща на ищеца сумата 220.46 лв.-месечно до приключване на делбата.

Отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск по чл.30 ЗН, като неоснователен и недоказан. Моли за допускане до делба на имота при правилно изчислени квоти на съсобственост между страните. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца В. Н. М., в който изразява становище за нейната неоснователност. Моли за 2 потвърждаване на решението на СРС като валидно, допустимо и правилно и претендира за заплащане на разноски.

В хода на процеса е починал ищеца /на 05.07.2024 г./, като на основание чл.227 ГПК на негово място са конституирани наследниците му по закон - В. М. А.- М.негова съпруга и Н. В. М.-негова дъщеря. Последните поддържат подадения писмен отговор пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:

С разпоредбата на чл.30, ал.1 ЗН законодателят предвижда възможността наследниците със запазена част по дефиницията на чл. 28, ал. 1 ЗН, които са призовани към наследяване, да искат намаление на завещателните или дарствени разпореждания на наследодателя и възстановяване на запазената им част.

Както правилно е посочил в постановеното решение СРС, според задължителната практика на Върховния касационен съд на РБ - ТР № 3/2013 г. на ОСГК, в случая не е необходимо приемането на наследството по опис по чл. 30, ал. 2 ЗН, което е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В случая заветника – ответник е призован към наследяване на наследодателя Н.З. М., починал на 18.12.2015 г.

Страните не спорят и се установява, че процесният делбен имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж. к. „Гео Милев“, ул. „********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, с площ 85,78 3 кв. м., при съседи: на същия етаж - ***, под обекта ***, над обекта - ***; заедно е прилежащо мазе и 6.10/100 ид. ч. от общите части на сграда с идентификатор

***, е бил придобит по време на брака от Н.З. М. и Н. Г. М. с договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети от 20.09.1968 г. т.е. същия е бил в режим на семейна имуществена общност.

От приложените пред първата инстанция доказателства се установява, че след смъртта на Н. Г. М., на 02.06.2001 г., нейни наследници по закон по силата на чл. 5, ал.

1 и чл. 9, ал. 1 ЗН са били нейният съпруг - Н. М. и двамата й синове - В. М. и В. М..

Следователно след смъртта на Н. М., В. и В. са придобили по 1/6 ид.ч., а Н. М. е придобил 4/6 ид.ч. по силата на наследствено правоприемство и на самостоятелно основание във връзка с посочения договор за продажба на държавен имот.

В случая страните не спорят и се установява от събраните пред първата инстанция доказателства, че общия наследодател на страните Н.З. М. е починал на 18.12.2015 г., като е оставил за наследници двамата си синове - В. Н. М. /първоначален ищец/ и В. Н. М..

Установява се и страните не спорят, че приживе общия наследодател Н.З. М. е оставил саморъчно завещание от 18.03.2009 г. в полза на единия си син В. Н. М., с което му е завещал собствените си 4/6 ид. ч. от процесния делбен имот - апартамент 15, находящ се в гр. София, ул. ********. Завещанието е било оставено в кантората на нотариус А.И. - Нотариус с peг. № 034 в РНК, с район на действие СРС, вписано в служба по вписвания е вх. Peг. № 6965/15.02.2016 г., том 2, акт 16.

Установява се от приетата пред първата инстанция СТЕ и СОЕ, която настоящия състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК, че пазарната стойност на делбения имот - апартамент 15 към датата на откриване на наследството 18.12.2015 г. възлиза на сумата 142600 лева /с отчитане на извършените в него подобрения/.

Доводите на въззивника, че с предмета на извършеното от наследодателя завещание на 4/6 ид.ч. от апартамента в полза на ответника не се изчерпва наследството останало от Н. М., настоящия състав намира за основателни. Установява се, че саморъчното завещание от 18.03.2009 г. не е универсално по см. на ч.16, ал.1 ЗН, а има характер на частно завещателно разпореждане по см. на чл.16, ал.2 ЗН направено от наследодателя в полза на ответника.

Чрез ангажираните пред настоящата инстанция доказателства е установено, че наследодателя е притежавал и други имоти на територията на община Трън, които са установени пред настоящата инстанция и е възложено извършване на оценката им към датата на откриване на наследството - 18.12.2015 г.

Чрез събраните пред въззивната инстанция доказателства е установено, че 4 наследодателя Н.З. М. е бил собственик на следните недвижими имоти, описани от ответника в подадената от него молба от 28.10.2024 г., както следва:

1. по 1/3 ( една трета) идеална част от имотите, описани както следва:

1.

Н.З. М. е собственик на 1/3 ид. част от имотите, възстановени с Решение № 20-1 от 08.07Л996г. на ПК - гр. Трън, заверено на 13.09.2023г. от ПК-гр. Трън, Община Трън, Област Перник, находящи се в селището на с. Еловица, ЕКАТТЕ 27351, в съществуващи стари реални граници:

1.1. Ливада, с площ от 0,556 дка, местност Дреновица, имот 018010, по картата на землището - при съседи:018013- ливада на наел. на В.М.М.; 018009- ливада на наел. на П.М.И. ; 014006- ливада на наел. на Г.Р.И. и 018011- ливада на наел. на А.И.С..; С молба от 26.06.2024г. са представени Решение №20-1 на ПК-Трън, Удостоверение за данъчна оценка- 2 бр., и Скица №15-993986-17.09.2023г., за Поземлен имот с идентификатор *** и данъчна оценка №6406014951/16.10.2023г..

1.2. Друга изоставена Нива от 0,423 дка, местност Дреновица, имот№ 018014, при съседи - 018015 -нива на наел. на А.И.С. ; 018013 - нива на наел. на В.М.М.;

018002 - неизв. Собств. Стоп. Двор.; За имота са представени по делото Удостоверение за данъчна оценка 2 бр., изх.№ 6406014953/16.10.2023г. и Скица №15993988-17.09.2023г., за Поземлен имот е идентификатор *** и удостоверение за данъчна оценка №6406014953/16.10.2023г..

1.3. Ливада, 0,892 дка, местност Дъсчана падина, Имот № 040022, по картата на землището, при съседи 000014 дървопроизв.пл. на Община Трън и 040002Дървопроизв. Пл. на Община Трън. За имота са представени по делото- Скица на имота и данъчна оценка №6406014955/16.10.2023г...

2.

Н.З. М. е собственик на 1/3 ид. част от имотите, възстановени с Решение №25-1 от 11-07.1999г. на ОбСл - в землището на с. Костуринци, Общ. Трън:

2.1. Имот с идентификатор № ***- Пасище - мера, с площ от 1, 500 дка, девета категория, местност Дълга нива, НАД ПЪТ, имот 011005, при съседи: 011006пасище, мера наел. на П.М.И.; 011017- неидент. Собств.; 011004- пасище, наел. на А.И.С. и №011018 - др. селски път Община Трън; По делото е представена Скица и данъчна оценка на имота №**********/13.10.2023г...

2.2. Нива, имот е идентификатор № ***, е площ от 1, 600 дка, шеста категория, местност Дълга нива, имот 012012, при съседи: №012013- наел. На П.М.И.;