Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1938 от 24.04.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8157/2024
Вид
Решение № 1938
Подписан
24.04.2025
В сила
22.05.2025
Състав
Надежда Георгиева Славчева - Андонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1938 гр. Пловдив, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330108157 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Р. А. К. се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 28.04.2021г.15.01.2024г. имал задължения като потребител на ВиК услуги за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 873.28 лв. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 80.79 лева за периода 30.06.2021г.- 31.12.2023г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № *****, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.

Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал.8 и чл. 23, ал. 5 ОУ, т.к. липсвало измервателно устройство.

Понеже задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2389/13.03.2024г. по ч.гр.д. № 4639/2024 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл.

415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендират се направените в производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от Р. А. К..

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по 1 вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 4639 по описа на ПРС за 2024г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 2389 от 13.03.2024г., по силата на която е разпоредено Р. А. К. да заплати на „ВиК“ ЕООД сумата 873,28 лева (осемстотин седемдесет и три лева и 28 стотинки), представляваща главница за период от 28.04.2021 г. до 15.01.2024 г., ведно със законна лихва за период от 12.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 80,79 лева (осемдесет лева и 79 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 30.06.2021 г. до 31.12.2023 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

По делото са представени Декларация-съгласие от 05.12.2022г. от Кмета на Община Пловдив, справка за неплатени задължения за обект на адрес

*****************************, справка за водомерите на абонат Р.Т.М., както и карнети.

Представено е споразумение за разсрочване на задължения от 06.02.2025г. с длъжник Р. К. за обект в *****************************, за задължения по фактури за периода от 06.08.2012г. до 20.01.2025г.

По делото е изискана и постъпила преписка, касаеща наемното правоотношение с Р. К. на общинско жилище в *****************************.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 4639 по описа на Пловдивски районен съд за 2024г., че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Съгласно чл.

3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният недвижим имот , находящ се в ***************************** е общинско жилище, като по силата на заповед № ЖН-62 от 03.09.2009г. на Кмета на Район „**********“ при Община Пловдив в жилището е настанена Р. А. К., с 10-членното й семейство. На 25.10.2019г. по силата на 2

Заповед № ЖН-232 отново е настанена Р. А. К. в жилището, с 9-членно семейство, като срокът за настаняване е не по-дълъг от 10 години. Към преписката са представени и сключените между Р. К. и ОП „Жилфонд“ договори за наем на общинско жилище от дати 02.06.2002г., 18.12.2007г., 20.07.2005г., 08.09.2009г., 14.11.2019г. Според чл.2, ал.3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право ползване на имота лично декларира съгласие пред дружеството или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице – наемател да бъде потребител на В и К услуги за определен срок. В случая е представена такава декларация – съгласие от Кмета на Община Пловдив. С оглед на изложеното съдът намира, че е установено по делото качеството на ответницата на клиент на водоснабдителното дружество.

Видно от протокол-опис-част 1 от 07.03.2016г. в жилището липсва водомер, като същата информация се съдържа и в протокол-опис-част 1 от 14.11.2019г. Едва в изготвения на 05.02.2025г. протокол-опис-част 1 е отразено, че в жилището е поставен нов водомер, който се отчита от „ВиК“. Водомерът е монтиран след процесния период – през месец юни 2024г., като видно от представените и водени след този момент карнети, отчитанията на изразходваното количество вода вече се извършват според показанията на водомера, за което в карнетите са полагани подписи на потребител.

Следователно към процесния период - 28.04.2021г. – 15.01.2024г. е установено по безспорен начин, че в жилището липсва водомер, тоест налице са предпоставките на разпоредбата на чл.25, ал.8 и чл.23, ал.5 от Общите условия за служебно начисляване при условията на липсващо измервателно устройство – по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м.

– при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Според твърденията в исковата молба начисленията са за двама обитатели или общо 10 куб.м., а видно от изготвяните констативни протоколи към процесния период, в жилището, от момента на отдаването му под наем, живеят не двама, а значително повече на брой хора като част от домакинството на Р. К. – първоначално десет души, впоследствие девет и т.н.

При тези данни съдът приема за установен фактът на реално доставени и ползвани водоснабдителни и канализационни услуги в количеството, фактурирано с издадените в процесния период фактури за имота в *****************************, поради което предявените установителни искове за главница и обезщетение за забава съдът намира за основателни и доказани. В подкрепа на така формираните изводи е и представеното споразумение за разсрочване на задължения от дата 06.02.2025г., касаещо задължения за периода от 06.08.2012г. – 20.01.2025г., тоест включително и процесния период, което макар и да е сключено между дружеството и З.Й.З. – *** на длъжника Р. А. К. безспорно касае процесния водоснабден имот и представлява според настоящия състав извънсъдебно признание за дължимостта на сумите.

При този изход на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, които в общ размер по ч.гр.дело № 4639 по описа на ПРС за 2024г. възлизат на сумата от 75 лв., от 3 които 25 лв. дължима държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, а по исковото производство – на сумата от 575 лв., от които 75 лв. държавна такса, 400 лв. възнаграждение за особен представител, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО, че

Р.

А.

К.,

ЕГН

********** от

***************************** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата от 873.28 лв. /осемстотин седемдесет и три лева и 28 ст./ главница, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 28.04.2021г. до 15.01.2024г. за обект, находящ се в *****************************, както и сумата в размер на 80.79 лв. /осемдесет лева и 79 ст./ обезщетение за забава за периода от 30.06.2021г. до 31.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.03.2024г., за които суми е издадена заповед № 2389 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.03.2024г. по ч.гр.д. № 4639 по описа на ПРС за 2024г.

ОСЪЖДА Р. А. К., ЕГН ********** от ***************************** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ направени разноски по ч.гр.дело № 4639 по описа на ПРС за 2024г., както и сумата от 575 лв. /петстотин седемдесет и пет лева/ направени разноски по настоящето дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4