Решение № 15670 от 29.09.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 35651/2022
- Вид
- Решение № 15670
- Подписан
- 29.09.2023
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139а · Закон за енергетиката
- чл.139б · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1 · Закон за наследството
- чл.60 · Закон за наследството
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 15670 гр. София, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110135651 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [*********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [*********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г.
Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците 1 на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [*********], което дружество след края на отчетния период изготвя изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции, като моли съда да постанови решение, с което да осъди двамата ответници да му заплатят сумите, както следва: 1/ ответникът ц. Д. М. - сумата от 841,39 лева, представляваща ½ част от главница в общ размер на 1432,51 за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [*********], ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.07.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 125,14 лева, представляваща ½ част от сумата от 250,27 лева - обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2020 г. и 2/ ответникът Д. С. К. - сумата от 841,39 лева, представляваща ½ част от главница в общ размер на 1432,51 за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [*********], ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.07.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 125,14 лева, представляваща ½ част от сумата от 250,27 лева - обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2020 г. Претендират се и направените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника К. чрез преупълномощен от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат, който се изразява становище за недопустимост на исковата молба. Излагат се доводи, че по делото липсват доказателства, че ответника е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, за публикуването на Общите условия на дружеството съгласно предписанията на нормата на чл.150, ал.2 ЗЕ, съответно за възникнали договорни отношения между страните. Оспорват се твърденията за надлежно избиране на дружество, извършващо услугата дялово разпределение в процесната жилищна сграда, че същото е регистрирано в регистъра по чл.139а ЗЕ, както и начина на формиране на претенцията на ищеца. По отношение на претенцията за обезщетение за забава се поддържа становище, че по делото липсват доказателства за датите на публикуване на процесните фактури, а отделно от предходното, че обезщетение за забава се дължи само за задълженията по издадена фактура от изравнителна сметка. Излагат се доводи, че ако деня на изпълнение е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след покана.
Излагат се доводи за нарушение разпоредбите на ЗЗП, както и Директиви на Европейския парламент и на Съвета. Прави се възражение за изтекла погасителна 2 давност. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника М. чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, в който се изразява становище за нередовност на исковата молба, а по същество за нейната неоснователност. Изразява се становище, че по делото липсват доказателства за начина на формиране на отделните суми, както и за правното основание за възникването им и дължимостта им. Оспорват се твърденията на ищеца, че този ответник има качеството на клиент на дружеството, тъй като по делото не са представени доказателства за наличие на договорно правоотношение. Излагат се доводи, че представените по делото съобщения към фактури не притежават реквизитите на фактури, поради което и не установяват основание за възникване на задължението. Оспорва се изправността на средството за измерване на топлинна енергия. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. По изложените съображения се иска отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност – в случай, че съдът приема същите за основателни – да съобрази направеното възражение за давност.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - [*********] изразява становище, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота и сградата, от която е част, е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Представя писмени доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни сметки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен нотариален акт да покупко-продажба на недвижим имот том ХХХХ, дело № 7800/1995 г., от който се установява, че процесния недвижим имот е закупен от С. И. К..
Видно от приложеното по делото решение от 14.02.1997 г., постановено по гр.д.
№ 4710/1995 г. е, че сключения на 03.03.1990 г. граждански брак между С. И. К. и Ц. Д.
К. е прекратен, като семейното жилище /процесния недвижим имот/ е предоставен за ползване на съпругата.
По делото е приложена молба-декларация от 02.11.1998 г. от ответника Ц. М. до директора на ищцовото дружество, с която моли да бъде открита партида за процесния имот, като е посочила, че семейството се състои от двама члена.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че С. К. е починал на 07.12.2007 г., като е оставил един наследник по закон – неговата дъщеря и настоящ ответник Д. С. К..
Видно от изисканата по делото справка е, че в особената книга на Софийски районен съд за приемане и отказ от наследство, не са намерени данни за вписан отказ 3 от наследството на С. К. от страна на наследника му и настоящ ответник Д. К..
По делото е приложен протокол от проведено на 23.08.2002 г. Общо събрание на етажните собственици в сградата, в която се намира и процесния апартамент, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с [*********]. Към протокола е приложен списък на присъствалите на ОС етажни собственици, сред които и ответника М.. По делото е приложен и договор № 2069 от 24.09.2002 г. сключен с посоченото дружество в изпълнение на взетото решение.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот, без данни за съставител.
По делото е приложен договор от 28.05.2018 г. сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение за срок от една година.
По делото няма данни за продължаване действието на договора.
По делото са приложени документи, касаещи отчитането на топлинна енергия през процесия период в имота.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че в процесния апартамент ФДР е разпределяла топлинна енергия за отопление и от сградна инсталация, а БГВ – по отчет на един водомер за топла вода. Вещото лице е констатирало, че формуляра за отчет от 21.05.2019 г. е подписан от клиент, а за отчетен период 2019 г./2020 г. в имота не е осигурен достъп. Вещото лице е посочило още, че пред ФДР не са депозирани възражения относно разпределената ТЕ и издадените изравнителни сметки. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 1432,51 лева – главница и сумата от 250,27 лева – обезщетение за забава. Вещото лице е описало всяка една от издадените фактури през исковия период, както и изравнителните сметки.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със 4 съществуването на договорни отношения между ищеца и ответницата за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл.36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Разпечатката съдържа 34 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/711ca321-5c08-426b-85da-f8b2a71cfce8