Решение № 96 от 15.07.2022, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 156/2022
- Вид
- Решение № 96
- Подписан
- 15.07.2022
- В сила
- 15.07.2022
- Състав
- ПЕТЯ СТОЯНОВА, АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМИЛОВ ГРИГОРОВ, ХРИСТО ТОМОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 9 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 122, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 128 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 128, 129 и 159 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 128, 129 и 159 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 96 гр. Велико Търново, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:
АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за възобновяване № 20224000600156 по описа за 2022 година Въз основа н аданните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:
Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.
Образувано по искане на осъдения В. Т. В. за възобновяване на производството по ВНОХД 185/2021г. на Окръжен съд Габрово, отмяна на решение № 75 от 30.11.2021 г. и при условията на алтернативност: оправдаване на осъдения, връщане на делото за ново разглеждане, изменение на въззивното решение в частта на наказанието с приложение на чл. 55 от НК или приложение на по- благоприятен закон по двете обвинения.
Искането се позовава на посочените в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основания за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и т.3 от НПК. Твърди се, че присъдата е постановена при липса на доказателства, липсват и мотиви в актовете на двете инстанции. Изложени са подробни съображения досежно твърдяните като допуснати процесуални нарушения. Твърдението за явна несправедливост на наказанието е ангажирано с възражение за необсъждане на множество смекчаващи вината обстоятелства и доводи, че неправилно не е 1 приложена разпоредбата на чл. 55 от НК. Твърденията за нарушения на материалния закон са обвързани с неприлагането на разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият В. и защитникът му - адвокат Б. поддържат искането по изложените в него съображения. Излагат подробни съображения за допуснатите процесуални нарушения. Поддържат искането във всичките му алтернативи – за оправдаване, за приложение на чл. 55 от НК за приложение на поблагоприятен закон или за отмяна и връщане на ГОС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Прокурорът от Великотърновска апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Твърдените от осъдения процесуални нарушения не били допуснати, поради което и искането за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно.
Актовете на съдилищата са мотивирани, а материалния закон приложен правилно. Поради изложеното представителят на ВТАП предлага искането да бъде оставено без уважение.
Великотърновският апелативен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:
С присъда № 11/24.06.2021г., постановена по НОХД 19 /2021г. по описа на Габровски районен съд - В. Т. В. е признат за виновен да е извършил деяние по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 вр. чл. 26 от НК и му е наложено наказание една година и пет месеца лишаване от свобода както и глоба в размер на 2 000 лв. Изпълнението на така наложеното наказание е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е осъдил подсъдимият да заплати направените по делото разноски.
С решение № 75 от 30.11.2021г. по ВНОХД 185/2021г. състав на Габровски окръжен съд е изменил присъдата като преквалифицирал деянието от такова по чл. 354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 вр. чл. 26 от НК в такова по чл. 354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК. В останалата част присъдата на ГРС е била потвърдена.
Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок, от процесуално легитимирана страна и е насочено към акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, то е неоснователно, по следните съображения:
По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения:
На първо място следва да бъде отбелязано, че всички възражения за 2 допуснати съществени процесуални нарушения, посочени в искането за възобновяване са правени пред първия или пред въззивният съд и на тях е даден мотивиран отговор в актовете на двете съдилища.
Първото възражение е свързано с извършеното от въззивния съд изваждане от доказателствената съвкупност на протокола за оглед на местопроизшествие на МПС в частта, с която е било извършено претърсване и изземване, тъй като същият не бил одобрен от съда, което според осъдения е направено законосъобразно, но незаконосъобразно е прието, че независимо от това наркотичното вещество е прието за надлежно приобщено по делото.
Няма спор, че както правилно е приел въззивния съд обективираните в протокола за оглед на местопроизшествие от 09.12.2020г. на л.а. „Хонда“ с ДК № СВ 48 **** действия, и в частност тези, касаещи изземването на три обекта с наркотични вещества по своята същност представляват претърсване, тъй като са съпроводени с изземане на вещи. Констатацията на въззивният съд, че тези действия по претърсване и изземване, е следвало да бъдат представени за одобрение от съответния компетентен съд, което не е сторено е законосъобразна. Поради тези съображения, правилно ОС Габрово е приел, че посоченият протокол неправилно е бил ценен от първия съд като годно писмено доказателствено средство. Също законосъобразен е и извода му обаче, че не е налице пречка обстоятелствата по намиране на вещите, мястото на установяването им и техните характеристики да бъдат установени чрез други доказателствени средства, доколкото доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително установена доказателствена сила.
Мястото и времето на откриването на вещите, както и тяхната идентификация, според състава на въззивния съд се установяват по безспорен начин от разпита на всички свидетели от присъствали на извършеното процесуално-следствено действие по претърсване и изземване/озаглавено протокол за оглед /. Този извод на съда е законосъобразен. А установяването на тези обстоятелства чрез разпит на свидетели е в пряка връзка с възможността да бъдат използвани в процеса на доказване последващо извършените експертни заключения. Ето защо първото възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като неоснователно бе оставено без уважение от настоящият състав. Що се касае до посоченото в искането решение на СГС по ВНОХД 4721/2005г. и приетото в него, следва да се отбележи единствено, че първо то няма никакво отношение към настоящият казус и на следващо място не попада в 3 категорията решения, които представляват задължителна практика, която следва да бъде обсъждана и съобразявана от съдилищата.
Неоснователно е възражението, че въззивният съд единствено е препратил към мотивите на районния съд относно намерените наркотични вещества в дом в гр. Трявна на *******. Видно от мотивите на атакуваното по реда на възобновяването решение, ГОС не само е възприел извършения доказателствен анализ на първата инстанция, но е дал и отговор на направеното от защитата възражение, като изрично е посочил по какви съображения възприема, че именно осъденият е държал наркотичното вещество открито на посочения адрес, независимо, че жилището там е собственост на родителите му и те също имат ключ от това жилище. Това обстоятелство е установено според въззивният съд от факта, че осъденият лично е завел полицейските служители на посоченият адрес, както и лично е посочил къде се намират наркотичните вещества – в кухненското помещение.
Тези изводи са направени в допълнение на приетото от първия съд, че осъденият обитава адреса, на който е извършено претърсването и изземването се установява от показанията на св. Г. Г. и Т. Т., К. К.. Ето защо първия съд напълно законосъобразно е приел, че макар това жилище да е собственост на родителите на В., то те не живеят в него, а наркотичните вещества там са държани от осъдения В.. Тези правни изводи законосъобразно са възприети и от въззивната инстанция, която е изложила и собствени мотиви в подкрепа на този правен извод.
Че протоколът за претърсване и изземване, извършено в гр. Трявна на ******* е изготвен в пълно съответствие с разпоредбите на НПК се установява от показанията на разпитания в качеството на свидетели поемни лица. От показанията на св. П. Г. по категоричен начин се установява, че протоколът за претърсване и изземване е изготвен на място в каквато насока е изискването на чл. 128 от НПК. Намереното по време на това процесуалноследствено действие е запечатано и след това са се подписали всички присъстващи и поемните лица. Този свидетел включително си е спомнил конкретната последователност на подписването - първо от всички други присъстващи лица и след това поемните лица и е категоричен, че това е станало на масата в кухнята в домът където е извършвано претърсването и изземването. Показанията на свидетеля Ц. С., другото поемно лице, във връзка, с които се прави възражението, че протоколът не е съставен на място далеч не са така категорични, както тези на св. Г.. Св. С. е посочил, че се е подписал в РУ Трявна, където е отишъл с полицаите след извършване на претърсването и изземването в домът, обитаван от В., на който той е 4 присъствал. Видно от съдържанията на показанията му, този свидетел е изразявал липсата на точен спомен за събитията. А твърдяното от него обстоятелство, че се е подписал на протокола в РУ на МВР Трявна на първо място не опровергава показанията на св. Г., че протоколът е съставен от разследващия на мястото на извършване на претърсването изземването и другото поемно лице и всички останали подписали протокола са се подписали на място. На следващо място факта, че едното поемно лице/С./ се е подписал върху протокола за претърсване и изземване в РУ на МВР не опорочава изготвения в съответствие с чл. 128, 129 и 159 от НПК протокол, след като през цялото време е присъствал и наблюдавал процесуалноследственото действие, а отразеното в протокола е съответно на показанията му. Ето защо и това възражение, съпроводено с искането и този протокол да бъде изключен от доказателствената съвкупност и по- конкретно приобщаването на наркотичните вещества, намерени на горепосоченият адрес в гр. Трявна да бъде прието за ненадлежно, като неоснователно бе оставено без уважение.
Първостепенния съд е отговорил и на възраженията за наличие на втори етаж от къщата, находяща се в гр. Трявна, *******. Видно от съдържанието на протокола за претърсване и изземване изрично е описано, че жилището представлява първи етаж от къща и също така е посочено, че наркотичните вещества са намерени в жилището на първи етаж. В пълно съответствие с описаното в протокола за претърсване и изземване на това жилища са показанията на разпитаните в качеството на свидетели поемни лица П. Г. и Ц. С. както досежно описанието на помещенията, така и досежно откритите наркотични вещества. Фактът, че св. Г. е посочил втори етаж не може да обоснове изключване на изготвения протокол от доказателствената съвкупност.
В смисъла на изложеното до тук, настоящата инстанция не установява да са допуснати твърдяните съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК в дейността на съдилищата, които да са от категорията на абсолютните основания за възобновяване на делото и отмяна на постановеният съдебен акт.
Неоснователно е и възражението, направено в искането, касаещо разпита на св. К. К. пред първия съд, за липса на коментар, че този свидетел си извадил лист с показания, които е давал на ДП и давал показания по тях.
Не съществува основание да бъдат игнорирани детайлните показания на св. К. от производството пред първия съд само защото той предварително е използвал бележки или други материали, които се намират у него и които се отнасят до неговите показания. В този смисъл свидетелят е упражнил правата си по чл. 122, ал.1 от НПК и след като законът предвижда такава възможност, съдът също е длъжен да я зачете.
Аргументите в искането за нарушение на материалния закон са 5 обвързани в искането с неприложението на чл. 9 ал.2 от НК.