Определение № 290 от 06.12.2021, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Пещера, 06.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20215240100839 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК/ проект за доклад/.

Предявен е иск от Й. Н. П., ЕГН **********, чрез адв.П.Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, служебен адрес гр.Варна, бул. „*" №44, ет.4, офис 6, против „Е.М" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София., кв. „Малинова долина", ул. „*" №4-6, представлявано от Р.И. М.- Т.. и Т.И.В.

Твърди в исковата си молба ищецът, че Й. Н. П. е издаден Изпълнителен лист от 28.11.2011г. по ЧГД 1346/2011 г.по описа на Районен съд - Пещера, издаден въз основа на влазла в сила Заповед № 905/28.11.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с който Й. Н. П., ЕГН ********** е осъден да заплати на „БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1036, р-н „Оборище", ул.

„Московска" № 19 неизплатени суми, предоставени му по Договор за текущо потребление № 31420034 от 02.10.2006 г.,от които 18 098,83 лв. главница и8 063,07 лв., присъдена лихва. Посоченото вземане е продадено съгласно договор за покупко- продажба на вземания от 25.04.2012 г., сключен между банка „БАНКА ДСК" АД и „ОТП Факторинг България" ЕАД.

На основание сключен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 21.10.2020 г. между „Е.М" ЕООД и „ОТП Факторинг България" ЕАД, вземането, произтичащо от Договор № 31420034 от 02.10.2006 г., сключен с „БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, ведно с всички лихви, 1 привилегии, обезпечения, посочени в Договора, от ОТП Факторинг България" ЕАД се прехвърлят на „Е.М" ЕООД, като настоящ кредитор по вземането, произтичащо от Договор № 31420034 от 02.10.2006 г., сключен с „БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, се явява „Е.М" ЕООД.

След издаването на Изпълнителният лист не са били предприемани изпълнителни действия по събиране на дълга. Първоначално „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Оборище", ул. „*" № 19, ет. 2, отправя доЙ. Н. П., ЕГН **********,от гр. Пазарджик, писмени и устни покани да погаси задължението си, канен е да подпише споразумение за признаване и плащане на дълга, но сключване на такова не е било постигнато.

Новият кредитор „Е.М" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, кв. „Малинова долина", ул. „*" №4-6, представлявано от Р.И. М.-Т. и Т.И.В, също отправя покани до длъжника писмено и устно.

Предвид изложените факти и обстоятелства счита, че са налице предпоставките визирани в чл. 439, ал. 2 от ГПК налице са факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно изминали са повече от 5 години от издаване на заповедта за изпълнение на 28.11.2011 г. и изпълнителния лист от същата дата, поради което вземането се явява погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.

Моли да се установи по отношение на Й. Н. П., ЕГН ,**********, че НЕ ДЪЛЖИ на „Е.М" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, кв. „Малинова долина", ул. „*" №4-6, представлявано от Р.И. М.-Т. и Т.И.В суми, произтичащи от Договор № 31420034 от 02.10.2006 г., сключен с „БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, в общ размер на 27 671,15 лв., от които 18 098,83 лв. главница и 8 063,07 лв. присъдена лихва,на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Претендира разноски по настоящето дело, както и сторените такива по изпълнителното дело.

С уточняваща молба сочи че главницата е в размер на 18 098,83 лева и присъдена лихва в размер на 8 063,07 лева.

2

Постъпил е отговор от ответника, в който излага следното :

Твърди че съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК. Счита, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска. По същество счита, че твърдението на ищеца, че процесното вземане е изтекло по давност за основателно.

По отношение на материалноправната и процесуалноправната легитимация на „Е.М" ЕООД, отбелязва, че уведомяването на длъжника за извършена цесия не рефлектира върху дължимостта на вземането, което продължава да съществува.

На следващо място следва да се има предвид, че ответникът не е предприемал никакви действия по събиране на вземането чрез способи на принудително изпълнение. Няма издаден изпълнителен лист за процесното вземане, нито е налице висящ изпълнителен процес, не са предприемани принудителни изпълнителни действия, поради което липсва правен интерес от водене на настоящото производство.

Възможността в бъдеще ответникът да предприеме действия е абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес. Противното би означавало правният интерес да почива на предположение, а не на конкретно действие или бездействие от страна на ответника. Тогава правният интерес би бил абстрактен, а не конкретен, както изисква практиката на В КС. Така решение № 83/23.05.2018 г. по гр.д. № 3448/2017 г. на ВКС, II! г.о.

По изведените правни въпроси е налице трайна преобладаваща практика на ВКС, изразена постановените ло реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. I г. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, III г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., Ill г. о. на ВКС и др. В цитираните съдебни актове е прието, че чрез отрицателния установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност, длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора. След изтичането на давността вземането продължава да съществува, но то не може да събере със средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо /чл. 118 ЗЗДI.

3

Не се установява в изложението на исковата молба и предоставените с нея доказателства кредиторът - ответник да е отрекъл правопогасяващия ефект на изтеклия давностен срок и да е оспорил правото на длъжника правомерно да откаже изпълнение. Не може да се приеме, че с наличието на извънсъдебно вземане и подаването на информация за него в ЦКР, кредиторът е дал повод за иска. С оглед на това ответното дружество не е дало повод за предявяване на иска и ищецът следва да понесе Кредиторът имал право да претендира вземането си от длъжника и ако го получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на давността за вземането (чл. 118 от ЗЗД). Същевременно той не е задължен да съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера на претенцията си с евентуално погасената по давност част от задължението.

Вземането, макар и погасено по давност, продължава да съществува като естествено и зависи единствено от волята на дължника дали ще извърши плащане. Институтът на погасителната давност урежда преклудпрането единствено на възможността на кредитора да търси удовлетворение на претенцията си по принудителен ред, но не е основание за спиране на подаването на информация за него в ЦКР от финансовите институции. Това не се отразява по никакъв начин на валидността и дължимостта на задължението, което придобива естествен характер и чието погасяване може да се търси валидно по пътя на доброволното уреждане на взаимоотношенията между кредитора и кредитополучателя.

Следователно отново е налице липса на правен интерес от водене на настоящото производство и от постановяване на съдебно решение по него, тъй като липсва и годен предмет на делото, за който страните да спорят.

Поради това счита, че настоящото производство следва да бъде прекратено.

Съгласно Определение №474/07.11.2019 на ВКС по гр.дело №3063/2019г. на IV г.о., ГК ответникът може да удовлетвори интереса на ищеца като признае вземането. В настоящия случай не следва да се присъждат разноски в тежест на ответника - „Е.М" ЕООД. Твърди че следва да се възложат в тежест на ищеца.

Счита, че настоящото производство следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес от водене на дело и липса на спорен предмет на 4 делото.

В случай че производството бъде допуснато за разглеждане по същество, счита за основателни твърденията на ищеца, че е погасено правото на кредитора да удовлетвори по принудителен ред притезанието си, тъй като същото е изтекло по давност.

Моля, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, претендираните от ищеца деловодни разноски и адвокатско възнаграждение да останат в негова тежест.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявения иск и предвид обстоятелството, че ищецът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото. С настоящия отговор сезирам и моля на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им /в това отношение т.1 от Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В това отношение, на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищеца: доказване на факти/ в случая изтекла погасителна давност/, обосноваващи недължимост на вземането по изпълнителното дело, настъпили след прилючване на съдебното дирене в производството по издаденото изпълнително основание.

Ответникът следва да докаже всички свои възражения, от които черпи благоприятни права.

Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

5

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.02.2022 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните .

ДА СЕ ИЗИСКА от Служба Архив ч.гр.д.№1346/2011г. на РС Пещера за послужване.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Препис от определението да се връчи на страните по делото, а на ищеца и препис от отговора на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 6