Определение № 11274 от 21.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11274 гр. София, 21.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110125543 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 130 ГПК.

Делото е докладвано на 20.03.2026 г.

Издадена е заповед за изпълнение от 18.11.2024 г. по ч.гр.д. № 60576/2024г. на СРС, с която длъжникът ***************** Црт. чрез ***************** Црт. - клон България

КЧТ с

ЕИК:

********* и адрес: гр.

**************************************, да заплати на следните заявители: - А. И.

Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. **********************************, и - Н. Г. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ******************************, - Е. Н. Т. с ЕГН:

********** и адрес: гр. ******************************, общ. ******, обл. ****** чрез родител и законен представител А. И. Г., при равни квоти следните суми: - сумата 1466,88 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, буква „а“ от регламент (ео) 261/2004 на европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. за голямо закъснение на полет *************** по маршрут летище ********************* - летище ********************* на 24.07.2024 г., ведно със законна лихва за период от 11.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 75,00 лЕ. и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.

Срещу процесната заповед е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника, в което сочи, че делото не е подсъдно на СРС, като с молба от 13.12.2024 г. уточнява, че оспорва процесните задължения.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:

Предявени са искове по чл. 7, § 1, б. „а“ вр. чл. 6, § 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за обезщетение за закъснение над три часа на процесния полет.

Съгласно чл. 28, ал. 2 КМЧП съдът се произнася с определение за наличие или липса на международна компетентност след изтичането на срока за отговор на исковата молба, освен когато изборът на съд е направен в хода на производството.

Според т. 32 – 33 от Решение от 09.09.2021 г. по съединени дела C-208/20 и C256/20 на СЕС (Топлофикация София) Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. не се прилага относно правилата за влизане в сила на съдебните актове, след като те вече веднъж са издадени, както и относно възможността за отмяната и обезсилването им. При това положение настоящият съд няма възможност да прецени евентуално възражение на 1 длъжника за липса на международна компетентност след издаване на заповедта, а според националното право няма възможност да изиска становище на длъжника преди да я издаде, поради което именно в настоящото исково производство съдът се произнася по въпроса за международната компентност относно спора.

С Разпореждане от 30.11.2024 г. е указано на заявителите в 1-седмичен срок от съобщението с молба с препис за длъжника да уточнят и да представят съответни категорични доказателства в подкрепа на своите твърдения дали правоотношенията на тримата заявители по договори за въздушни превози са възникнали чрез ***************** Црт. - клон България КЧТ – във връзка със закупуване на билети чрез клона, потвърждение на резервации за полет чрез клона, други доказателства по преценка на заявителите, от които да се направи несъмнен извод, че горепосоченият клон е участвал в процесните правоотношения, с предупреждението, че Неизпълнението на указанията в цялост и в срок влече преценка, че процесните правоотношения са възникнали пряко с ***************** Црт. като компания майка, както и че услугите по продажба на билети не са предоставени на територията на Република България, доколкото процесният маршрут не включва летище на същата територия.

С молба от 20.12.2024 г. заявителите сочат, че разполагат само с бордните карти, приложени към процесното заявление. Поддържат, че българският клон на длъжника не предлагал услуги по продажба на самолетни билети, а само услуги, свързани с данъчни въпроси, в каквато връзка се позовават на ГФО на клона за 2023 г., допълвайки че същият клон по принцип не участвал в продажбените правоотношения между компанията майка и пътниците. Посочват, че Регламент № 44/2001 дава допълнителни възможности на пътника да предяви иска по регламента по свой избор – пред съда по мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета съгласно уговореното в договора, което не дерогирало основното правило за подсъдност на спора пред СРС, след като спорът по правилата на родовата и местната подсъдност е подсъден на районния съд.

По правило заповед за изпълнение може да бъде издадена срещу дружество чрез неговия клон при наличие на клонова структура на територията на Република България, както се установява от приложена към заявлението по чл. 410 ГПК справка от Търговския регистър.

Паричните претенции на заявителите намират правното си основание в Регламент № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

С регламента се признават, при посочени в него условия, минимални права за пътниците, когато им е отказан достъп на борда на самолет против тяхната воля;, когато техният полет е отменен или когато техният полет е закъснял. Този регламент не съдържа правила относно международната компетентност на съдилищата на държавите членки компетентни да разгледат исковете за обезщетение. Правилата за компетентност се съдържат в Регламент № 1215/2012 – правилата се придържат към принципа за компетентност на съда по местоживеене на ответника, посочен в чл. 4 от Регламента и допълнен с правилата за специалната компетентност, основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто упражняване на правосъдие /съображение 16/. Така правилото за компетентност на съда по местоживеенето на ответника се допълва в член 7, точка 1 от Регламента от правило за специална компетентност по дела, свързани с договор, което е мотивирано от съществуването на тясна връзка между договора и компетентния да се произнесе по 2 него съд /така в Решение по делото С-213/18, СЕС, т. 39/ - по мястото на изпълнение на въпросното задължение.

Съгласно чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент 1215/12 срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение - в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени (чл. 7, т. 1, б. „б“, второ тире от регламента). Тълкуване на този текст във връзка с обезщетение за закъснял полет по Регламент 261/2004 е дал съдът на ЕС с Решение от 9.07.2009 г. по дело С-204/08 - „при превоз по въздух на лица от една държава членка до друга държава членка, извършен на основание договор, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач, компетентният съд да разгледа искане за обезщетение на основание този договор за превоз и на Регламент 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп до борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на регламент 295/91 е съдът - по избор на ищеца - в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения договор“. Правилото на чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент 1215/2012 определя не само държавата, която е компетентна да разгледа съответния иск за отговорност, но и съответния съд на тази държава, пред който искът следва да бъде отнесен.

Няма спор, че заявителите са потребители и се ползват от специалната потребителска защита по Директива 93/13 /така и в посоченото решение по дело С519/19, т.55/. Чл. 17, пар. 3 от Регламент 1215/12 обаче изрично изключва специалната компетентност по отношение на потребителските договори за договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване. Т.е. по отношение на предявените заповедни претенции Цел на тези правила е принципа на предвидимост, доколкото позволяват както на ищеца, така и на ответника да определят съда, който може да бъде сезиран (така и Решение по C‑204/08, т. 45, решение по съединени дела C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16, т.75/. В т.

55 от Решение по дело С-519/19 на СЕС изрично се посочва, че съгласно член 1, параграф 1 и член 3, параграф 1 от Директива 93/13 последната се прилага по отношение на клаузите, съдържащи се в договори, сключени между продавач или доставчик и потребител, които не са били индивидуално договорени, като сезираният съд следва да прецени и неравноправност на клаузите от договора между потребителя и превозвача. В т. 62 от това решение се напомня, че „що се отнася до директните полети, мястото на излитане и мястото на кацане на самолета трябва да се считат на същото основание за основно място на предоставяне на услугите, предмет на договор за въздушен транспорт, като по този начин лицето, предявило иск за обезщетение на основание на Регламент № 261/2004, има право да избере дали да предяви иска си пред съда, в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на кацане на самолета, договорени в посочения договор“. Практиката на СЕС по тълкуването на Регламент 1215/12 и по-конкретно определянето на компетентните съдилища, които следва да се произнесат по претенциите за обезщетение по реда на Регламент 261/2004, както за директни полети, така и за полети с едно или няколко прекачвания, е константна и не повдига място за съмнение.

В случая заявителите твърдят, че закъснелият полет *************** се е осъществил по маршрут летище

********************* летище

********************* на 24.07.2024 г., тоест, че между тях и длъжника е сключен 3 договор за въздушен пътнически превоз между летища, нито едно от които не попада на територията на Република България, съответно в съдебния район на сезирания съд, както се установява и от приложените към заявлението бордни карти с код за потвърждение за полет.

С Решение на СЕС от 11.04.2019 г. по дело C-464/18 (ZX срещу ***********) е прието, че чл. 7, т. 5 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка не е компетентен да разгледа иск за обезщетение, предявен на основание чл. 7 от Регламент № 261/2004 и насочен срещу авиокомпания, установена на територията на друга държава членка, с мотива, че компанията има клон в района на сезирания съд, без той да е участвал в правоотношението между компанията и засегнатия пътник.

Заявителят е избрал да предяви заповедна претенция пред български съд, но в случая компетентен е съдът, където географски е разположено летище Базел или летище Букурещ, евентуално съдът по седалището на длъжника, но не и съдът по седалището на клона в Република България, доколкото по делото са налице твърдения от заявителите, че са сключили процесния договор с „***************** Црт“ при липса на някое от горепосочените изключения, за което по делото липсват доказателства.

Предвид изложеното, следва прекратяване на исковото производство и обезсилване на издадената заповед за изпълнение при липса на международна компетентност на сезирания съд (т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).

По обжалваемостта на акта

Съгласно чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно, като определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване.

По разноските

С Определение от 20.10.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 10724/2025 г. на СГС е прекратено производството по ч. гр. д. № 10724 по описа за 2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-В състав, образувано по частна жалба на адвокат Г. Д. Д. – ВАК, в качеството й на представляващ заявителите в заповедното производство – А. И. Г., Н. Г. Т. и Е. Н. Т., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60576/2024 г. по описа на СРС, 31 състав, в частта й за разноските с оглед преждевременно подадената частна жалба с изрично посочване, че В случай на обезсилване на заповедта за изпълнение, няма да се дължи преразглеждане на заповедта за изпълнение в частта за разноските. В този смисъл са и задължителните разяснения по т. 12 от ТР от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, поради което не следва изпращане на частната жалба към въззивната инстанция след влизане в сила на настоящия акт.