Решение № 52 от 19.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20238002901674 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Банка ДСК“АД срещу решение №959/11.07.2023г. и срещу постановеното по реда на чл.247 ГПК решение №731/18.03.2024г. по гр.д.№3544/22г. по описа на Софийски апелативен съд.С решенията, след частична отмяна на решение №262140/28.06.22г. по гр.д.

№15363/19г. на Софийски градски съд въззивният съд е отхвърлил предявения от банката срещу Г. С. И. иск с правно основание чл.422 от ГПК – за признаване за установено, че последният дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумата 23 831,96 лв. – падежирала до 09.01.2019г. главница по договор за ипотечен кредит от 01.07.2007 г., ведно със законната лихва върху нея от 09.01.2019 г. до окончателното плащане; сумата 288 788,87 лв. – възнаградителна лихва по т.7 от договора за периода 15.08.2011 г. до 08.01.2019 г.; сумата 2 612,51 лв. - санкционираща лихва по т.20.1 от ОУ за периода 16.03.2012 г. до 19.12.2018 г.; сумата 10 807,51 лв. - санкционираща лихва по т.20.2 от ОУ за периода 15.10.2010 г. до 10.01.2011 г. и от 20.01.2018 г. до 08.01.2019 г.; сумата 22 684,19 лв. – падежирала в периода 09.01.2019 г. до 02.06.2022 г. главница по договора; 720 лв., представляващи заплатени застрахователни премии и 1 379,64 лв. – такса за подновяване на ипотека, за 1 които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 25.02.2019 г. и от 16.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 988/2019 г. на СРС 79 състав. С решение №959/11.07.2023г. е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му, обжалвана от банката, част – за отхвърляне на претенцията й до пълния, предявен от нея размер.

В касационните жалби се поддържат идентични по съдържание оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост.

Касаторът изразява несъгласие с извода на съда,че вземанията му по кредита са погасени по давност, основан на съображенията, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с подаването на исковата молба през 2012г. ,въз основа на която е било образувано и протекло предходно съдебно производство по чл.422 ГПК. В оспорване на този извод касаторът излага доводи,че това производство е приключило с влязло в сила решение, с което съдът е отхвърлил иска на банката, поради ненастъпила предсрочна изискуемост и поради това страните са обвързани от сила на пресъдено нещо относно този факт към датата на приключването на устните състезания по това дело, в проведеното през

2017г. открито съдебно заседание.

Следователно, според касатора, предсрочната изискуемост не може да се приеме за настъпила през 2012г. , както е приел въззивният съд, а като е сторил това, съставът е нарушил процесуалната норма на чл.299 ГПК, пререшавайки спор,разрешен с влязло в сила решение. Изложени са съображения за последвало от това нарушение неправилно приложение от страна на въззивния съд на материалната норма на чл.114 ЗЗД, с приемането от него,че давността е започнала да тече от 2012г., вместо от връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на 14.12.2018г. - факт, който е настъпил след влизане в сила на решението по предходното дело и който е следвало да бъде съобразен от съда като новонастъпил такъв, относим към спорното правоотношение, съобразно изложените в исковата молба твърдения за обстоятелства, обуславящи заявената претенция. По тези съображения касаторът е поискал решението на Софийски апелативен съд да бъде отменено като неправилно и искът - уважен. Иска да му бъдат присъдени направените във всички инстанции разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В откритото съдебно заседание страната страната поддържа наведените 2 от нея с касационните жалби оплаквания и искане за касиране на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба Г. С. И., в представен чрез процесуалния му представител писмен отговор, я е оспорил, излагайки доводи за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт и правейки искане за оставянето му в сила. В съдебно заседание поддържа така заявеното си становище. Претендира разноски за производството пред ВКС.

С определение №2256/13.08.24г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за обективните предели на силата на пресъдено нещо, като правна последица от влязло в сила решение в случаите, когато между едни и същи страни има няколко спора, основани на общ правопораждащ фактически състав.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. ГПК, приема следното:

Първоинстанционният Софийски градски съд е бил сезиран от „Банка ДСК“ЕАД с установителни искове по чл.422 ал.1 ГПК, предявени срещу Г. С.

И. – за установяване на вземания на банката срещу ответника, произтичащи от сключен между тях договор за кредит от 12.12.2007г. в размери: 343 634,65 лв. главница,ведно със законната лихва; 10 807,51 лв. санкционна лихва за периода 08.10.2010-08.01.2019г.; 7 148 лв. държавна такса и 26,05 лв. юрисконсултско възнаграждение; 325 961,99 лв. договорна лихва за периода 24.01.2010г. – 08.10.2019г.;2 612,51 лв. санкционна лихва за периода 16.03.2012г.-19.12.2018., 6571,93 лв. държавна такса и 23,95 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми са били издадени на 25.02.2019г. и на 16.05.2019г. в полза на банката по реда на чл.417 ГПК два броя заповеди за изпълнение парични задължения въз основа на документ по ч.гр.д.№988/19г. по описа на СРС. С постановеното от него съдебно решение №262140/28.06.22г. съставът на Софийски градски съд е отказал да приеме тезата на ищеца,че вземането за главница по договора за кредит е обявено от банката за предсрочно изискуемо, като е признал за установено, че ответникът дължи на банката сумата 23 831,96 лв., представляваща падежирали вноски /без капитализация/ към датата на подаване на заявлението – 09.01.2019г., ведно със законната лихва, както и падежирали в периода от 09.01.2019г. до 3

02.06.2022г. /датата на приключването на устните състезания по делото/ вноски в общ размер 22 684,19 лв.; сумата 288 788,87 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 15.08.2011г. – 08.01.2019г.; сумата 2 612,51 лв. санкционна лихва по т.20.1 от ОУ за периода 16.03.2012г. – 19.12.2018г., сумата 10 807,51 лв. санкционна лихва по т.20.2 от ОУ за периода 15.10.2010г.10.01.2011г. и за периода 20.01.2018г.-08.01.2019г.; сумата 720 лв. заплатени застрахователни премии и 1379,64 лв. такса за подновяване на ипотека, като е отхвърлил исковете за пълните им предявени размери.

Сезиран с въззивни жалби от двете страни, с обжалваното пред настоящата инстанция решение №959/11.07.2023г., поправено с решение №731/18.03.2024г., съставът на Софийски апелативен съд е приел за установено,че на 01.12.2007 г. между страните е бил сключен договор за ипотечен кредит за предоставянето на парична сума в размер на 359 500 лв., със срок на издължаване на вноски от 360 месеца, с падежна дата 15-то число на месеца, при фиксирана лихва за период от 1 година, считано от датата на усвояване, в размер на 1,50%,а за останалия период на договора - лихва, формираща се от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК уют“. Прието е за установено,че сумата е усвоена от кредитополучателя на 19.12.2007 г.,а последното плащане по кредита е извършено на 13.06.2011 г., както и, че, поради последвалото неизпълнение от страна на кредитополучателя, със заявление по реда на чл.417 във вр. с чл. 422 от ГПК „Банка ДСК“ ЕАД се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 60084/12 год. на СРС; след подадено от длъжника възражение по реда на чл.414 ГПК, е протекло исково производство по реда на чл.422 от ГПК, приключило с влязло в сила на 22.09.2017 год. решение на СГС по гр.д.6039/12 год., с което предявеният от „Банка ДСК“ЕАД установителен иск е отхвърлен.

Въз основа на тези факти съдът е развил съображения, изведени от мотивите на т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.д.№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК, във вр. с чл.415 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако са настъпили определени обстоятелства и кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем;

4 че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, като бъде съобразено материално- правното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Посочил е,че тълкувателните решения не разглеждат хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на предходно исково производство, какъвто е сметнал,че е разглежданият случай. Поради това се е позовал на последващо постановеното решение № 10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. по описа на ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК /след изменението от 2017г. на чл.415 ГПК/, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес и ако в исковото производство по реда на чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането; когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника — кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Въз основа на това съставът е извел, че следва да вземе предвид фактите,свързани с развитото предходно исково производство по реда на чл.422 ГПК по гр.д. № 6039/12 г. Приел е,че в исковата молба, въз основа на която то е било образувано, е инкорпорирано от ищеца уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, поради което цялото вземане е станало изискуемо от този момент. Тъй като с постановеното по делото решение е отхвърлен предявеният иск, с влизането му в сила на 22.09. 2017 г. всички правни последици са се заличили с обратно действие, като погасителната 5 давност не следва да се счете за прекъсната, съгласно чл.116 т.б от ЗЗД.

Приемайки,че цялото вземане по кредита е станало предсрочно изискуемо с подаването на исковата молба през 2012г., по която е било образувано гр.д. № 6039/12 г. на СГС, съдът е направил извод,че от този момент са започнали да текат и давностните срокове по чл.110 ЗЗД - за погасяване на главницата и по чл.111 б.“в“ ЗЗД - за погасяване на лихвите - договорни и наказателни, като към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /09.01.2019 год./, в продължение на което производство е образувано и разглежданото исково такова, тези срокове са били изтекли. Въз основа на това съдът е заключил,че исковите претенции са погасени по давност и като такива подлежат на отхвърляне изцяло.