Определение № 5355 от 04.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5355 гр. Варна, 04.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20243100502234 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез юриск. Теодора Харбалиева-Трендафилова, срещу Разпореждане № 38851/19.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 6282/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която заповедният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Ж. Д. С., за сумата от 442.57 лева, представляваща начислена лихва на осн. т. 18.1 от ОУ към Договор за кредит за текущо потребление № 11/24853564 от 07.11.2017 г., Договор за кредит овърдрафт № 02/23860909 от 07.11.2017 г., Договор за кредитна карта № 02/24149722 от 23.01.2017 г. и Договор за кредитна карта № 13/25635458 от 09.11.2017 г., начислена за периода от 26.06.2022 г. до 09.05.2024 г., обединени със Споразумение от 26.10.2018 г. за обединяване кредити от 26.10.2018 г.

В частната жалба се твърди, че съгласно т. 18.1 от ОУ към договора, при забава в плащанията на месечната вноска от деня, следващ датата на падежа, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорен лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10%. Посочената лихва не се начислявала в случай на погасяване на дължимата месечна вноска.

Жалбоподателят счита, че кредитът се олихвявал с променлив договорен лихвен процент, определен като величина в т. 5.1 от процесния договор за кредит, като към датата на сключването му – 07.11.2017 г. същият бил в размер на 6.845% годишно или 0.220% на ден. Сочи, че гореописаната лихва била уговорена с дисциплиниращ длъжника ефект. Оспорва извода за нищожност на т. 18.1 от ОУ към договора на заповедния съд, като аргументира позицията си с твърдения, че размерът от 10% на неустойката за 1 забавено плащане не бил прекомерен и че същата била с обезщетителен характер. Обуславя извод за дължимост на лихвата с оглед обявената предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, предизвикана от неизпълнение от страна на кредитополучателя, като лихва била уговорена с цел да санкционира длъжника поради неизпълнението му. В евентуалност, моли съдът да присъди до размера на законната лихва. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и за присъждане на разноски.

За да се произнесе по жалбата, съдът установи следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление, подадено от „БАНКА ДСК“ АД срещу Ж. Д. С. за задължения по договор за кредит за текущо потребление от 07.11.2017 г., сред които задължения за сумата от 442.57 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено на осн. т. 18.1 от ОУ към договора върху главницата за периода от 26.06.2022 г. – 09.05.2024 г.

Заповедният съд е приел, че размерът на предвиденото в т. 18.1 от ОУ към договора обезщетение за забава върху главницата от забавената вноска бил в противоречие с чл. 33 ЗПК и като основано на недействителна клауза от потребителски договор същото не се дължало, поради което заявлението било отхвърлено в тази част, което е и предмет на настоящото произнасяне.

Настоящият състав намира, че в случая спорната клауза е тази на т. 18.1 от ОУ към договора за кредит, според която при допусната забава в плащането на месечна вноска на падеж просрочената главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Видно от уточняващите молби на заявителя в заповедното производство, претендираната наказателна надбавка за забава в размер на 10% е обвързана с договорения лихвен процент и се добавя върху него, с което общо лихвеният процент върху просрочената вноска за главница възлиза между 16.625% и 16.845%. В тази връзка съдът споделя извода на заповедния съд, че уговореното в т.18.1 от ОУ към договора обезщетение за забава е двукомпонентно, като включва и размера на главния лихвен процент по кредита. Въззивният съд намира, че заповедният съд е съобразил законовите разпоредби и формираната въз основа на тях съдебна практика, съгласно която по силата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Съгласно ал. 2, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая, претендираното обезщетение за забава надвишава размера на законната лихва, поради което искането противоречи на императивна законова разпоредба. Смисълът на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 33 от ЗПК е да 2 забрани на кредитора при забава на длъжника да начислява лихви, неустойки, такси и пр. надхвърлящи договорената лихва - ал. 1 и законната лихва - ал. 2.

Следователно, настоящата инстанция обуславя извод за нищожност на спорната клауза на т. 18.1 от ОУ към процесния договор за кредит.

В допълнение, изложените от жалбоподателя доводи относно формалния характер на заповедното производство и липсата на законово задължение за заявителя да представя към заявлението справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на размера на претендираните парични вземания, са неоснователни. В съответствие с характера на договора, от който произтичат правата на заявителя, приложими към облигационното правоотношение са ЗЗП и ЗПК. Обезщетение за забава в размер на законната лихва, безспорно се дължи при забава на длъжника, но при спазване на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1, вр. ал. 2 ЗПК. Претенцията за договорна лихва следва да е съобразена със сключения потребителски договор. Вярно е, че една от целите на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно, но съобразяването с тази цел не може да бъде в ущърб на прилагането на създадената в защита на потребителите императивна правна уредба.

Обратното би означавало съдът да отвори широко вратите за злоупотреба с процесуални права, допускайки нарушаване на разпоредбата на чл. 3 от ГПК.

Последната задължава страните да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. След като част претенциите на заявителя противоречат на закона или накърняват добрите нрави, за съда не остава друго, освен да приложи разпоредбата на чл. 411, ал.

2, т. 2 и т. 3 от ГПК и да отхвърли искането в тези му части.

Наред с горното, съдът намира, че в настоящото производство клаузата на чл. 18.1 от ОУ не може да бъде заместена от императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, каквото искане се съдържа в частната жалба, тъй като такова заместване при потребителските договори е недопустимо. Освен това, такова заместване изисква съгласие и на двете страни по договора за това, че последния би бил сключен с оглед императивната норма на закона, което обаче не може да бъде установено в заповедното производство.

Предвид гореизложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, разпореждането на ВРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 38851/19.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 6282/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 20 състав, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 41576/23.05.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, срещу длъжника Ж. Д. С., ЕГН **********, с адрес:

3

******************, за сумата от 442.57 лева, представляваща начислена лихва на осн. т. 18.1 от ОУ към Договор за кредит за текущо потребление № 11/24853564 от 07.11.2017 г., Договор за кредит овърдрафт № 02/23860909 от 07.11.2017 г., Договор за кредитна карта № 02/24149722 от 23.01.2017 г. и Договор за кредитна карта № 13/25635458 от 09.11.2017 г., начислена за периода от 26.06.2022 г. до 09.05.2024 г., обединени със Споразумение от 26.10.2018 г. за обединяване кредити от 26.10.2018 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4